- Големият проблем е, че един човек може да раздава пари от хазната и няма гаранции, че те ще се изхарчат ефективно
- Превишението в хазната е заради грешна прогноза, а не от увеличена събираемост
- Ако влезем в процедура по свръхдефицит, това ще зачеркне за дълго пътя ни към еврозоната
- Партиите в коалицията се възползваха максимално от раздаването на пари, ако не спечелят - проблемът е на друг
- В момента българската икономика бумти, няма логика да се прави дефицит, казва Любомир Дацов, бивш зам.министър на финансите и член на Фискалния съвет в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Тревожни данни за бюджета съобщи финансовият министър Росица Велкова. Очаква се огромен дефицит. До какво ще доведе той през следващите 3 г., господин Дацов?
- Ако имаш 1 хляб за 2 дни и го изядеш през първия ден, през втория няма да имаш какво да ядеш. Това е превод на казаното от министъра на финансите. Взетите през последните 2 г. политически решения водят до това, че ние излизаме извън параметрите на регулациите, свързани с границите на благоразумността в политиката, надвишавайки значително разрешения дефицит. Финансовата експлозия започна през 2021 г. и през тази година продължи. Публичният сектор беше от порядъка на 36-37% от БВП. В момента имаме бюджетни разходи около 40-42% от БВП. Имаме взети решения да се правят дефицити по време, когато това не бива да се прави. Дефицитите имат смисъл тогава, когато подпомагаш икономиката и социалните системи по време на кризи. А у нас през първото тримесечие имаме 4% растеж на икономиката, НСИ скоро обяви прогнозен резултат за второто тримесечие от 4,8%. В България през последните 10 г. средният растеж е около 3%. В момента имаме един от най-високите растежи и не може да се говори за криза. Да, има инфлация, но тя не е криза, макар че е неприятна и са нужни управленски решения за нея. В момента българската икономика бумти, заплатите се увеличават. Но през последните 2 г. управляващите ни убеждават, че е нещо нормално да правим дефицити. Включително и с обясненията, че някои държави правели така. Само че няма логика в това. Ако в добрите времена достигнеш тавана, когато с случи нещо лошо, нямаш гъвкавост и възможност да реагираш.
И сега служебното министерство на финансите каза, че след като са направени някои харчове - някой се е възползвал от ситуацията, за да спечели политически - идва момент, в който трябва да се вземат не много популярни решения. Министерството на финансите казва нещо простичко: ние правим бюджет при т.нар. базов сценарий. Взимаме всичко, което е прието като законодателство, сложеното на масата като политически решения. Взимаме парите, които тази година примерно няма да бъдат похарчени за капиталови разходи, но ако искаме да ги усвоим по линия на различните европейски фондове, те трябва да влязат за следващата година. Взимаме правилата, които важат по закон - например швейцарското правило за увеличаване на пенсии, плюс решенията за вдигане през тази година. И като направим изчисленията, се получава определен разход. Имаме прогноза за БВП, за инфлацията за 2023 г. Без да променяме нищо, налагаме матрицата, получават се приходите. Като теглим чертата, получаваме разликата, която е дефицитът. И след като са направени сметките, идва предупреждението: през следващата година, за да спазим европейските правила и изисквания, трябва да вземем мерки за коригирането на този дефицит. В противен случай има опасност да влезем в процедура заради т. нар. свръхдефицит, при което ни се налагат определени ограничения. Ето ги разчетите, нека политиците да предвидят в програмите си и да имат предвид, че те ще трябва да адресират този проблем.
Аз още преди 1 месец правих сметки, моите изчисления са малко по-различни, тъй като с МФ не сме работили с еднакви допускания. При мен излезе дефицит за следващата година от около 8 млрд. лева.
- А според разчетите на служебния министър Росица Велкова, дефицитът е около 11 млрд.
- Това няма значение. Има значение, че се нарушават правилата, посоката на развитие. Дори в тази конфузна ситуация някои хора продължават да ни убеждават, че това е безпроблемно. Не, не е безпроблемно! Защото през следващата година, като излезете на пазара и потърсите дълг, за да намалите този дефицит, няма да има кой да ви даде парите. И ще се окаже, че вие сте в състояние на дефолт, като фалирал, пропаднал човек. Това е нещо крайно, разбира се. Но е факт, че има проблем. Макар че нямаше причина, тази година ние също нарушихме правилата на ЕК, но заради ковид те бяха суспендирани. От 2023 г. обаче отново важат. А това, че в момента има превишение в бюджета, се дължи на няколко неща. Те не са много за хвалба - няколко пъти министерсвото на финансите сгреши макроикономическата прогноза. Приходите са по-високи защото инфлацията е по-висока. Може всеки да говори каквото си иска, но няма данни за по-висока събираемост. Като върнете поне 3 г. назад ще видите, че нивото на събираемостта в бюджета е едно и също. Даже по-скоро има лек спад в ефективността на събираемостта. Другото нещо е разходната част. Като надуеш изпреварващо разходите и то основно постоянни разходи, после няма как да ги върнеш назад. Например много бих искал да видя някой да намали пенсиите.
- Това няма как да се случи.
- Защо да няма? Значи има логика да увеличиш много повече пенсиите, отколкото е разумно и възможно, а след това няма възможност да върнеш нещата.
- Това обаче няма да е грижа на същите политици, които го направиха, а на други.
- Няма политик, който би го направил. Но има техники - в рамките на 1-2 г. да задържаш увеличаването, процента на индексация на определен агрегат. И във времето той се връща в нормална посока.
Всъщност и от Фискалния съвет много ясно беше казано - ако се прави такъв тип политика, тя ще има последствия. Част от нея е инфлацията - една от причините у нас тя да е по-висока е надуването на определени агрегати.
За съжаление имаше правителство, което каза, че ще играе ва банк. Че всички преди него не са били прави, единствено то е право. Взе си решенията и в момента имаме този резултат.
Лично аз този тип мислене и действия нито ги одобрявам, нито ги разбирам.
- Как ще платим в крайна сметка тази хазартна игра на политиците?
- Когато бюджетът започне да се прави, той няма да изглежда в този вид. Ще се стъпи върху базовия вариант и ще се види какъв тип политики да бъдат приложени, за да избегнем процедурата за свръхдефицит и да не берем срама. Една такава процедура зачерква за доста дълго време пътя на България към еврозоната.
- Финансовият министър намекна за вдигане на данъци, а после всички политици скочиха, че тяхната партия няма да допусне това. Според Вас ще се наложи ли такава мярка?
- За да намалиш дефицита, трябва или да вдигнеш приходите, или да намалиш разходите или комбинация от двете. Има добри практики, свързани с ОИСР, според които устойчивото коригиране на дефицитите минава през структурни реформи в разходната част. Не е чак толкова трудно да се върнем към старите практики, когато публичният сектор разполагаше с 36-38% от БВП.
- А по отношение на дълга?
- Дефицитът може да се финансира по два начина - или чрез дълг, или чрез приватизация, продажба на активи. Ние се движим по стандартния начин - чрез емитиране на облигации на вътрешния или на външния пазар. Аз много се изненадвам, когато чуя някой публично да възкликне - ние правим дефицит, откъде се взе този дълг. Това означава, че някои хора нямат елементарна представа какво е бюджет и как функционира.
Много хора играха ва банк и чисто политически. Мнозина бяха наясно, че предишната коалиция не изглеждаше устойчива. И в рамките на тази коалиция всеки се опитваше да се възползва максимално, играейки популистки в полза на една или друга група хора. Ако спечели - тогава ще му мисли, ако не спечели - проблемът ще е на някой друг.
- Въпросът е дали ще се появи политик, който ще има куража да оправи цялата тази бъркотия. Защото очевидно ще се изискват непопулярни решения.
- Кандидати има и няма как да се избяга от проблемите. Не е чак толкова голямо предизвикателство влизането в рамките на дефицит от 3% от БВП, трябва да се слезе на дефицит от около 5 млрд. С подходящи мерки от двете страни, орязване частично на помощи за бизнеса, не толкова амбициозна капиталова програма - не са приятни нещата, но чисто количествено тази цел може да се постигне. Но в последните години има качествени проблеми - с ефективността на разходите. Бюджетните системи не дават гаранции. Заради позицията си един човек може да направи хиляди бели и няма кой да го спре. Той може еднолично да реши - на този ще дам пари, на другия няма да дам. Много по-сериозно от дефицита е, че няма процедура как да се определят каипталовите проекти и как да се разпределят парите. Няма го онова, което се нарича стратегическо планиране, за да погледнеш малко по-далече от носа си. Има огромна дупка на национално ниво, свързана с функционирането на институциите. Оказва се, че няма никакво значение къде ще отидат 1 или 2 милиарда, защото дали ще се похарчат или не - ефектът за хората и за държавата ще е един и същи.
Между другото, хубаво е, че ще има избори. Хората много внимателно трябва да се вслушват за ключови думи. Аз слушам всеки политик, нямам политически пристрастия. Но от хората, които искат да управляващ държавата, очаквам да чуя определени ключови думи. Ако не ги чуя, преставам да слушам, защото за мен този човек не разбира какво прави. Държавното управление е механизъм. Ако не посочиш ключето, няма значение дали ще украсяваш с цветя нещо, което е безжизнено. Хората трябва да чувстват със сърцето си, а не толкова да слушат думите, защото в момента те са много лъжовни. Аз се чудя защо например хората не се лъжат, когато ходят на хирург. Не съм видял да има опашка пред вратата на стажанта, тя е пред вратата на този, който има опит и знания. Същото е и в политиката. Може ли да не познаваш някого, нищо да не знаеш за него и да му гласуваш доверие? Ти просто си плачеш да бъдеш измамен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
