Петък,

Кристалина с призив. Как да се справим с климатичните промени

От: Агенция Стандарт -
Кристалина с призив. Как да се справим с климатичните промени
A
A
A

Климатичните промени водят до все по-сериозни сътресения в живота на хората и поминъка им. При затопляне от само 1,1 градуса половината от населението на света ще е изправено пред недостиг на вода поне един месец в годината. Зачестяват и природните бедствия в различни региони по света. Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, която участва във форум в Дубай, посветен на климата.

Според новия доклад на МВФ, икономическите и финансовите последици от тези климатични въздействия са сериозна заплаха за растежа и благоденствието, особено в региона на Близкия изток.

От МВФ дават препоръки как държавите да се справят с тези проблеми. На първо място експертите във Фонда смятат, че трябва да се намалят въглеродните емисии, затова препоръчват постоянното повишаване на цената им. На второ място смятат, че трябва да се инвестира в мерки за управление на риска. За пример беше дадена страна като Египет, която инвестира в модерни техники за напояване, в образование и в здравеопазване. В ОАЕ пък се фокусират върху чистата енергия, устойчивото строителство и опазването на водите. От МВФ съветват също държавите да засилят политиките за адаптация, като се инвестира например в устойчива инфраструктура.

Ето я и цялата встъпителна реч на Кристалина Георгиева по време на представянето на документа на МВФ: „Усещане за топлина: Приспособяване към изменението на климата в Близкия изток и Централна Азия“:

"Ваши превъзходителства, дами и господа:

Изключително приятно ми е да присъствам на Световната правителствена среща на върха и да представя нашия последен анализ за изменението на климата в Близкия изток и Централна Азия.

Събитието се провежда в контекста на драматични геополитически събития, предизвикани от войната в Украйна, които имат значителни последици за хората, обществата и икономиките. Подобно на пандемията, тя е ярко напомняне, че живеем в свят, който е по-податлив на сътресения.

Климатичната криза вече води до сериозни сътресения в живота и поминъка. При затопляне от само 1,1 градуса по Целзий половината от населението на света е изправено пред недостиг на вода поне един месец в годината. И тази липса се усеща особено силно в този регион.

През последните две десетилетия честотата и сериозността на свързаните с климата бедствия в региона нарастват по-бързо, отколкото където и да било по света. Засушавания в Северна Африка, Сомалия и Иран. Епидемии и нашествия на скакалци в Африканския рог. Тежки наводнения в Кавказ и Централна Азия. Списъкът на бедствията бързо се удължава.

И както показва новият документ на МВФ, икономическите и финансовите последици от тези климатични въздействия са сериозна заплаха за растежа и благоденствието в региона.

През този век — при средностатистически показатели — климатичните бедствия в Близкия изток и Централна Азия са се повишили и са довели до разселването на 7 милиона души, причинили са смъртта на повече от 2 600 души и са нанесли материални щети за 2 милиарда долара.

Знаем също така, че екстремните метеорологични явления обикновено намаляват годишния икономически растеж с 1-2 процентни пункта на глава от населението. В подрегиона на Кавказ и Централна Азия те дори са причинили трайна загуба на равнище от 5,5 процентни пункта от БВП.

Съвременните предизвикателства, свързани с климата, вече носят тежки загуби. Знаем, че планетата ни ще продължи да се затопля. Дори при значително намаляване на емисиите в световен мащаб, до 2050 г. средните летни температури в половината от държавите в региона ще надхвърлят 30°С.

Какво можем да направим, за да адаптираме икономиките и обществата им към това предизвикателство?

На първо място, всички страни трябва драстично да намалят емисиите, за да стабилизират глобалните температури и да направят предизвикателството за адаптиране по- удобно за преодоляване.

Нашият анализ показва, че за да запазим жива целта за повишаване на температурата до 1,5 градуса по Целзий, трябва да намалим глобалните емисии наполовина до 2030 г. За да постигнем това, препоръчваме постоянно повишаване на цената на въглеродните емисии, включително чрез еквивалентни мерки без ценообразуване, както и зелени инвестиции и действия за осигуряване на справедлив преход във всички държави и в рамките на една държава. В този случай ОАЕ са водещи в регионалните усилия с обещанието си да инвестират повече от 160 млрд. долара във възобновяеми енергийни източници за постигането на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.

Второ, да се даде приоритет на високостойностни мерки за управление на риска, които са оправдани при всички вероятни бъдещи климатични сценарии, като същевременно се изгради капацитет за адаптиране към бъдещи промени. Египет, например, инвестира в модерни техники за напояване, образование и здравеопазване. ОАЕ се фокусират върху чистата енергия, устойчивото строителство и опазването на водите.

В силно уязвимите държави инвестирането в готовност за бедствия и капацитет за справяне с тях е от жизненоважно значение, заедно с укрепването на институциите и социалната устойчивост. Таджикистан и Узбекистан, например, модернизираха своите трансгранични системи за ранно предупреждение за екстремни метеорологични явления и бедствия.

Трето, да се вградят политиките за адаптация в националните икономически стратегии, особено в макроикономическите рамки, които следва да отразяват изцяло рисковете, свързани с климата.

В тези рамки конкретни интервенции могат да помогнат за увеличаване на публичните инвестиции в устойчива инфраструктура, включително повишена защита от наводнения, по-добро напояване и подобрени сгради. Симулациите за Мароко показват, че инвестициите във водна инфраструктура подобряват устойчивостта към суши, като намаляват загубите на БВП с почти 60 процента и ограничават сътресенията в публичния дълг.

Разбира се, тези мерки изискват допълнителни усилия. По наши оценки нуждите от инвестиции в публична инфраструктура могат да достигнат до 3,3 процента от БВП годишно за отделните държави в региона през следващите 10 години, което е над два пъти повече от средното за развиващите се пазари.

Като цяло обаче фискалното пространство в много страни от Близкия изток и Централна Азия е ограничено, особено след пандемията. Адаптацията за повишаване на устойчивостта към бъдещи бедствия, свързани с климата, се нуждае от съчетание от вътрешни политически реформи и по-голяма международна подкрепа.

От вътрешна гледна точка държавите могат да започнат с мобилизиране на приходите, повишаване на ефективността и промяна на приоритетите на публичните разходи, където е възможно, например чрез замяна на общите субсидии за гориво с целеви мерки за подпомагане на най-уязвимите хора. В международен план добро начало би било напредналите икономики да постигнат (или да надхвърлят) целта за предоставяне на 100 милиарда долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата на развиващите се страни.

МВФ ще изиграе своята роля.

Предвид икономическите предизвикателства, които изменението на климата предизвиква в световен мащаб, като този регион не прави изключение, ние от МВФ засилваме ангажимента си в областта на климата. Целта ни е да помогнем на държавите да засилят способността си да интегрират климата в макрофинансовите си политики чрез нашата аналитична дейност, надзор и развитие на капацитета. Например предстоящата Световна икономическа прогноза ще включва глава за създаването на зелени работни места.

Създаваме и нов доверителен фонд за устойчивост и стабилност, който ще има за цел да се справи с макрокритични дългосрочни структурни предизвикателства пред уязвимите страни членки — включително изменението на климата.

Позволете ми да завърша със следното.

Тази година международното внимание към проблемите на климата е насочено към Близкия изток. Египет ще бъде домакин на COP27 през ноември, а през 2023 г. ще дойде ред на Обединените арабски емирства. Докато очакваме тези срещи, международната общност трябва да се обедини, за да обсъди изключителното значение на действията в областта на климата за нашето настояще и бъдеще.

МВФ е готов да подкрепи нашите членове в съвместната ни работа в тази насока".


Всички новини от категория Бизнес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички