Европа изключва копчето за газ. Нидерландия шампион в пестенето

Правителствата да не пазят домакинствата от вдигане на цените, защото така няма да пестят, препоръчва МВФ

Европа изключва копчето за газ. Нидерландия шампион в пестенето | StandartNews.com
  • Каква трагедия предстои, ако Русия отреже тотално синьото гориво за Европа
  • Правителствата да не пазят домакинствата от вдигане на цените, защото така няма да пестят, препоръчва МВФ

 

Държавите-членки на Европейския съюз одобриха преди дни смекчен вариант на плана на Европейската комисия (ЕК) за пестене на газ при извънредни ситуации, целящ подготовка за допълнително намаляване на доставките от Русия. Тъй като много страни от ЕС вече са изправени пред ограничени руски доставки, Брюксел ги призова да се подготвят, като пестят газ и го съхраняват за зимата.

Ключовата дума в споразумението, постигнато от министрите на енергетиката на ЕС, е „доброволно“ вместо „задължително“, с което бяха удовлетворени претенциите на някои от страните.

България този път се отказа от дерогация и декларира, че може да икономиса своя дял от газа до края на зимата.

Какво поиска Еврокомисията и какво приеха страните-членки

Планът предвижда доброволно намаление с 15% на потреблението на газ в ЕС между 1 август 2022 г. и 31 март 2023 г., както и опция за задействане на механизъм за предупреждение, в случай на масов недостиг на суровината, с въвеждане на обвързващи цели за икономии.

В случай на "риск от сериозен недостиг", този механизъм ще направи обвързващо намалението от 15% за 27-те, но тази цел ще бъде приспособена към реалностите на всяка страна и по-специално ще бъде съобразена с капацитета за износ на спестени количества газ към нуждаещи се страни. Това ще стане благодарение на редица изключения.

Страните се споразумяха да изключат редица държави и сектори, след като някои правителства се противопоставиха на първоначалното предложение на ЕК за налагане на задължително 15-процентово намаление за всички.

Защо доброволно, а не задължително

Всички държави-членки трябва на доброволни начала да свият потреблението си с 15% спрямо средното им потребление за периода 2016-2021 година. Намалението може да стане задължително в случай на извънредна ситуация, но само ако 15 страни членки се съгласят на тази стъпка. ЕК може да предложи въвеждането на задължително свиване, ако рисковете от липса на газ се увеличат, или ако 5 страни членки поискат мярката да бъде задействана.

От самото начало Еврокомисията предложи всички страни да възприемат задължителното 15-процентно намаляване на потреблението, но редица страни, сред които Испания, Полша и Гърция, се противопоставиха на тази идея.

Сега сделката предвижда редица изключения, като не важи например за Ирландия и Малта, които не са свързани с европейските газопреносни мрежи, както и за балтийските страни, чиито електропреносни мрежи са свързани с Русия.

Държавите, които до август преизпълнят заложените от ЕС цели за запълване на газохранилищата, ще могат да намалят потреблението си с по-малко от 15 на сто. Това важи за десетина държави, сред които и Германия, чиито газохранилища в момента са запълнени на 66% при заложена цел от 45%.

Страните, които имат ограничени възможности да изнасят газ за други държави от ЕС, също могат да поискат по-малко намаляване, но при условие, че изнесат толкова газ, колкото могат.

Това се отнася най-вече за Испания, която не разчита на руски доставки. Мадрид обяви, че и да намали потреблението си, това няма да помогне на другите страни-членки.

Къде е солидарността

До сделката се стигна след седмица преговори и първоначална съпротива от много от 27-те членки. Гърция обяви, че няма нужда да намалява потреблението си, тъй като може да се справи в случай на спиране на руските доставки. Полша, която е без руски газ от април, се противопостави на идеята индустрията в дадена държава да ползва по-малко газ, за да подпомогне други страни, които изпитват недостиг. В края на краищата, според два европейски дипломатически източника (тъй като официално не бе обявено), единствено Унгария отказа да приеме сделката.

Въпреки единодушието обаче високопоставени служители в Брюксел изразяват съмнения, че планът ще гарантира наличието на достатъчно газ за зимата.

Въпреки това те са категорични, че постигнатото е важно и е в интерес на страните от Евросъюза да пестят газ за зимата дори и без ЕК да ги задължава.

Независимо от дългите месеци на свити доставки от Русия и рекордни цени, потреблението на газ в ЕС е намаляло с едва около 5%, а цели 40% от доставките му са руски.

Трудното начало

Евросъюзът няма време да умува, а страните-членки трябва незабавно да започнат с икономиите, ако искат да се приспособят за предстоящата зима. В този смисъл бе и предупреждението на Международната агенция по енергетика (МАЕ), че Европа трябва да предприеме незабавни стъпки за намаляване на потреблението на газ още в разгара на лятото.

"Файненшъл таймс" цитира ръководителя на МАЕ Фатих Бирол да заявява, че съкращенията на руските доставки означават, че европейските усилия да постигнат заложените цели няма да успеят и призова правителствата "да отчитат всеки оставащ ден", за да запълнят съоръженията за съхранение на газ през следващите три месеца.

"Последните действия на Русия да намали още повече потоците от природен газ към Европа, съчетани с други неотдавнашни прекъсвания на доставките, са код "червено" за ЕС“, отбеляза Бирол.

Шефът на МАЕ каза още, че последният анализ на агенцията, която действа като енергиен наблюдател за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, предполага, че Европа трябва да ограничи потреблението с 12 млрд. кубически метра от сега до началото на отоплителния сезон.

Това се равнява на 130 танкера, пренасящи по море втечнен природен газ, изчислиха от МАЕ.

Шампионът по пестене

Докато властите в редица европейски страни трескаво обсъждат цели пакети мерки, които ще им позволят да предотвратят енергийната криза, Нидерландия се очертава като най-спестовната.

От началото на тази година там е постигнато намаление с една трета на потреблението на газ - много повече, отколкото в съседна Германия, където спадът е с 14%, а в Италия - с по-малко от две на сто.

Експертът по газа Рене Питерс посочва, че роля за големите икономии в Нидерландия са изиграли изключително меката зима и възобновяването на работата на въглищните електроцентрали - на тях се дължат между пет и десет процента от намалението в потреблението на газ. "Но най-голямо е влиянието на домакинствата и на промишлеността", подчертава експертът.

В Нидерландия още през април започна мащабна кампания за пестене на газ в домакинствата под девиза "zet de knop om" - изключете копчето. Призивът за намаляване на отоплението в домовете бе съпроводен от допълнителни стимули за подобряване на топлоизолацията на сградите, както и за инсталирането на икономично енергийно оборудване. Кампании като нидерландската вече са започнати и в Белгия, и в Германия. Италия също планира подобна в най-близко време.

Кампаниите са си кампании - те определено дават резултат, когато населението трябва да бъде информирано за важността от свиване на енергийното потребление. Но тези усилия са най-ефективни тогава, "когато водят до дългосрочни структурни изменения в поведението на хората", посочва Рене Питерс, цитиран от DW.

"Мисля, че ние в Европа сме твърде разглезени и не се подготвяме както трябва за евентуалния недостиг на газ", казва Бен Макуилямс от брюкселския аналитичен център Bruegel. По неговите думи, ако през лятото се направят някои жертви - като например по-малко охлаждане на помещенията - Европа би могла да се подготви в известна степен за студената зима. "Трябва да се отнесем сериозно към ситуацията и да направим всичко възможно за намаляване на потреблението на газ, за да сме готови", обобщава той.

Препоръки

Комисията излиза и с конкретни препоръки. Те са насочени към индустрията - като намаляване използването на газ в производства, които могат да преминат на друг енергиен източник, въвеждане на алтернативни енергийни източници, намаляване на температурите за отопление в обществените сгради до 19 градуса.

Всяко домакинство също може да помогне в пестенето на енергия. Например като поддържа по-ниски температури при отопление или при охлаждане в стаите - до 25 градуса. Да намали използването на сушилни след пране, да изключва осветлението, което не е необходимо, както и уредите от електрическата мрежа, които не се използват.

Голямата опасност е за икономиките

Международният валутен фонд (МВФ) предупреди, че пълното спиране на доставките на руски газ ще доведе до тежки рецесии в държавите в Източна Европа и в Италия, ако в същото време страните складират и не споделят собствените си оскъдни доставки, писа "Файненшъл таймс".

МВФ прогнозира, че ако втечненият природен газ не бъде споделен и цените не бъдат изкуствено задържани, всяко едно действие на Русия да спре газовите доставки за Европа ще предизвика икономически спад с над 5-6% през следващата година, със сигурност в страни като Чехия, Унгария, Словакия и Италия, които ще имат недостиг на синьо гориво между 15% и 40 на сто.

Ефектите върху Австрия и Германия биха били по-малко сериозни, но все пак значителни, в зависимост от наличието на алтернативни източници и способността да се намали потреблението на газ в домакинствата.

Икономическите негативни въздействия биха били умерени, вероятно под 1%, за страни с достатъчен достъп до международни пазари на втечнен природен газ (LNG).

За да се избегне подобен негативен резултат, МВФ предлага да се осигурят доставки от глобалните пазари на втечнен природен газ и алтернативни източници, да се разрешат проблемите с доставките, да се споделят доставките между държавите членки, както и да се провежда политики за спестяване на енергия и газ.

Според анализаторите на МВФ, дори с достъп до  глобалния пазар на втечнен природен газ, цените на газа в ЕС пак ще се повишат с почти 100%. Но те биха се увеличили значително повече без глобална пазарна интеграция, изкачвайки се с между 370 % и 1000 % спрямо нивата си от първото тримесечие на 2022 година.

По изчисления на МВФ 42% от вноса на газ в ЕС идва от Русия, като руските потоци осигуряват повече от 50% от вноса на газ в осем страни от Съюза.

Най-лошите въздействия биха възникнали, ако газът не се споделя между европейските държави, както поради физически затруднения в доставките и складиране от страна на отделните нации, така и ако домакинствата бъдат защитени от правителствата от повишаване на цените и поради това те не ограничат употребата през зимата за отопление.

Фондът препоръчва, ако правителствата искат да защитят уязвимите домакинства от скок на разходите, да им предложат фиксирани субсидии или увеличения на доходите. Това би запазило стимулите за хората да ограничават потреблението на газ.

Ако Европа прояви солидарност между отделните държави и интегрира пазара си при глобалните доставки на течен природен газ, Русия няма да може да тласне ЕС към сериозна рецесия тази зима, смятат в МВФ.

В най-оптимистичния сценарий руското газово ембарго би намалило брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС само с 0,4%, като само икономиката на Унгария (при равни условия!) ще претърпи спад с над 1 на сто. При най-лошият сценарий обаче БВП на ЕС може да се сви с 2,65 процента.

Има ли светлина в края на тунела

През Втората световна война САЩ е държавата, която помага на своите европейски съюзници, за да победят нацистка Германия. Европейците сега се питат дали Вашингтон ще има волята отново да положи усилие, макар и с известна щета за себе си, да се притече на помощ.

Американците биха оказали подкрепа като пренасочват американския втечнен природен газ от азиатските към европейските пазари. През последното десетилетие САЩ се превърна в най-големия производител на природен газ в света. Той произвежда толкова много, че въпреки голямото си вътрешно потребление, сега се нарежда на второ място след Русия като износител на газ в глобален мащаб.

За съжаление увеличаването на обема на този износ по-бързо, колкото досега, е трудно осъществимо.

Процедурата е ясна – газът трябва да бъде компресиран в течна форма, за да бъде натоварен на кораби, които да го доставят в Европа. Изграждането на нови инсталации за втечняване на природен газ обаче е сложно и скъпо начинание. Изчисления показват, че са необходими най-малко 5 млрд. долара инвестиции за пет, може би четири години, ако регулаторните одобрения се ускорят.

Има обаче надежда и тя е в това, че влиянието на Русия върху европейския газов пазар не е еднозначно, колкото и трагично да изглеждат нещата сега.

В средносрочен и дългосрочен план Европа може да намери нови източници на газ по-лесно, отколкото Русия може да намери нови клиенти. Най-икономичният начин Русия да продава газ на Китай например би изисквал огромен проект за изграждане на тръбопровод през Сибир. Но разстоянията там и съответно инвестициите са умопомрачителни, вероятно и непосилни, като се има предвид конкуренцията на превозвания през Тихия океан от Северна Америка втечнен газ.

Русия рискува бъдеще след войната в Украйна като изолиран енергиен парий и нейното енергийно поведение тази зима ще определи дали този риск ще се превърне в трайна реалност.

Ако пазарите на Евросъюза останат интегрирани както вътрешно, така и с останалия свят, глобалният пазар на втечнен природен газ би помогнал за буфериране на икономическите въздействия, смятат икономисти. Сега е моментът за Европа да надгради върху решителните действия и солидарността, проявени по време на пандемията от коронавирус, за да се справи с предизвикателния момент, пред който е изправена днес.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай