Брюксел-София. Данъкът върху финансовите транзакции е една от най-спорните теми, които в последните месеци бунят духовете в ЕС. Защо ни трябва нов данък и защо е толкова важен на фона на и без това закъсалата икономика на Европа, която е на прага на нова рецесия? Каква още тежест ще трябва да понесат хората и бизнесът, за да помогнат за измъкването от кризата? И как точно този данък с многозначно име ще помогне за справянето с икономическата и дълговата криза? Това са само част от множеството въпроси, които си задаваме на фона на ожесточените спорове между европейските лидери, които безспорно показват, че този данък е наистина важен за Европа.
Който получава изгода, трябва да плаща за нея. Това е принципът, на който се основава предложението на Европейската комисия за данък върху финансовите транзакции. С по-прости думи - големите финансови институции, които печелят милиони и милиарди от търговия на финансовите пазари, трябва да понесат и част от тежестта на кризата, която самите те създадоха. В момента парадоксално загубите върху икономиките, последвали от финансовата криза, се понасят от данъкоплатците. Големите финансови институции получават от националните бюджети спасителни пакети, за да не рухнат изцяло, тъй като икономиките са зависими от тях.
Обект на данъка са сделките с финансови инструменти - акции, облигации, деривати. Важно е да се отбележи, че става въпрос само за сделките на вторичния пазар. От облагането са изключени действията, свързани с набиране на капитал - първично емитиране на акции, облигации, ДЦК, вземането на потребителски и ипотечни кредити от потребителски лица, както и заемите, които взема бизнесът. Застраховките също са извън облагаемите транзакции. Не се дължи и данък върху всички ежедневни частни транзакции като теглене на пари от банкомат, плащане на сметки, превод на заплати и т.н. Няма да се облагат и транзакциите на Европейската централна банка, централните банки на страните членки и Европейския фонд за финансова стабилност.
Тежестта няма да падне върху хората и реалната икономика, а само върху големите играчи на финансовия пазар.
Предложената ставка е 0,1% за сделките с акции и облигации и 0,01% за деривати, чиято стойност често е трудноизчислима. Много от тях са свързани със спекулативни сделки.
Платци на данъка са търгуващите помежду си финансови институции, стига една от тях да е базирана в Европейския съюз, като и двете страни дължат налог от 0,1% или 0,01% в зависимост от вида на търгуваните инструменти. Облага се и даването и вземането на заем на финансови инструменти. Ако и двете търгуващи компании са базирани в страни членки на ЕС, то всяка от тях плаща дължимия данък в своята държава. Ако например банка от европейска държава търгува с финансова институция от държава извън ЕС, и двете страни отново дължат данък. Общата сума отива в държавата, в която е базирана банката. Данък се плаща и ако двете търгуващи страни не са членки на ЕС, но в сделката участва посредник, например брокер, базиран в ЕС. Брокерът не трябва да плаща данък, но ако е купил или продал активи от името на една от търгуващите страни, той се счита за страна по сделката, базирана в Европа, следователно данъкът се дължи. Брокерът обаче не поема данъчната тежест, а тя се плаща от страната, от чието име е търгувал.
Мястото на сделката е без значение. Тоест данъкът се дължи, дори самата сделка да е сключена извън Европа, стига в нея да участва европейска финансова институция.
Приходите от данъка ще са между 40 и 60 милиарда евро на година, изчисляват от Европейската комисия. Българският финансов сектор представлява 0,3% от финансовия сектор на ЕС, тоест в нашата хазна ще влязат между 120 и 180 милиона евро. От гледна точка на засегнатите от данъка в България това са предимно пенсионните фондове и застрахователите, тъй като по-голямата част от печалбата на банките идва от кредити, а не от сделки на финансовите пазари.
Основните рискове пред въвеждането на данъка в ЕС са свиване на пазара и икономиката. Според прогнозите при въвеждане на данък със ставка от 0,1% за акции и облигации, пазарът им ще се свие с 10%. За дериватите въвеждането на ставка от 0,01% ще доведе до свиване на пазара със 75%. Това на практика ще доведе до сериозно намаляване на рисковите спекулативни сделки и ще направи пазарите по-стабилни. Остава опасността от свиване на европейската икономика и изнасяне на част от компаниите, за да се избегне облагането. Според прогнозите въвеждането на данъка ще доведе до намаляване на европейския БВП с 0,5% след 20 години, ако се наблюдава такава миграция.
Основният спор за данъка в ЕС сега се води между Великобритания, Германия и Франция. Лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози заедно подкрепят налога, но имат разногласия относно времето и мащаба на въвеждането му. Всъщност първоначалният замисъл на този данък е той да бъде въведен в целия свят, за да може тежестта за финансовата криза да падне върху всички големи играчи на финансовия пазар. Това обаче се оказва почти невъзможно на практика, поне засега, заради сериозната съпротива на САЩ и големите разминавания на законодателствата в световен мащаб. Затова компромисният вариант, предложен от Брюксел, е данъкът да бъде въведен едновременно в 27-те страни членки на ЕС през 2014 г. Тази идея обаче среща съпротивата на Великобритания. Премиерът Дейвид Камерън е против, тъй като според него това ще доведе до изолация на Европа и ще облагодетелстват САЩ и Азия. Все пак Великобритания би имала сериозна изгода от въвеждането на данъка. Нейният финансов сектор е най-големият в ЕС - 21,3% от общия за ЕС, което значи, че тя ще прибере до 13 милиарда евро годишно.
Заради липсата на консенсус вътре в ЕС някои държави са готови и поотделно да въвеждат данъка. Сред тях е Франция. Други обаче са на мнение, че въвеждане поединично би било прибързано. Освен това така расте вероятността страната, въвела данъка, да остане изолирана и нейните компании да се разбягат в съседни страни, където той не е въведен. Това са и основните въпроси, свързани с данъка, по които Саркози и Меркел преговарят по време на срещите си за спасяването на еврозоната. Обичайната съпротива на Великобритания обаче не внася положителни изгледи за скорошно решение. Друг краен вариант, предложен от Меркел, е данъкът първоначално да се въведе в 17-те страни от еврозоната, а по-късно да влезе и в останалите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
