3,3% ръст, 3 млрд. повече като данъци, под 3% инфлация са заложени в проектозакона за хазната
Увеличават се парите за образование и здраве, вдигат още доходите
В навечерието на 30-годишния юбилей от прехода, финансовото министерство предложи проектобюджет, за които само можехме да си мечтаем в ранните години на демокрацията. Най-големите по обем приходи и най-щедрите разходи получиха първоначално овациите на медиите, но след това започнаха на търпят нарастващи критики от гилдиите. Както във всеки семеен бюджет: колкото повече (пари), толкова повече (не стигат).
Икономистите определиха бюджета „с дефицит на реформи”, бизнесът го нарече „инерционен”, съдебната власт - „недостатъчен”, синдикатите –„наполовина социален”.
Но всички те бяха еднозначни в оценките си, че това е бюджет, в който изобилства щедростта, но липсват изненадите. Той следва стриктно правителствената програма, в която водещи са политиката на доходите и пенсиите, а акцентът тази година освен образование и отбрана, е поставен и върху здравеопазването с прецизирана точност върху критериите. Нормално, отвсякъде личи, че
бюджетарят на прехода - Кирил Ананиев
е на поста здравен министър.
На пръв поглед сметките изглеждат доста приемливи, но ако се вгледаме в по-далечен хоризонт и в по-голям мащаб, идват притесненията. Изпълнението им зависи от 3 условия, които в числово изражение са 4 тройки. Променят ли се осезаемо, разклаща се финансово държавата- 3,3 процента икономически ръст, 3 милиарда повече внесени данъци и под 3 процента годишна инфлация.
Ако правителството направи хеттрик
и постигне параметрите, няма да има проблем с трите си приоритети – доходи, образование и здравеопазване.
В частност, минималната работна заплата ще скочи от 560 на 610 лева, данъците няма да се променят. Учителските заплати ще се увеличат със 17% или общо с 360 млн. лева. Ново нарастване с 10 % ще има за средствата за заплати на чиновниците. Пенсиите ще се мръднат нагоре с нови 6,7% от 1 юли.
Парите за здравеопазване ще бъдат с близо 500 млн. лв. повече, като 30 млн. от тях ще са за национална педиатрична болница.
Ще има достатъчно пари, за да се насърчат зрелостниците с високи оценки да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система. Ще се инвестира в електронното здравеопазване. Разходите за отбрана ще се запазят като 2 процента от БВП, а парите от държавата за общините ще нараснат с близо половин милиард, така че съживяването на регионите да е по-осезаемо, а кметовете – да имат по-съществена роля.
Както казва великият Оскар Уайлд: Щастието се състои от добро здраве и къса памет. А нещастието на нас, българите, е че притежаваме в изобилие само от второто.
Та,
ако се върнем 11 години назад
и надникнем в тогавашния бюджет, ще видим, че заложните социални промени и данъчни постижения в годината на най-силния ръст по време на прехода, си останаха само добри намерения, пометени от връхлетялата криза в света. А на първия кабинет се наложи да плаща повишените разходи за пенсии и заплати с намалени приходи от данъци и мита. Което пък само след година докара бюджетната метафора „постната пица”.
Може всички прогнози за идваща догодина рецесия да са плод на световна конспирация и американски политически пирует преди изборите. Но е факт, че 90 процента от икономиките вече забавят ръста и ще е голям късмет, ако бедна, но горда България е в останалите 10 процента и прогнозата в бюджета, се окаже напълно постижима.
Разбира се, министър Горанов е напълно наясно, че ако реши да се застрахова с по-нисък ръст, това веднага ще торпилира програмата на кабинета. Затова и допълнителните му аргументи отсега са ясни - всички останали източноевропейски страни очакват силен ръст и догодина,за разлика от почти нулевия ръст вече в Германия, Италия и Испания.
Съвсем друг е въпросът, че дори с този растеж,
няма как да догоним стандарта на Запада
Но това вече не е грижа само на Горанов, а въпрос за новата икономика, която трябва дружно да разпишат всички политици, които имат претенцията да се наричат национално отговорни.
Темпът на увеличение на БВП, заедно с още по-строга финансова дисциплина, Горанов разчита като 3 милиарда повече приходи, събрани от данъци, които ще позволят и по-щедри от досега разходи.
Според прогнозата на финансовите експерти, растежът на икономиката ще продължи да се движи от вътрешното търсене. Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година той леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта (предвижда се ново 10 процентно съкращение на държавната администрация). А ръстът на доходите няма да се изяде от инфлацията, защото ценовият индекс на годишна база се предвижда да е 2,1 процента. По-голямо нарастване пък се очаква да бъде стопирано от
благоприятна прогноза за цените на петрола
Докато политиците са се фокусирали върху изборните сметки, основният закон на хазната е в коментарите засега само на бизнеса и синдикатите.
Исторически погледнато това е най-щедрият бюджет, водещи са политиката по доходи и пенсионната политика, но липсва воля за реформи, заяви Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите му трябвало
повече пари за профилактика и превенция.
Cпoрeд част от бизнeca пък увeличeниeтo c 10% нa зaплaтитe в бюджeтнaтa cфeрa нe e зacлужeнo c пo-дoбри рeзултaти. Държава не прави нито стъпка cтъпкa зa бoлничнитe и пoкривaнe нa рaзхoдитe нa cмeткa нa рaбoтoдaтeлитe, зaяви Димитър Брaнкoв, зaмecтник-прeдceдaтeл нa Бългaрcкaтa cтoпaнcкa кaмaрa. Според него спешно трябвa дa ce въвeдe нeoблaгaeм минимум, както и
дифeрeнцирaни cтaвки нa ДДC
зa cтoкитe oт първa нeoбхoдимocт.
Безспорният финансов спец проф. Христина Вучева обаче се обяви против необлагаемия минимум за всички. Според нея бизнесът получава достатъчно средства от държавата, включително чрез съфинансиране на програмите от Европа, но въпросът е в ефективността на тези пари.
Както винаги, Горанов си е оставил буфери и със сигурност ще прибави в последния момент в бюджета част от новите предложения. Дано тази година това не са най-кресливите. А тези, които дори да разпалват политическо напрежение, създават икономическа сигурност.
Така и не стана ясно 10-годишният план, известен като "България 2030", който хората на Горанов изготвиха преди месец, дали ще се обсъжда заедно с бюджета за догодина, или остава като настолно четиво за Големия дебат в икономиката. Предстои да видим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
