Михаил Мирчев се изправя срещу кандидатите на управляващата коалиция
Борислав Цеков, Институт за модерна политика
- Г-н Цеков, състояха се първите тв дебати между кандидатите за кмет на София. Какви са вашите оценки?
- Имах доста ниски очаквания за тези дебати, но съм приятно изненадан - като цяло дискусията беше смислена, коректна и във възможната степен конкретна. Получи се добър начален разговор за проблемите на столицата и възможните решения, в който всеки от кандидатите, според възможностите и политическите си разбирания, се представи добре. Очерта се и основната разделителна линия - управляващи и опозиция. На практика цялата днешна управляваща коалиция на ГЕРБ-РБ-АБВ-ПФ, която при редица ключови гласувания в парламента е подкрепяна от ДПС, се явява със свои кандидати, а отсреща е опозицията в лицето на "БСП Лява България", представлявана от проф. Михаил Мирчев като кандидат за кмет. Този контраст личи с особена сила именно в София поради факта, че в продължение на 25 г. столицата се управлява от кметове и мнозинства от едно политическо семейство - това на десницата. Припомням Янчулев и Софиянски (СДС, ДСБ, РБ), Борисов и Фандъкова (ГЕРБ).
- Може ли да се говори за подобна разделителна линия при положение, че общинските проблеми са съвсем различни, а не като тези, които решават партиите в парламента?
- Разбира се - това разделение не е въпрос на интерпретация, а е факт. Идеята, че общинското управление няма цвят, защото е технократско по характер, е дълбока заблуда. Подходът за решаване на проблемите, стратегията за развитие зависят пряко от идеологическите възгледи - ляво, дясно или либерално и центристко. Но в София има и много пряка политическа връзка между отговорността за управлението на общината и на държавата. Г-жа Фандъкова не е просто кмет на София, а е и зам.-председател на ГЕРБ. Другият кандидат на управляващите е г-н Вили Лилков - депутат от управляващото мнозинство и член на националното ръководство на една от по-малките партии в управлението - ДСБ. Г-н Джамбазки пък е зам.-председател на ВМРО, които са също част от правителственото мнозинство в Народното събрание. Все хора, които носят своите отговорности за управлението и състоянието на България днес. Така че в софийските избори имаме класически двубой между управляващи и опозиция с тази особеност, че управляващите имат няколко кандидати, срещу които опозицията от "БСП Лява България" изправя своята алтернатива като кандидатска листа и кметска кандидатура.
- Има ли според вас победител в тези дебати?
- Не бих искал да влизаме в тази състезателна интерпретация. Победителят ще го определят гражданите на 25 октомври. Всички кандидати имаха и силни, и слаби моменти в хода на дискусията. И все пак вижда се, че основният двубой е между г-жа Фандъкова и г-н Мирчев, съответно между ГЕРБ и БСП.
- Няма ли Кадиев, който беше по-активен в дебатите, да засенчи Михаил Мирчев?
- По-голямата активност не означава непременно по-добро представяне. Позицията на Кадиев има редица дефицити - много от нещата, които той твърди, че е направил или допринесъл в общинската работа лично, са всъщност резултат от работата на общинските съветници от БСП. Но по-важното е на кой от кандидатите може да се вярва, че като обещава, после ще има реалните механизми да изпълни обещаното. От тази гледна точка достоверна е позицията на кандидатите на двете големи партии - БСП и ГЕРБ, защото те имат потенциала да спечелят изборите и да имат мнозинство в общинския съвет.
Ако приемем хипотезата, че някои от кандидатите на малките партии стане кмет. Какво би означавало това? Блокаж и невъзможност на кмета да изпълни това, което е обещал. И заедно с това - безпринципни коалиции. Затова смятам, че чисто прагматично вниманието на софиянци трябва да се концентрира върху проф. Мирчев и Йорданка Фандъкова. Това е изборът - ляво или дясно управление на София. В крайна сметка всичко се свежда до това доволни ли сме от състоянието на столицата, или искаме друг подход и алтернатива на досегашния модел.
- Как ви се сториха позициите на кандидатите по въпроса с бежанците?
- Това е най-острият въпрос в момента, който може да взриви общественото спокойствие, както вече става в Германия, Австрия, Унгария. Много е важна мярата в оценките и в предлаганите решения. В това отношение имам бележки към изразените позиции. Не трябва да се залита в една сляпа ксенофобия, но и не трябва да се гледа на този проблем само откъм неговата хуманитарна страна, без да се отчитат аспекти като национална сигурност, етно-религиозни отношения, криминогенни фактори и възможности за инфилтрация на крайни ислямистки елементи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
