Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Болното гърло не е безобидно състояние, гнойните ангини могат да са много опасни
- Стрептококите са скритият враг, който води до операция на клапите
Зачестилите напоследък случаи на скарлатина в България ме накараха да си припомня едно заболяване, за което скоро не се бях сещал. Става дума за острия ревматизъм. Сигурен съм, че много хора ще си помислят: "Каква пък му е работата на един сърдечен хирург да ни занимава със скарлатина и ревматизъм?". В следващите редове ще се постарая да ви убедя, че между тези три неща съществува много тясна връзка.
Скарлатината представлява бактериална инфекция, която се причинява от определен вид стрептококи. Протича подобно на шарките и по тази причина ще чуете определението
"единствената бактериална шарка"
тъй като останалите обривни инфекции се причиняват от вируси. Другата съществена разлика е, че към причинителя на скарлатината не се развива траен имунитет, сиреч, за разлика от класическите шарки, тя "повтаря". По тази причина, не съществува и ваксина срещу нея.
От това, че причинителят е бактериален следва, че лечението се провежда с антибиотици. Даже бих казал, доста стари и обикновени антибиотици. Стрептококите са чувствителни на пеницилини, така че в този смисъл лечението не е проблем.
Проблемът възниква, когато на базата на скарлатина се развие остър ревматичен пристъп. Обикновено сме свикнали да свързваме думата "ревматизъм" с оплакванията на възрастните хора от това, че ги болят ставите. Бързам да кажа, че това не е вярно. Ставните болки на нашите баби и дядовци обикновено се дължат на дегенеративни възрастови изменения и по тази причина ги наричаме с общото название "артроза".
Истинският, класически ревматизъм е сериозно заболяване, което възниква най-често при деца и млади хора след прекарана и най-често не добре лекувана стрептококова инфекция. Ето какво се случва. Стрептококите, както всички останали патогенни микроогранизми, притежават определени вещества, които
предизвикват нашата имунна система
да образува антитела. Особеното в този случай е, че тези конкретни антитела дават кръстосана реактивност с някои от собствените белтъци на човешкия организъм. Това означава, че антителата освен за стрептококите, по погрешка се захващат и за собствени структури в тялото и така предизвикват възпаление на места, където имунната система решава, че има стрептококи, а то всъщност няма. С други думи, получава се автоимунна реакция.
Стара сентенция на едновремешните клиницисти гласи, че "ревматизмът лиже ставите и хапе сърцето". Това е така, защото описаната по-горе реакция се случва най-често на споменатите две места и докато ставите обикновено се възстановяват без особени последствия, то измененията в сърцето могат да бъдат трайни и много тежки.
Често срещани са измененията по клапите. Когато автоимунното възпаление обхване нежните клапни структури, те загрубяват, изкривяват се, срастват и това обикновено води до стеснение на съответната клапа. Най-често това е митралната клапа, но може да бъде и аортната, а в по-тежки случаи,
могат да се засегнат и двете клапи едновременно
По-характерно в този случай е стеснението на клапите, но трябва да се има предвид, че ако една клапа е така деформирана, че да не успява да се отвори добре, тя най-вероятно няма и да се затваря добре. Така че стеснението на клапата, наричано на медицински език стеноза, най-често е съпроводено и с недостатъчно затваряне, което се казва регургитация, защото води до движение на кръв в обратна на нормалната посока. Казано накратко, клапата изобщо не работи, както трябва.
На всичкото от горе, такава деформирана клапа е много по-рискова за развитие на бъдещи инфекциозни усложнения, каквото е бактериалният ендокардит. Той сам по себе си е тежко сърдечно заболяване.
За вече развили се клапни стенози, медицината не разполага с адекватни лекарства. Реално пред сърдечния мускул съществува механична пречка да си свърши работата - клапата не се отваря достатъчно. Затова
единственото лечение на значимите клапни стенози
е сърдечната операция, при която поразената клапа се подменя с клапна протеза. За щастие, днес разполагаме с достатъчно добри "резервни части", но въпреки това, операцията си остава голяма, сложна и тежка.
Затова най-доброто, което можем да направим, е профилактиката. Наистина, с масово достъпната употреба на антибиотици, честотата на ревматичните сърдечни клапни заболявания много намаля през последните десетилетия. Когато стрептококовите инфекции се лекуват старателно и своевременно, те не водят до ревматични пристъпи и не се стига до развитието на клапни заболявания.
Аз започнах от скарлатината, но тя далеч не е единственият възможен провокиращ фактор. Честите стрептококови гнойни ангини могат също да доведат както до развитие на ревматичен пристъп в пълната му изява, така и до ревматично увреждане на сърцето без да е имало други симптоми.
Всъщност, как изглежда един ревматичен пристъп? Между две и четири седмици след прекарана стрептококова инфекция, отново се повишава температурата, появяват се болки по ставите, като характерно е, че
те се местят от става на става
Понякога може да избие и характерен обрив, който не сърби или да се образуват малки подкожни болезнени възелчета. С напредване на заболяването могат да се появяват и неволни движения по мускулите на ръцете и лицето, подобни на тикове.
Ако поне два от изредените признаци са налице, смятаме диагнозата за сигурна. Към тях спада и сърдечното увреждане, което обикновено се вижда добре на ехокардиография. Лечението се провежда с противовъзпалителни медикаменти.
Човек, който веднъж е имал ревматичен пристъп трябва доста старателно да се проследява, тъй като съществува повишен риск от повторната му поява.
В заключение бих искал да изтъкна колко важно е да помним, че болното гърло не е чак толкова безобидно състояние. Разбира се, не е нужно да изпадаме в паника всеки път щом усетим, че "нещо ни дращи", но и в никакъв случай не бива да се отнасяме лекомислено и с пренебрежение към гнойните ангини. Аз самият не съм голям привърженик на безразборната употреба на антибиотици. Но не бива да се залита и в другата крайност. В днешно време има достатъчно
точни и бързи тестове
за стрептококи, които могат да ни насочат кога е наистина необходимо да пристъпим към антибиотично лечение и кога можем просто да изчакаме инфекцията да отмине.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
