- Митът за директните сортове лози и Крали Марко
- Бялото вино не е по-малко полезно от червеното, важен е произходът
Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря навъпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
"Недей посажда нищо друго, преди лоза да посадиш!" Тази препоръка е изказана от старогръцкия поет Алкей през далечния седми век преди Новата ера, но дори това е твърде скоро, ако трябва да го сравним с времената, в които за първи път човекът е започнал да отглежда лозя и да прави вино. Това вероятно се е случило на същите места и по същото време, когато сме се научили да сеем жито и да правим хляб.
Казвам тези неща, за да подчертая продължителната и древна традиция що се отнася до производството и консумацията на вино. Не една статия, а цяло многотомно произведение няма да стигне, ако трябва да се опише цялата история, география, технология и всичките други подробности около любимата напитка. Неслучайно съществува отделно висше образование по тази специалност.
Не съм специалист по темата, така че смятам да се спра предимно на медицинската страна.
Полезно ли е виното?
И по-точно, как, кога, какво и най-вече колко е добре да консумираме, за да бъдем спокойни, че едновременно с наслаждението, то ще ни помага да бъдем по-здрави.
Когато става въпрос дали нещо е полезно, обикновено отговарям, че това зависи от дозата. Няма полезни и вредни вещества, има полезни и вреди дози. Виното не е изключение от това правило. Другото важно обстоятелство, на което трябва да обърнем внимание е, за кого. Не всеки може да приема от всичко в същите дози, в които останалите.
Макар че виното е известно на човека от дълбока древност, изследванията за неговите дълготрайни ефекти върху здравето не са много качествени. Това се дължи на същите обстоятелства, както при кафето и чая: всички ги консумират по най-разнообразен начин и в най-разнообразни количества, което прави трудно сформирането на удобна за анализиране група.
И все пак можем да кажем, че някои неща са добре известни.
Да започнем с дозата
Много хора ще останат разочаровани, но общо взето една чаша червено вино на ден се смята за полезна. В тази доза виното намалява сърдечно-съдовите рискове, влияе благотворно върху мозъчното кръвообръщение и предпазва от диабет. Това се дължи отчасти на алкохола, отчасти на някои от другите съставки на виното - основно ресвератрола и антоцианите. При редовна употреба в по-високи дози се получава обратен ефект - води до повишен риск от хипертония, някои аритмии и инсулти.
Ако имате капризен стомах, може би дори тази една чаша на ден не би ви понесла добре. Червеното вино дразни стомаха поради по-високото съдържание на танини, а бялото - заради сулфитите. Така че, ако случаят е такъв, няма смисъл да се насилвате. Има достатъчно други полезни храни и напитки.
Споменах различните видове вино - бяло и червено. У нас, в България има и по-важна класификация: винпромско и домашно.
Червено или бяло?
Обикновено се твърди, че червеното вино е по-здравословно от бялото именно заради антоцианите, които дават цвета му и особено заради ресвератрола, който вече може да се купи като хранителна добавка.
Антоцианите все още са в процес на проучване. Засега може със сигурност да се каже, че са добри антиоксиданти и по всяка вероятност имат отношение към имунния отговор на организма и към здравето на кръвоносните съдове.
Що се отнася до ресвератрола, той е изследван доста по-подробно, но за жалост, проучванията са провеждани върху много по-високи дозировки отколкото човек може да поеме докато си пие препоръчителната една чаша вино.
Останалите фенолни компоненти се намират и в бялото вино. Те са един внушителен списък от вещества със сложни имена. Проучвани са свойствата им да понижават холестерола и съсирваемостта на кръвта. Както изглежда, имат известен ефект, но отново не сме сигурни дали постъпват в тялото в нужното количество. Ако е така, това отново би довело до понижен сърдечно-съдов риск.
Така че, бялото вино не е по-лошо от червеното. Ако го харесвате повече, или ви понася по-добре, не страдайте от угризения, че не пиете червено.
Що се отнася до другата спомената класификация, там въпросът е по-сложен. Естествено, има по-добри и по-лоши фабрични вина, което в същата степен важи и за домашните. Не всеки производител умее и не всяка година успява да направи качествено вино. Това, на което бих искал да обърна внимание са така наречените директни сортове лози.
Истината за директните сортове
С риск да се отклоня малко от темата, ще започна с историята на една мушица, която замалко не унищожава напълно винопроизводството в Европа някъде в края на 19ти век. Става дума за филоксерата - напаст, пренесена от Америка, която плъзва из Стария свят и унищожава масово лозовите насаждения.
Оказва се, че единственият ефективен начин да се справим с нея е всяко растение, сорт на европейската лоза, да бъде присадено върху специална подложка - хибрид между европейската и американската лоза. При това положение, сортовете, които поначало са с такъв произход няма нужда да бъдат присаждани. Пръчки от тях могат да се забодат в земята директно и затова са наречени директни сортове.
Бедата е там, че те не стават за производството на качествено вино. Не, че не могат да ферментират. Все някакви вино се получава, но то обикновено има странен и нетипичен букет от аромати и което е по-неприятното, съдържа вещества, вредни за здравето.
Разпространено убеждение в България е, че се присажда на дива подложка, което е довело до заблудата, че директните сортове са по-близки до дивата лоза. И оттам тръгва една митология, че едва ли не хайдутите и Крали Марко са пили подобно вино. Това няма как да е истина, защото повечето директни сортове са създадени в началото на 20ти век, а Крали Марко е загинал стотина години преди Христофор Колумб изобщо да стъпи в Новия свят, откъдето още по-късно е донесен американският родител на тези хибридни сортове.
Така че, интересувайте се от това какъв е произходът на виното, което пиете. Гледайте да спазвате мярка и както към всичко, което консумирате, отнасяйте се с внимание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
