Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов ще отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Саркомите са толкова редки, че може би убитите от мълния са повече
- Миксомът често расте на краче и е добре подвижен
Често ми задават въпроса има ли рак на сърцето. Краткият отговор е: по-скоро не. Сърцето не е склонно към онкологични заболявания. Рядко образува първични тумори и не е място, на което често се поселват метастази от тумори на други органи.
И все пак, сърдечни тумори има. Те са изключително редки и още по-рядко представляват сериозен проблем, но темата е интересна и ми се иска в тази статия да се спра по-подробно на тях.
Принципното положение, когато разглеждаме туморите на какъвто и да е орган, е да ги разделим на доброкачествени и злокачествени. Разликата между тях е, че доброкачествените са изградени от клетки, които в голяма степен приличат на зрелите клетки на тъканта, от която произхождат, делят се бавно, не проникват в околните структури и не метастазират. На противоположния полюс се намират злокачествените тумори. Те са съставени от
клетки, които приличат на ембрионални
и колкото по-трудно е да се различи към коя тъкан принадлежат, толкова по-лошо е биологичното им поведение. Те се делят в много по-голяма степен, прорастват в околни структури и имат свойството да се откъсват от първоначалното огнище и да се заселват на други места в тялото. Тази тяхна способност се нарича метастазиране, а образуваните вторични огнища - метастази. Това е една от основните причини, затрудняващи лечението на злокачествените тумори.
Написаното по-горе принципно важи за повечето тумори. Съществува обаче една малка група доброкачествени тумори, за които казваме, че са злокачествени по локализация. Те отговарят на критериите за доброкачественост, които изредих, но имат нещастието да се намират на място, където тяхното присъствие може да създаде големи проблеми. Точно такъв е случаят с най-честите сърдечни тумори.
Като казвам, че са най-чести, това не означава, че ги виждаме много. Общо взето, един-два случая на година.
Намират се на преградата между двете предсърдия
и изглеждат като малки лигави топченца, висящи в сърдечната кухина - ляво или дясно предсърдие. Наричат се миксоми.
Обикновено се откриват по случайност при провеждане на сърдечна ехография по друг повод. Когато са по-големи, могат да дадат дискретни и неспецифични оплаквания, които рядко могат да накарат човека да отиде на лекар, пък какво остава да си направи ехография.
В по-напреднали случаи може да се наблюдава задух, отпадналост и световъртеж, особено при заемане на определено положение на тялото. Това се дължи на обстоятелството, че миксомът често расте на краче и е добре подвижен. Така че в дадена позиция може да препречи пътя на кръвния ток през сърдечните клапи.
Когато видим миксома на ехограф, това е показание за неотложна сърдечна операция, тъй като съществува опасност както парченце от тумора да се откъсне, така и върху него да се образува тромб. И в двата случая това може да предизвика емболия.
Операцията се състои в достигането на тумора и неговото изрязване. Ако се наложи заедно с него да се отстрани и част от междупредсърдната преграда, образувалият се дефект се затваря с
кръпка от синтетичен материал
Този тумор никога не метастазира, но се случва да рецидивира. Това означава да поникне отново на същото място. Операцията не е твърде рискова и прогнозата е добра. Пациентите се възстановяват добре.
Едно от състоянията, с които може да се сбърка, това е наличието на тромб в предсърдието. Грешката в този смисъл не е опасна, тъй като и в случая се налага неотложна операция с цел отстраняване на тромба. Понякога дори ние в операционната не сме съвсем сигурни какво точно махаме - дали формацията, която кардиолозите са видели, за да сложим пациента на масата е била тумор или тромб. Това нерядко става ясно едва впоследствие, когато патолозите приемат и огледат под микроскоп материала, който сме им изпратили. Важното е да се знае, че и в двата случая нашето поведение е еднакво.
Освен миксома, в сърцето може да има и други доброкачествени тумори, но те са значително по-редки. Оперират се в случай, че растат навътре в някоя от кухините на сърцето.
Злокачественият тумор на сърцето - сърдечният сарком - е изключително рядко заболяване. В моята кариера съм чул
конкретно за два случая
като нито един от тези случаи изобщо съм ги виждал. Състоянието е с лоша прогноза, тъй като бързо уврежда сърдечния мускул и ритъмно-проводната система, така че пациентите най-често загиват от фатална аритмия.
От метастатичните тумори на сърцето, си заслужава да споменем рака на бъбреците, който не толкова метастазира в класическия смисъл на думата, а по-скоро има склонност да прораства в бъбречната вена до долната куха вена. Оставен необезпокояван, той може да достигне и дори да навлезе в дясното предсърдие. Това също не е много често явление. Но когато се случи и открие, изисква намесата на два екипа - урологичен, който да отстрани поразения бъбрек и кардиохирургичен, който да премахне частта, проникнала в дясното предсърдие. Благоприятното в случая е, че туморът е най-често свободен в съда и не се захваща никъде за стените на вените или за предсърдието.
Много тумори и метастази могат да прораснат по съседство от тъканите заобикалящи сърцето. Те рядко засягат пряко самото сърце.
Обикновено достигат до торбичката
която го обвива, предизвикват дразнене и това води до отделяне на повече течност в нея - перикарден излив. Това може да доведе до притискане на сърцето и да се наложи тази течност да бъде източена. Преди всичко искам да кажа, че далеч не всеки перикарден излив се дължи на онкологично заболяване. Мембраната на перикарда реагира еднотипно на всяко дразнене независимо от неговия произход - отделя повече течност. Така че, ако ви открият перикарден излив, не се вкарвайте веднага в сценария, че това е непременно рак. Всъщност, в повечето случаи става дума за обикновено възпаление.
От гледна точка на обикновения човек, пък и на редовия лекар, сърдечните тумори са далечна тема. Дори повечето кардиохирурзи по време на кариерата си рядко виждат нещо повече от споменатия миксом. От съществено значение е, да се провеждат редовни профилактични прегледи, които на днешния етап от развитието на медицината могат без проблеми да включват
сърдечна ехография
Вече във всеки кардиологичен кабинет има ехографски апарат. Дори не толкова заради туморите. Съществуват много по-чести и по тази причина значими заболявания, които бързо, лесно, без рискове и без какъвто и да е дискомфорт за пациента, се диагностицират с този метод. Въпросът е, че когато изследването се провежда редовно, няма начин да се изпусне евентуалното наличие на сърдечен тумор.
Що се отнася до саркомите, те са толкова редки, че може би убитите от мълния са повече в сравнение със засегнатите от тези тумори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
