- Великият приор на Ордена на тамплиерите празнува юбилей
- Двамата със съпругата ми Маги пишем сценария на нашия живот, казва ген. Румен Ралчев в специално интервю във вестник СТАНДАРТ
- Ген. Ралчев, като деен участник в обществено-политическия живот през последните 33 години, каква е оценката Ви за т.нар. преход? Какво спечели и какво загуби България в този период и свършили ли той?
- Всички политици са единодушни, че преходът не е завършил. При тези темпове не знам кога ще стане това. Може би сме единствената държава от бившия социалистически лагер, в която още се говори за преход. Спечелихме много - демокрацията, членството в ЕС и НАТО, свободното придвижване по света. Но и много неща загубихме. Социалната опора на хората изчезна. Социалната политика на държавата е сведена до минимум, да не кажа, че липсва. И това обрича на откровен глад една голяма част от пенсионерите и дори от работещите. Защото с две минимални работни заплати четиричленното семейство е на границата на оцеляването.
- Новата власт донесе надежди за промяна. Какви са Вашите очаквания?- Надявам се новото правителство да създаде допълнителни условия не само в механичното повдигане на минималната работна заплата, а действително в поемането на тежести, особено за най-бедните слоеве, за да могат достойно да живеят своя живот.
- Смятате ли, че кабинетът на "Продължаваме промяната" затвори една страница от най-новата ни история?
- Новото правителство е натоварено с големи очаквания. Действително трябва да минат 100 дни, за да видим накъде отиват нещата. В момента в сила са преди всичко рокадите на ръководните длъжности в отделните направления. На моменти обаче това изглежда като самоцел. Има много можещи и талантливи хора, които без да са членове на партия биха могли да подпомогнат всяко правителство със своя професионализъм. Там е резервът.
- Какъв е коментарът Ви за управляващата четворна коалиция?
- Консенсусът между различните партии е много крехък. Решителните мерки, с които се започна, трябва да бъдат комбинирани с точни попадения на кадрите. Иначе управляващите сами ще минират пътя, по който са тръгнали.
- Къде в този процес виждате ролята на президента Румен Радев?
- Той изигра много силни карти в края на мандата на предишното правителство. Показа, че президентската институция не е безгласна буква. Мажоритарният избор си каза думата. Но той не може да изземе ролята на изпълнителната власт. Неговите методи са ветото и правото да говори от името на народа. Важно е да правителството да се вслушва в съветите му, да постигнем консенсус в обществото и да престанем с това вечно разделение, което след 1923 г. разгражда България. Ние все още нямаме стратегия за развитието на България. Именно липсата й дава хаотичност, изтощава ресурсите на страната и намалява възможностите за бързото приключване на т.нар. преход.
- Като човек, който бе послешният шеф на охраната на Тодор Живков, докато бившия първи бе на власт, усещал ли сте това разделение на собствения си гръб?
- Персонално лошо отношение към себе си не към чувствал. Но има една мантра, че "дългата ръка на Държавна сигурност" продължавала да бъде решаваща за развитието на България.
- Така ли е?
- На практика повечето колеги вече не са между живите. А другите са в доста напреднала възраст. Трудно биха могли да влияят, камо ли пък да плетат такива интриги. Аз съм работил много съвестно, не се срамувам къде съм бил. Бил съм многократно награждаван. Този професионализъм ми е разрешил в началото на прехода да се познавам с всички фигури, които навлязоха в тогавашното политическо пространство и да разговарям с всички ясно, точно и откровено без да засягаме тази струна. Това е популизъм, зад който се крие безсилието на определени политици или партии да се справят с проблемите на обществото.
- Къде Ви завари 10 ноември?
- На работното място.
- На прословутия пленум, който свали Тодор Живков?
- Бяхме наясно какво ще се случи и как ще се случи. Даже имам един "грях". Мой високопоставен приятел от Варна беше подготвил много силен доклад в подкрепа на Тодор Живков. Но аз го накарах да си го прибере, защото той не беше наясно какво се готви. За мен е по-важното, че за разлика от Румъния при нас нещата минаха безкръвно. Имаше вълнения, имаше емоции и демонстрации, но не се премина границата, което е достижение на нашия народ. Оттук нататък на някои сякаш им се видя странно, че не си пуснахме кръв и започнаха да търсят допълнителни дразнители и периодично да размахват картата Държавна сигурност.
- През всички тези години развивате охранителен бизнес, председател сте на Националния съюз "Безопасност и охрана". Къде е днес охранителният бизнес, при положение, че тръгна от бухалките, бе мода, след това стана необходимост?
- Националният съюз "Безопасност и охрана" обединява около 8000 души, които са свързани с бившите служби или симпатизират на офицерството и сержантския състав в България, на воинските професии като цяло. И по този начин се явяват своеобразна банка кадри.
Минал съм през всички етапи на развитието на охранителния бизнес. Голямото му постижение е, че изчисти името си от схемата дебели вратове, множество татуировки и големи групи, които нахлуваха по домове и заведения. Сега охранителният бизнес като цяло се практикува на чисто. Голяма заслуга за това има Законът за частната охранителна дейност. Спазването му гарантира прозрачност и коректност в изпълнението на охранителните задачи от всички фирми.
Личната охрана е скъпо удоволствие. И високият професионализъм не е в големината на бицепса, а в подготовката. Повече от 25 години ръководя частния Колеж за охрана и сигурност, през който са минали няколко хиляди курсанти.
- Преди време казахте, че Илия Павлов е отмъстен. Обществото ще разбере ли някога истината за убийството му?
- Отмъстен е, да. Но не искам да се връщам назад във времето, още повече, че с Илия бяхме близки.
- 30 години сте част от Братството на свободните зидари. Как масонството влезе в живота Ви?
- Всичко дължа на моя добър приятел Кирил Медникаров, бивш генерален директор на Балканкар, вече покойник. Той ме покани още в самото начало да създадем конструкцията на масонството в България. Благодарен съм за това, че още в самото начало се включих в реактивирането на масонството в България. То вече е една многохилядна армия. Като цяло помогнахме в началото на 90-те години да се изчистят наслоените от миналото неприязън и слухове за масонството. Оттук нататък работа на масонството е то само да говори за себе си. В повечето случаи това става. Масонството е школа за зрели мъже, които желаят се срещнат с нещо непознато като философия и второ - да изградят в себе си характер и светоглед, който е непознат за другите.
- Как от масонството преминахте към тамплиерството?
- След като бях велик майстор на Великата ложа на старите свободни и приети зидари, преминах в резерва. Това ми даде възможност да си направя равносметка какво е необходимо в момента на българското общество. Смятам, че и в момента е необходима консолидация около християнските ценности. Това най-точно се въплъщава в основните цели на тамплиерството. Още повече, че то е представено в ООН и по този начин има световно признание. Участието на Ордена в различните комисии на ООН му дава възможност да работи за опазването на християнството не само в Европа, но и в Близкия изток. Една от основните цели на тамплиерите е да се запази мирът в Йерусалим.
- За годините на прехода има ли държавно решение в България, което е взето благодарение на масоните или на тамплиерите у нас?
- Във всички правителства, във всяко народно събрание досега е имало доста масони.
- Сега, в 47-ото?
- Да, и сега има. И тамплиерите имаме представители в парламента и изпълнителната власт. Това ми дава основание да смятам, че масоните са в основата на редица решения, които са взели определени правителства или народни събрания. Но това е опитът ни да направим света по-добър. За нас е важно, че оценката на нашия подбор на кадрите се покрива с това, което се изисква за един човек да стане народен представител.
- В момента има ли министри масони?
- Не мога да отговоря.
- През всички тези години не може да не сте получавал покана да се кандидатирате за депутат. Не се ли изкушихте?
- Никога не съм странял от политиката. Имал съм и имам своите възгледи за развитие на обществото. Но винаги съм казвал, че не съм удобен за политик по няколко причини. Първо съм от бившите хора, от бившата ДС, второ имам доста странен характер, на моменти твърде несговорчив. И трето много държа на собственото си мнение. Това не ме прави удобен. Но се познавам с целия спектър от политически представители и това ми дава възможност да се поддържам в кондиция и да имам точен поглед върху процесите, които протичат в българската политика.
- Страхуват ли се от Вас - като част от бившите хора, сигурно и вие имате папки с тайни?
- Не виждам от какво може да се страхуват. Участвам в много организации. Опитвам се да повиша възможностите на гражданските организации в обществото. Ние не търсим власт а сътрудничество и възможност за консолидация на обществото.
- Под Ваше ръководство българските тамплиери станаха най-големият приорат в Европа с огромно влияние в световната организация на рицарите и дамите OSMTH. Какви са целите на Ордена за тази година?
- Това е едно достижение на България. Ние като Приорат формираме голяма част от политиките на OSMTH. С нашата активност и опитите си да бъдем близко до обществото и управлението на държавата. От друга страна - подготвяме поредната иновация. Издавам книга с акад. Кольо Рамчев "Конвергенция между Ордена на тамплиерите и обществото". Разглеждаме ситуацията в България и в световен мащаб като се опитваме чрез добродетелите, описани от Рамон Лул преди почти 900 години - честност, почтеност, себеотрицание и т.н., да навлезем още по-дълбоко в обществото и с истински пример и активност да се опитаме да направим хората по-добри, за да върви обществото ни по-бързо в своето развитие.
- Орденът развива огромна благотворителна дейност, има и специална програма за подпомагане на талантливи деца. Как ще се развият конкурсите за детска рисунка и есе тази година?
- Когато преди десетина години презентирахме нашата програма за работа с деца, ни гледаха странно, защото повечето ордени по света са застаряващи на средна възраст около 70 години. Голямо постижение е, че българският Велик приорат е млад. Средната му възраст е около 40 години. Преди 10 години започнахме да работим с талантливи деца. Годишно в конкурса за детска рисунка участват повече от 5000-6000 творби. Даваме 10 награди. МОН призна нашите усилия и вече 8-ма година ни включва в своя календар. Мобилизираме деца от 4 до 12 клас и това ни прави горди. Всичко това даде възможност конкурсът за детска рисунка "Рицарят в мен" да стане международен и вече в него участват 6 европейски държави. Този конкурс ще продължи да се развива.
- На 30 януари имате юбилей. Как ще го празнувате в пандемичната обстановка?
- Сегашните условия дават възможност да отпразнувам рождения си ден в намален състав. Всички, които ще присъстват, ще са ваксинирани или със зелен сертификат. Тези които нямат ще бъдат изследвани на място. Радвам се, защото съм жив и здрав и съм имал възможността да срещна толкова много хора през моя живот. Колкото повече опит предам на младите, толкова по-добре. Може би е време да опиша в книги нещата, които съм видял и чул.
- Мемоари?
- Не съм казал това. Когато намаля обществената си активност, ще компенсирам това с писателска активност.
- Кой е най-големият подарък за Вас?
- Много съм щастлив, че имам задружно семейство. И най-големият подарък за мен е обичта на семейството ми към мен и в частност на моята съпруга, която преди много години подари своето сърце на мен.
- Магдалена Ралчева е известен български режисьор. Умело ли режисира филма на семейство Ралчеви или вие пишете сценария?
- Тя никога не ме е допускала до кастинг или до снимки. Истината е, че ние двамата пишем сценария на нашия живот.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
