Г-н Ра­дев, дос­той­но е да оце­ле­ем

• Бри­тан­с­ка­та кра­ли­ца не си поз­во­ли звук сре­щу Бо­рис Джон­сън, бъл­гар­с­ки­ят пре­зи­дент си иг­рае на опо­зи­ци­о­нер
• Нап­ра­вим ли го, по друг на­чин ще гле­да­ме на всич­ко, осо­бе­но на пар­тий­ни­те бит­ки

Ис­то­ри­чес­ко­то об­ръ­ще­ние на бри­тан­с­ка­та кра­ли­ца за бор­ба­та на Ан­г­лия с ко­ро­на­ви­ру­са при­ко­ва вни­ма­ни­е­то на це­лия свят. Не за­що­то по­га­ли по­раз­дър­па­но­то от Ха­ри и Ме­гън им­пер­с­ко дос­тойн­с­т­во на ос­т­ро­ви­тя­ни­те. А за­що­то бе ед­ва пе­то­то в 68-го­диш­но­то уп­рав­ле­ние на Ели­за­бет II. Из­вън де­жур­ни­те си ко­лед­ни по­же­ла­ния, кра­ли­ца­та се е об­ръ­ща­ла към на­ро­да си са­мо че­ти­ри пъ­ти пре­ди то­ва. Пър­ви­ят е през да­леч­на­та 1940 г., ко­га­то със сес­т­ра си Мар­га­рет го­во­рят пак от за­мъ­ка Уин­д­зор на де­ца­та, ева­ку­и­ра­ни от до­мо­ве­те си, за да из­бя­гат от бом­бар­ди­ров­ки­те на на­цис­т­ки­те са­мо­ле­ти. През 1991 г. Ели­за­бет II из­ли­за пред по­да­ни­ци­те си за­ра­ди вой­на­та в За­ли­ва, през 1997 - за­ра­ди ги­бел­та на Да­я­на, и през 2002 г. - за­ра­ди смърт­та на май­ка си.

Най-важ­но­то не­що в 4-ми­нут­но­то об­ръ­ще­ние на Ели­за­бет II оба­че не бе са­ма­та за­ра­за и бор­ба­та с нея. А фак­тът, че в сло­во­то ня­ма­ше и звук на уп­рек към пра­ви­тел­с­т­во­то или ве­че по­ко­се­ния от ко­ро­на­ви­рус Бо­рис Джон­сън, ко­и­то със си­гур­ност

зас­лу­же­но мо­гат да бъ­дат об­ви­не­ни от ця­ла Ев­ро­па

за без­ха­бе­ри­е­то, с ко­е­то не въ­ве­до­ха ов­ре­ме мер­ки сре­щу ви­ру­са в Ан­г­лия. И та­ка зас­т­ра­ши­ха не са­мо соб­с­т­ве­на­та си дър­жа­ва, но и це­лия кон­ти­нент. В реч­та на кра­ли­ца­та ня­ма­ше и ду­ма сре­щу не­пу­киз­ма на ан­г­ли­ча­ни­те, ко­и­то и днес ся­каш не при­е­мат за­ра­за­та се­ри­оз­но. Пъл­нят до спук­ва­не Хайд парк и опъ­ват нер­ви­те на по­ли­ци­я­та. Ду­ми­те на мо­нар­ха бя­ха ду­ми на ис­тин­с­ки ли­дер - с бла­го­дар­ност съм здрав­ни­те ра­бот­ни­ци и с вя­ра в на­ци­о­нал­ния дух на Ан­г­лия, кой­то ще ус­пее да се пре­бо­ри и с та­зи зап­ла­ха. Бла­го­род­с­т­во­то за­дъл­жа­ва!

На то­зи фон у нас пре­зи­ден­тът, кой­то вле­зе на "Дон­ду­ков" 2, раз­вя­вай­ки зна­ме­то на на­ци­о­нал­но­то еди­не­ние и дос­тойн­с­т­во, ра­зиг­ра не­дос­той­но и раз­де­ли­тел­но Ра­дев шоу за ли­чен рей­тинг. При то­ва за тре­ти път. След ка­то не се пос­ве­ни да пра­ви пар­ти­ен ми­тинг в де­ня на Лев­с­ки и се за­я­де на дреб­но с ГЕРБ от па­мет­ния връх Шип­ка, се­га дър­жав­ни­ят гла­ва по­ле­тя на кри­ле­те на стра­ха от пан­де­ми­я­та,

за да си иг­рае на опо­зи­ци­о­нер

Бит­ка­та му сре­щу ка­би­не­та и Бо­ри­сов ста­на тол­ко­ва нат­рап­чи­ва, че прив­ле­че ин­те­ре­са до­ри на Рой­терс, за да изу­ми све­та с лич­ни­те си вой­ни във вре­ме, в ко­е­то всич­ки за­гър­б­ват раз­ли­чи­я­та, за да дейс­т­ват ка­то един.

Всич­ко за­поч­на с ата­ка­та на Ра­дев към ка­би­не­та за­ра­ди удъл­жа­ва­не­то на из­вън­ред­ното по­ло­же­ние до 13 май. Пре­зи­ден­тът нас­тоя след Ве­лик­ден ог­ра­ни­чи­тел­ни­те мер­ки да пад­нат. Ни­що, че спо­ред прог­но­зи­те точ­но то­га­ва ще е пи­кът на за­ра­за­та у нас. Съ­се­дът ме ка­ра да из­би­рам кой да жи­вее и кой да ум­ре, ко­мен­ти­ра през зъ­би Бо­ри­сов. И обя­ви, че ще из­ва­ди ГЕРБ от пар­ла­мен­та, ако Ра­дев спре с ве­то ак­ту­а­ли­за­ци­я­та на бю­дже­та и про­ме­ни­те в За­ко­на за из­вън­ред­но­то по­ло­же­ние. Ви­рус ще има и след 13 май, ци­нич­но ко­мен­ти­ра пре­зи­ден­тът, до­ка­то одоб­ря­ва­ше ра­бо­та­та на ме­ди­ци­те в "Пи­ро­гов", ся­каш при­е­ма во­е­нен па­рад. В ар­се­на­ла на бит­ка­та бе вка­ран до­ри ге­ни­ал­ни­ят нем­с­ки фи­ло­соф и по­ли­тик Гьо­те. "Той го е ка­зал най-доб­ре: "Ня­ма ни­що по-страш­но от ак­тив­на­та глу­пост", за­я­ви Ра­дев по ад­рес на Бо­ри­сов. "Ко­га­то два­ма се ка­рат, ви­но­вен е по-ум­ни­ят", за­та­пи го по Гьо­те То­мис­лав Дон­чев. И до­пъл­ни: "Раз­де­ляй и вла­дей е мъд­ро пра­ви­ло, но обе­ди­ня­вай и из­пъл­ня­вай е по-доб­ро."

Ок­ри­ле­на от Ра­дев, Ни­но­ва не ос­та­на по-на­зад. Са­мо

за три дни ли­дер­ка­та на БСП нап­ра­ви 300 пи­ру­е­та

в пар­ла­мен­та. Пър­во на­ре­че зам­ра­зя­ва­не­то на де­пу­тат­с­ки­те зап­ла­ти по­пу­ли­зъм, пос­ле тръг­на да над­цак­ва ГЕРБ с идеи за оряз­ва­не­то им. Бра­не­ше ка­то Мат­ро­сов пар­тий­ни­те суб­си­дии, пос­ле тръг­на да си при­пис­ва зас­лу­ги за спи­ра­не­то им. Обя­ви, че хем хаз­на­та е праз­на, хем дос­та­тъч­но пъл­на, за да за­пу­ши всич­ки дуп­ки в мо­мен­та.

Всъщ­ност де­пу­тат­с­ко­то опъл­че­ние за зап­ла­ти ли­ши от дар сло­во цял на­род. В де­ня, в ко­и­то ко­лек­тор­с­ки фир­ми за­по­ри­ра­ха пос­лед­на­та зап­ла­та на де­сет­ки сък­ра­те­ни ра­бот­ни­ци, за­що­то пар­ла­мен­тът още не бе при­ел поп­рав­ки­те, ко­и­то заб­ра­ня­ват то­ва, де­пу­та­ти­те се хва­на­ха за ко­си­те (и мас­ки­те) на как­ви ни­ва да си зам­ра­зят па­ри­те - на 3900 лв., на 2900 лв., на 50% или на 100%. За­то­ва и край­но­то им ре­ше­ние всич­ки зап­ла­ти след уд­ръж­ки­те да оти­ват ди­рек­т­но във фон­да на Ми­нис­тер­с­т­во на здра­ве­о­паз­ва­не­то пре­диз­ви­ка са­мо иро­нич­ни ус­мив­ки. А би­е­не­то в гър­ди­те на пре­зи­ден­та, че "ти­хо" си бил да­вал зап­ла­та­та още от март, уси­ли гор­чи­вия вкус.

На то­зи фон ни­как­во учуд­ва­не не по­ро­ди­ха про­фе­сор­с­ки­те дряз­ги меж­ду ща­ба на Му­таф­чийс­ки и съ­ве­та на Кос­тов, кой­то про­съ­щес­т­ву­ва ед­ва две сед­ми­ци и си оти­де пре­ди ви­ру­са, ос­та­вяй­ки след се­бе си 400 стра­ни­ци ду­ми, ко­и­то

док­то­ри­те ед­ва ли ще имат вре­ме да про­че­тат

за­що­то в мо­мен­та спа­ся­ват чо­веш­ки жи­во­ти. Из­г­раж­да­не на ко­лек­ти­вен иму­ни­тет, ко­е­то оз­на­ча­ва 80% за­ра­зе­ни и 1 про­цент за­ги­на­ли, по­ис­ка доц. Ман­гъ­ров. И вбе­си всич­ки - от пре­ми­е­ра до уп­ла­ше­ни­те и зат­во­ре­ни по до­мо­ве­те си хо­ра. За­що­то ма­кар на ези­ка на ме­ди­цин­с­ка­та те­о­рия то­ва да оз­на­ча­ва бор­ба с епи­де­ми­я­та, на ези­ка на циф­ри­те кън­ти зло­ве­що: 56 000 май­ки, ба­щи, бра­тя, сес­т­ри и де­ца - ум­ре­ли. За ста­на­ли­те ве­че до­сад­ни пре­пир­ни меж­ду ра­бо­то­да­те­ли­те и власт­та, биз­не­са и син­ди­ка­ти­те не си стру­ва да го­во­рим. Но си стру­ва да от­бе­ле­жим, че в та­зи си­ту­а­ция

най-адек­ват­но от­но­во бе по­ве­де­ни­е­то на ДПС

Дви­же­ни­е­то не са­мо да­де ле­тящ старт на да­ри­тел­с­ка­та кам­па­ния, но и ли­чен при­мер в ли­це­то на де­пу­та­та Де­лян Пе­ев­с­ки, чи­я­то под­к­ре­па ве­че над­х­вър­ли 3 ми­ли­о­на ле­ва. Не­що по­ве­че, бла­го­да­ре­ние на ДПС бе при­е­то пред­ло­же­ни­е­то дър­жа­ва­та да из­п­ла­ща и оси­гу­ров­ки­те вър­ху пъл­на­та су­ма на зап­ла­ти­те в за­къ­са­ли фир­ми по схе­ма­та 60:40, къ­де­то по-го­ля­ма­та част ще по­е­ма бю­дже­тът. Та­ка биз­не­сът се ус­по­кои и мяр­ка­та за­ра­бо­ти.

Из­вън аго­ра­фо­би­те и ин­т­ро­вер­т­ни­те ек­с­цен­т­ри­ци ед­ва ли има ня­кой, кой­то да из­па­да във въз­торг от ог­ра­ни­че­ни­я­та за­ра­ди ко­ро­на­ви­ру­са. Със си­гур­ност оба­че ня­ма ра­зу­мен чо­век, кой­то да не си да­ва смет­ка за опас­ност­та от за­ра­за­та. До­каз­ват го хо­ра­та по ули­ци­те, ко­и­то въп­ре­ки при­вид­но ос­т­ра­та об­щес­т­ве­на ре­ак­ция сре­щу за­дъл­жи­тел­но­то но­се­не на мас­ки на­пус­кат до­ма си на при­беж­ки и в не­уз­на­ва­ем вид - шап­ка, мас­ка, очи­ла, ръ­ка­ви­ци и т.н. Ми­ли­о­ни бъл­га­ри стис­кат зъ­би, сто­ят си вкъ­щи, слу­шат ген. Му­таф­чийс­ки и го­ре­що се мо­лят по-бър­зо да стиг­нем за­вет­но­то пла­то, за да за­поч­нем

бав­но­то спус­ка­не към но­вия жи­вот

С всич­ки­те му ли­ше­ния, нес­го­ди и не­яс­но­ти. Вяр­вай­ки, че как­то мно­го пъ­ти в ми­на­ло­то, при теж­ки из­пи­та­ния ще се обе­ди­ним.

За раз­ли­ка от тях не­дос­той­но­то по­ве­де­ние на гру­па граж­да­ни, вдъх­но­ве­но от пре­зи­ден­та, бу­ди са­мо сниз­хож­де­ние. Пох­вал­но е же­ла­ни­е­то на Ра­дев, Ни­но­ва и ця­ла­та БСП хаз­на­та на се­кун­да­та да се от­во­ри и все­ки да по­лу­чи па­ри на кал­пак, но, ко­га­то не но­сиш от­го­вор­ност, лес­но при­е­маш же­ла­но­то за въз­мож­но. В ръ­це­те на Бо­ри­сов, Го­ра­нов и Дон­чев ос­та­ва да из­мис­лят как да нап­ра­вят та­ка, че хем да има по­мощ за хо­ра­та и биз­не­са се­га, хем да ос­та­нат па­ри в ико­но­ми­ка­та ут­ре, ко­га­то жи­во­тът ще за­поч­не от­на­ча­ло. Днес най-важ­но е да оце­ле­ем. Нап­ра­вим ли го, по друг на­чин ще гле­да­ме на всич­ко, осо­бе­но на пар­тий­ни­те бит­ки.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com