Българите в чужбина вече ще могат да избират 3-4 депутати
Депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов, който оглавява правната комисия в парламента, е сред вносителите на промените в Изборния кодекс. Пред "Стандарт" той коментира хода на съдебната реформа, разследването на фалита на КТБ и заплахите към премиера.
- По-късата предизборна кампания ще бъде по-атрактивна и евтина
- Може да има корекция на броя мандати в София
- Вече имаме съгласие за меморандума с реформаторите
- Г-н Кирилов, вие сте един от вносителите на радикалните промени в Изборния кодекс - създаване на избирателен район "Чужбина", онлайн гласуване още през 2018 г., намаляване на времето за предизборна кампания?
- Действително сериозни са промените, които предлагаме, много са и като обем. Те са следствие от неуспешния изборен кодекс, който беше приет в миналото 42-то Народно събрание, т.нар. "Кодекс Мая Манолова". За съжаление той до голяма степен съдържа множество процедурни недостатъци, създаде сериозни проблеми в изборния процес на местния вот, включително и неуспешно работещ орган с претенцията да е постоянен и професионален - Централна избирателна комисия, която пък реагира неадекватно. Затова стремежът ни е да предложим такива изменения, които да отстранят множеството недостатъци и да създадат предпоставки изборите да се провеждат по-бързо, органите да работят по-добре, изборните книжа да бъдат обективни и достоверни.
- И в следващия парламент ще имаме депутати, които представляват единствено и само българите в чужбина?
- Едно от предложенията ни е да се създаде 32-и многомандатен избирателен район в чужбина, който да обособи и да даде възможност за отделни мандати, които да се формират съобразно гласуването на българските граждани, които имат избирателни права и живеят в чужбина. Това, освен че ще привлече българите зад граница към избирателния процес, ще премахне също и несправедливостта при последващото разпределение на гласовете от чужбина, които силно деформираха мандатите в избирателните райони в страната. Ще е предизвикателство за политическите сили, които би следвало да проведат и предизборна кампания и за българите в чужбина. Не изключваме възможността сънародниците ни да издигнат и своя кандидатска листа или кандидатски листи, т.е. те също биха могли да формират предложения за персонален избор. Редом с това коригираме, т.е. разблокираме мандатите така, както бяха преди в рамките на избирателните райони, където се казваше, че не може в избирателен район да има по-малко от четири мандата. Това също изкривяваше избора, защото някои райони получаваха мандати, без да имат достатъчен брой избиратели. При сегашните данни, ако пропорционално се определят мандатите, включително и на база участвали българи в чужбина, това би довело до три или четири мандата, определени с гласовете на българите в чужбина.
- Т.е. правилото непременно от всеки избирателен район да има поне 4 мандата, може и да отпадне. И да намалеят примерно депутатите от Смолян.
- Ако има по-малко избиратели - да.
- И на каква база ще изчислявате броя на мандатите за отделните райони?
- Базата е тежестта на един мандат. Досега съвсем грубо казано един мандат за народен представител се е печелил средно с около 35-40 хиляди гласа, а във Видин например - с 24 хиляди. Промените ще уравнят стойността на мандата.
- Могат ли да се увеличат софийските депутати и да намалеят смолянските и видинските, които ни послужиха за пример?
- Не, дори и в София е възможно да има известна корекция на броя на мандатите. В предишни анализи на ОСС се коментираше и моят 23-ти МИР, че мандатите са повече от гласовете.
- А готови ли сме за онлайн гласуване, което предвиждате да тръгне експериментално през 2018-а?
- В нашия вариант сме дали основните правила за едно такова гласуване с ясното разбиране, че от техническа и практическа страна би следвало да се извърши разработването и на задание, и на модел за електронно гласуване и да се извърши техническото и софтуерно обезпечаване на този процес.
- Как ще бъдат определени 20-те секции, в които ще се проведе експериментално електронно гласуване?
- Посочили сме 20, но в дебатите те могат да станат 100 или 50. Въпрос е на преценката за техническата готовност и за мащаба.
- Защо, с какви основания намалявате предизборната кампания от 30 на 21 дни?
- В сравнение с практиката в европейските държави се вижда, че ние имаме най-дългата предизборна кампания. В края й избирателите след множеството политически призиви вече са апатични и индиферентни. По-кратката кампания първо ще дисциплинира партиите - по-ясно да излагат политическите си тези. Второ, ще бъде по-интересна и по-атрактивна за избирателите.
- А и по-евтина за партиите.
- Разбира се, и по-евтина. Не само за партиите, в изборите участват всички държавни и общински институции, ангажирани с този процес, участва Българската национална телевизия, Българското национално радио. Това са институции, които също ще икономисат обществени средства.
- Срещнахте се вчера с правосъдния министър Екатерина Захариева. На какъв етап е съдебната реформа? Какво се случва със Закона за съдебната власт?
- Два дни заседава Съветът за съдебна реформа, председателстван от министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Обсъдихме подробно и много задълбочено проекта за изменение на Закона за съдебната власт в двете му части, формирането и обособяването на две камари и пленум на Висшия съдебен съвет, включително разпределение на компетентностите и управление на собствеността. Участваха представители на магистратурата и на съсловните организации. Дебатът беше напрегнат, но мисля, че приключи успешно. По огромната част от текстовете беше постигнато съгласие. Така че смятам, че този законопроект ще бъде предложен много скоро от министър Захариева на вниманието на МС.
- Кое е новото в него?
- Това е т.нар. първа част на измененията, която се извършва в изпълнение на промяната в Конституцията - прилагането на текстовете, които касаят структурното разделение на Висшия съдебен съвет, пренасянето в конкретни норми и правомощия в Закона за съдебната власт. Предстои да дискутираме процедурите за конкурси и атестиране на магистратите и всички въпроси, които касаят статута и дейността на съдебната система.
- Имате ли подкрепата на останалите парламентарни групи?
- На това заседание бяха поканени представители на всички парламентарни групи. За нас то бе и първото официално и работно представяне на конкретните текстове вече в съгласуван от работната група вид. Изказаните мнения ще подпомогнат работата на парламента, когато внесе.
- Как гледате на идеите на Радан Кънев за създаване на прокуратура по румънски модел, която да бори ВИП корупцията?
- Със задължителната доза скептицизъм. Когато нещо се преекспонира и се обявява като универсално решение у мен възникват множество съмнения. Очевидно е, че в съседна Румъния има определена обществена подкрепа за тези процеси, но ми е трудно да преценя доколко това е трайна тенденция или не. Да, в конкретния конюнктурен момент то помогна на съседите да добият преднина поне в процеса по мониторинг и оценка.
- Докъде стигнахте с реформаторите с подписването на меморандум?
- Постигнато бе съгласие и окончателният текст на меморандума е готов.
- Какво се случва около разследването за фалита на КТБ? Какво очаквате от доклада на "Аликс Партнърс", който бе внесен днес в парламента?
- Вероятно множество факти и обстоятелства, които касаят конкретиката на банковата дейност преди настъпването на неплатежоспособността. За Народното събрание това е един доклад, който е за сведение и изводи, без да имаме правото да коментираме фактите и обстоятелства в него. Той ще има оперативно приложение за органите на несъстоятелността и респективно за фонда за гарантиране на вземанията.
- Вас кое най-много ви притесни от всички данни, които излязоха досега от вложителите?
- Крайният резултат, разбира се. Защото това беше банка с огромен капитал, но за съжаление, която очевидно не беше управлявана съобразно регулаторните изисквания. Смятам, че ако регулаторът беше упражнявал правомощията си своевременно, можеше да се избегне този резултат.
- Заплахите за живота на премиера Бойко Борисов и на депутата Делян Пеевски ще предизвикат ли дестабилизация в държавата? Това ли е целта?
- Безспорно те създават негативни обществени настроения. Винаги когато общественото говорене се пресича от престъпление или закана за престъпление, това силно влошава нормалната обществено-политическа ситуация. Очевидно е, че целта на тези заплахи е дестабилизация чрез всяване на страх, несигурност и нестабилност.
- И кой има полза от това?
- Всички, които искат да се върне ситуацията отпреди година и половина. Всички, които искат парламентът отново да бъде заграден, а улиците - пълни с жандармерия, всички, които искат да бъде създадена атмосфера за недоволство, протести и брожения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
