"Нашият учител господин Леман имаше сноп от пръчки, които обичаше да кисне във вода, за да станат по-жилави". Това разказва в една своя автобиографична книга любимецът на няколко поколения Ерих Кестнер - автор на "Антон и Точица", "Емил и тримата близнаци" и десетки други творби, които са успели да докоснат свободолюбието и чувството за съпричастност у децата. Спомням си, че когато се зачетох за пръчките на господин Леман, си помислих за това какво ли е трябвало на малкия Ерих, за да се превърне в автор на книгите, които да събудят децата и ги накарат да потърсят самите себе си. По-късно вече узнах, че наказанията в училище тогава са нещо абсолютно обичайно - и в британското, и в немските школа е имало строго разработена система от наказания, включително физически, за да бъдат вкарани младите хора "в правия път". Телесните наказания в британските школа се прилагат и в 20-и век и никой не намира нещо необичайно в тях. Както и никой не намира нещо необичайно да унижаваш по този начин малки деца, за да ги "вкараш в пътя" - детето тогава е същество, което подлежи на трансформация, а не самостоятелна личност.
В 21-ви век една учителка отиде в другата крайност - да накара цял клас да заплюе дете, за да го накаже за това, че то самото е плюло по други съученици. Вероятно са й се скъсали нервите, разбирам. Вероятно ученикът, когото е искала да накаже, е бил проблемен открай време и й е било трудно да се справи с него. Вероятно, отивайки от страната на прекомерните наказания в зоната на прекаления либерализъм, сме позволили на децата си поведение, което иначе те нямаше да проявяват. Каквато и да е причината обаче, ако искаме да накажем дете за поведението му, нямаме право да извършим унижение спрямо него. Нямаме право да смачкаме личността му (да не говорим и за това как са се почувствали унизени онези съученици, накарани да плюят върху детето, за да бъде санкционирано). Онова, което правим по този начин, е безвъзвратно съсипване на личността на ученика, а наказанието все пак трябва да съответства на тежестта на постъпката му. Учител, който прекрачи тази граница, е господин Леман, независимо дали използва за средства на наказанието пръчки, натопени във вода, или своите собствени ученици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
