Ситуацията в Гърция засяга възлови проблеми не само на конкретния казус за отношенията между кредиторите и правителството на Сириза, но и теми, засягащи ролята на Европейския съюз и неговото бъдеще. Става дума за намиране на решения в рамките на ЕС, които да изведат на пътя на икономическата стабилност редица държави, без обаче това да засегне основите на социалната държава.
Защото ЕС се крепи на съчетанието на либерална със социална демокрация, на социалното пазарно стопанство чиито автори са христяндемократите и социалдемократите, и в частност либералите - основните партийни фамилии на европейския континент. На тях се дължат устоите на съвременна Европа, на ЕС.
Разкъсването на връзката между либерална и социална демокрация рискува да наруши основите на икономическото благоденствие и политическата стабилност, която характеризираше европейския проект поне до началото на XXI век.
Основно предизвикателство към този модел стана разширяването на ЕС към държави с различна политическа култура и традиции. Имам предвид страните в Южна Европа и впоследствие посткомунистическите държави. Кейнсианската икономическа политика, доминираща сред левоцентристките и десноцентристките партии създаде държавата на общото благоденствие и доведе до силно ограничаване на влиянието на радикалната левица и десница в Европа, особено след краха на съветския комунизъм в Европа. Неоконсерватизмът на Тачър бе временно явление, макар че сигнализираше за обрат в икономическата политика на десницата. Либералната демокрация като че ли нямаше алтернатива /"краят на историята" Фукуяма/.
Още по голямо предизвикателство към ЕС стана включването на посткомунистическите държави. Огромни маси виждаха в ЕС спасителния бряг, отвъд който ще постигнат мечтаното благоденствие, но не знаеха, че ще трябва да преминат през "долината на плача" /Дарендорф/.
Същевременно демографската и енергийната криза доведоха до ограничаване на ресурсите за поддържането на държавата на общо благоденствие. Неизбежно трябваше да се направят корекции, които обаче засегнаха устоите на социалната държава.
Средната класа, основата на просперитета и стабилността на ЕС започна да се разслоява, появиха се новите бедни. Очертава се Европа на няколко писти, след като Южна Европа започна да се пропуква и най-вече да трупа дългове, за да запази високия жизнен стандарт. Самите партии на власт в този регион са клиентелистки по характер и използваха социалната политика и еврофондовете за поддържане на тяхната клиентела, за да не се постави под съмнение оставането им на власт - особено в Гърция.
Започнаха да изпъкват разликите между протестантска Европа и останалата част, католическа и особено православна, чиято етика трудно се напасва към пазарната икономика. Разликите, очертани от Макс Вебер, се откроиха макар и в нови условия по отношение "на рационалната организация на свободния труд като предприятие" /Макс Вебер, "Протестанската етика и духът на капитализма", 1993, с. 14/. Вебер цитира Бенджамин Франклин, който дава характеристика на протестантската етика на капитализма. Изкушавам се да цитирам малко повече от него, защото звучи много актуално с оглед гръцкия казус. "Помни, че кредитът е пари. Ако някой платежоспособен остави парите си при мен, той ми подарява своите интереси... известният с точното си плащане на уречената дата може по всяко време да вземе назаем парите, от които приятелите му в момента не се нуждаят... Заедно с прилежността и умереността нищо друго не допринася така за напредването на младия човек както точността и честността при всички негови сделки. Затова по-добре не задържай и час повече дължимите пари, та твоите разсърдени приятели да не завържат кесиите си завинаги" /пак там с. 37/.
Гръцкият казус показа, че елитът и масите в тази страна не са склонни да приемат такава логика на икономическите отношения. Управляващият елит на страната прояви голяма безотговорност, като заблуждаваше десетилетия наред своя народ, че еврофондовете и заемите, които взима, са своеобразен подарък от богата Европа. Създаде се изкуствен жизнен стандарт откъснат от реалните ресурси на страната и производителността на труда.
Европейските институции носят своята вина за гръцката криза, може би разчитайки, че рано или късно Гърция ще си плати дълга, не приемайки, че там има друга култура и друго възприятие на нещата. И разбира се, печелейки от гръцкия дълг.
В момента ЕС се нуждае от ревизия на своята политика. Залагайки само на остеритета, тя рискува да възпроизведе гръцкия казус и в други страни. Дисциплинирането на нациите на юг от Дунав няма да стане само чрез диктата на "тройката". Нужен е нов синтез на кейнсианска и либерална политика, която да отчита новите реалности.
Иначе стои рискът от растящо отчуждаване на много народи от ЕС, особено в Южна Европа.
Левицата в лицето на социалдемокрацията е в криза, защото не може да намери този синтез, макар че направи опити преди две десетилетия с "третия път" на Шрьодер и Блеър. Но в крайна сметка се присъедини към логиката на остеритета, като се остави да бъде конкурирана от новата радикална левица. Десницата заложи на остеритета, "подстригването" на социалната държава и налагането на пазарната логика. Създава се социална поляризация, засилва се безработицата и бедността, което има своите негативни политически последици за проекта Европейски съюз чрез появата на радикална левица и популистка десница, които оспорват легитимността на ЕС.
След 2008 година след краха на Лимън брадърс няма кохерентна политика, която да съчетава неизбежните реформи, свързани с финансовата дисциплина и заедно това с икономическия растеж. Сега с плана Юнкер и плана Драги се правят усилия в тази посока. Същевременно политиката на ЕС трябва да се съобразява с националния колорит на 28-те страни членки. Нужни са и нов тип контролни механизми за възпиране на явлението Гърция.
Либералната демокрация даде поле за изява на силите, противопоставящи се на Брюксел. От оръжие в подкрепа на ЕС представителната и пряка демокрация станаха опасен "противник" на нейното бъдещо консолидиране - референдумът в Гърция го показа, но и набиращите електорна сила леви и десни популисти, които днес ликуват заедно с Ципрас.
Демокрацията даде израз на кризата на легитимността на ЕС сред нарастващи социални групи и особено "средната класа". Съществува риск тази вълна на отрицанието и скептицизма да се разрасне и постави на изпитание съществуването на ЕС. Затова е нужен нов критичен прочит на перспективите за развитие на съюза и ново съчетаване на икономическата с политическите реалности, ако трябва да се запази кохерентността на ЕС и неговото бъдеще като съюз на равноправни нации и граждани.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
