Когато Емо Сапаревски бил на десет, по цял ден рисувал Георги Иванов върху тетрадките си - първият български космонавт бил героят на деня. Затова и Емо искал да излети с ракета като всяко второ момче от онези години. "Беше ми суперкумир. Мисля, че е много сериозен мъж. Не беше трудно да го рисуваш, защото мустаците решаваха много от картинката", спомня си известният майстор от Sofia Tattoo Ink. Той въртял молива и четката по цял ден - виждало се, че бъдещето му ще е свързано с художественото изкуство. Но родителите му нямали много средства да го пращат на уроци. Като се уволнил от казармата, започнал работа в някакъв военен завод.
"Правехме неща, дето никой не искаше да ги купува. Радиостанции отпреди сто години. После кандидатствах за "синя каска". При първата мисия - в Камбоджа", казва тату артистът Емил. Така щял хем свят да види, хем пари да припечели. Забавили му много документите по разните инстанции и изпуснал срока. В Художествената академия не смеел да се пробва, защото не вярвал, че е достатъчно добър.
Пада си по сюрреализма
От дете се зазяпвал по татусите на разни чужденци по морето и следял еволюцията им - как от безцветни започнали да се превръщат в червена розичка или зелено клонче. "Сега имам 64 цвята като палитра. Само черното е четири вида, зеленото и червеното са по шест", разправя Емо, докато вещо и внимателно оформя златна рибка върху пъпа на младо момиче.
Бил на 21, когато някой му дал да чете списание от чужбина, в което имало реклама на американска фирма за производство на машини, бои, игли за татуиране. Емо много се запалил по идеята да татуира. Не знаел що е факс дотогава, но това бил единственият начин да поиска каталога на спецовете отвъд Атлантика. Отишъл в някаква фирма срещу Централна поща и го пратил. Оказало се, че ще му струва 40 долара вместо обявените 12, защото те били валидни за Европа. Наложило му се за първи път да разбере какво е банков превод. В един момент вече държал каталога в ръцете си. Поръчал такъмите. Зачакал. Минали ден-два, месец. Обадил се на дадения телефон и се оплакал на секретарката. Вечерта вкъщи му позвънил лично шефът на фирмата и се извинил, че пратили стоката в Бразилия. "Те дори не знаеха къде е България!", удивлява се Емо до ден-днешен. Човекът обаче после редовно му се обаждал да проверява дали всичко е наред.
Накрая дочакал машинките и боите и с часове наред им се любувал, без да ги докосва. Стрували му се "толкова красиви"! Първо пробвал на себе си - нарисувал си жълто кръгче на ръката. Веднага заприиждали близки и познати да ги украсява. Спомня си, че много хора навремето си мислели, че като имаш машинка, си голяма работа, а има още толкова за учене.
"Наскоро гледах снимка от 94-та. Правих един клоун, черно-бял, с червен нос - върху гърдите на момче. И смея да твърдя никак не е зле. Много по-хубаво от считаните за прилични днес", разправя Емо. С годините отваря студио, после второ. Прави редовно фестивали на вечните рисунки. Стигнал е до извода, че хората не трябва да се хвърлят на първата картинка, която им дойде наум, или на тази, което някоя холивудска звезда има.
"Трябва да отидеш при татуист, който е и художник, за да знае как да разположи рисунката. Тя би могла да стои добре само по един начин, няма как да е универсална за навсякъде. Задължително е да се съобрази и с формата на тялото. Понякога съветвам клиентите как ще е по-добре, но те си настояват на своето и накрая се получават татуси, които не стоят много ефектно", казва още Сапаревски. За него добрата татуировка пасва на личността - с хубави цветове, остра, да има артистизъм в нея, да е направена специално за случая, за човека, за деня... А не прекопирана картинка на еди-кого си. Затова Емо разчита на авторски дизайн. Казваш му какво искаш, той го рисува, показва ти го и после хваща машинката.
Ако пожелаеш "Дядо ряпа вади", няма проблем
Но ще го направя така, както аз го виждам", категоричен е Емо. Той е измайсторил повече от 4000 постоянни рисунки в живота си и през ръцете му са минали много човешки истории. Помни как на фест в Истанбул руснакът Атила, който продавал книги под един от мостовете, го помолил да му нарисува Достоевски. "Беше забавно. Точно бях прочел "Братя Карамазови" - стоях с часове неподвижен, разтърсен от романа", разправя Емо. Турчинът Толга пък го помолил да му татуира бога на войната Арес. И Емо го изваял като гръцка статуя, поочукана и повредена леко от времето. Младо момче поискало върху гърдите си портрет на баба си и дядо си. После младежът почерпил с баклава, приготвена от бабата.
"В днешния комерсиален свят татуировките се превърнаха в белег за присъствие в социална или друга група. Някои ги смятат за много хай, фешън, ходят в най-модерните заведения, виждат известните хора и искат да са като тях. Не четат книги, но искат надписи. Има поне 600 надписа като Only God can judge me на Николета Лозанова. Малцина знаят, че в оригинал това е татусът на Тупак Шакур. Парадоксално е - бележиш се с нещо, което би трябвало да те отличи от всички наоколо, а то всъщност те заробва и обезличава тотално", не се колебае Емо. Маори стилът сега е голям хит заради Дуейн Джонсън, който се е изписал целия по полинезийска мода. Доста охранители от Студентски град последвали примера му. Когато Роби Уилямс също бил нашарен с маори, ефектът у нас не бил така истеричен. Сред известните хора, които се отбиват в студиото, е и Иван Бандаловски, защитника на ЦСКА. На него Емо татуирал сцени от римската история.
Когато привечер прибере иглите и боите, Емо се превръща в супер татко. 7-годишната Мина, Ангелина, която е на 6, и 3-годишният Момчил го чакат с куп идеи за щури игри. Със съпругата си Драга се запознават в студиото му - дошла, за да я изрисува. Емо ще направи показно как се творят готини татуси на подгряващото парти за Sofia rocks на 18 юли бар Rock IT. Той ще извае временни татуировки на желаещите в рок стилистика. Същата вечер група "Елинор" ще направят трибют за "Рамщайн". Немците са хедлайнери на фестивала Sofia rocks.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
