София. Три дни ни делят от музикалното събитие на годината - спектакъла "Стената" на Роджър Уотърс, на 30 август.
На националния стадион "Васил Левски" вече кипи усилена работа. 150-те тира с техника са тук и започна изграждането на уникалната сцена, разположена в целия сектор Г. Работата по нея ще продължи до 30 август. Огромната стена е висока 12 метра. Белите тухли в нея, на които ще се прожектира ефектната мултимедия, са направени от специален материал и всяка една тежи приблизително 5 кг. При пътуване всяка тухла се сгъва по определен начин така, че да стане плоска, и всички се нареждат в нарочни палета. В края на шоуто широката 150 метра стена ще бъде разрушена като символ за края на разделението между хората. Организаторите на лайфа от "София мюзик ентърпрайсис" твърдят, че подобни декори, продукция и техника не са идвали досега в България.
Самият ексбас и вокал на "Пинк Флойд" ще пристигне ден по-рано, за да огледа и контролира всичко на място. Но като изключително социална личност той се интересува и от други неща у нас.
"В момента чета книга за Франк Томпсън, който е загинал в България по време на Втората световна война. Искам да отида на лобното му място", каза Уотърс в интервюто си по БНТ. Вероятно това са мемоарите на проф. Едуард Томпсън, брат на Франк, който е бил историк и няколко пъти е идвал в България. Всъщност майор Томпсън е британски офицер, който е бил свръзка между армията на кралството и партизанското движение на НОВА в България по време на Втората световна война. През 1939 г., докато учи в Оксфордския университет, става член на комунистическата партия на Великобритания под влиянието на своята близка приятелка, бъдещата прочута писателка Айрис Мърдок. Постъпва като доброволец в Британската армия. Служи в Северна Африка, Близкия изток и Сицилия. Негов идеал е Георги Димитров. На 25 януари 1944 г. майор Томпсън е спуснат с парашут в Македония, за да осъществява връзката между британското командване и партизанските части, ръководени от Славчо Трънски. Няколко месеца по-късно, на 23 май, участва в сблъсъка на българската войска и жандармерия с партизаните в битката при село Батулия. При боя в местността Марина мъртвина част от партизаните загиват. Майор Томпсън е ранен, заловен и разпитван от разузнавателната служба при Щаба на войската. През нощта на 10 юни 1944 г. е изведен от ареста и разстрелян в района на местността Калето в село Литаково заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов. Село жп линията София-Своге носи името му, а на мястото на залавянето му е изграден негов бюст-паметник.
Във всяка страна, в която представя The Wall, Уотърс кани 15 деца на сцената, които изпълняват с него класиката "Another Brick in the Wall". У нас момчета и момичета между 7 и 14 години, подбрани от няколко столични училища от хореографа Живко Желязков, се подготвят вече повече от месец. Изричното условие е те да не са професионални певци и танцьори. Репетициите им продължават по няколко часа всеки ден. Те са в предстартова треска и са много развълнувани от предстоящата си среща с Роджър Уотърс, който ще се снима с тях и ще им раздаде автографи.
Все още се намират билети на цени от 65 до 180 лв. - на всички каси на Тикетпро в страната и на www.ticketpro.bg
Интервю с Роджър Уотърс на Анна Ангелова за БНТ1
- Доколко "Стената" е автобиографичен спектакъл?
- Той отдавна не е личен. Не се отнася толкова до провалените ми бракове и до детския ми страх от учителите. Днес интересите ми са много по-глобални. В "Стената" става дума за съпричастността ми с хората по света и особено с тези, които живеят в конфликтни зони. Сега чета мемоарите за Франк Томпсън. Той воюва за кратко в България през Втората световна война и е бил екзекутиран през 1944-а на север от София. Надявам се, че ще имам време да отида до гроба му. Той е забележителен човек.
А иначе преживяването на всяко шоу е вълнуващо. "Стената" наистина е много красив спектакъл, емоционален, но и политически, публиката го възприема дълбоко. Затова продължавам да го правя. Защото по света има не малко хора, които търсят спасителен сал в бурното море на глобализацията. И аз им го давам.
- На Запад вие си имате вашата стена, на Изток беше нашата. Наясно ли сте как хората четяха вашите текстове? Какво въздействие имаха и продължават да имат?
- Знам, че едно-две от парчетата на "Пинк Флойд" имаха сериозно влияние върху хората. Даваха им сила да изразят себе си и своето неодобрение към безконтролната власт на тираните, която ги потиска. Може би музиката ни окуражаваше хората да се противопоставят на всеки новопоявил се тиранин. "Пинк Флойд" обаче вече не ми е толкова скъп. Приключил съм с този период. Искам да запазя само спомените.
- С какво си обяснявате успеха на вашето шоу?
- Дълбочината на идеите и музиката пресъздават спектакъла във въображението на всеки.
- Трябва ли и може ли изкуството да критикува в условията на либерален капитализъм и демокрация?
- Разбира се. Хората на изкуството трябва да имат свободата да правят каквото искат. Но не е задължително изкуството винаги да е политическо или критично. Никой не бива да бъде спиран да изрече своята истина за това, което вижда.
- Кои са стените, които искате да срутите днес?
- Фундаменталният проблем днес е да накараме хората да разберат, че може би най-важната стена е тази, която сами поставят пред очите си. Те не виждат какво става, защото не им изнася да видят какво се случва наистина. Това е онова малко перде, което пускаме пред себе си - всеки посвоему. Често използваме религията, за да го създадем. Или пък се мотивираме с крайна политическа философия.
- Как можем да променим всичко това?
- Очевидно с образованието. Но трябва да имаме добри училища с квалифицирани преподаватели. И когато децата прекрачат класната стая, да оставят всичките си мобилни устройства някъде встрани. Така учителят ще може да стимулира онази част от мозъка им, която иска да мисли и да говори за човешки неща. Имаме нужда от цяло едно поколение, което да обучим на това какво е да бъдеш човек.
- Имате ли самочувствие, че успяхте да промените нещо с музиката си?
- Не, дори не мисля за това. Всъщност с някои изключения. В спектакъла има малка част, в която се намирам в хотелска стая и пея "Вера", песента, посветена на Вера Лин. Виждам как сълзите се стичат по бузите на хората, когато я слушат. И си мисля - може би съм променил нещо там. Поне в тези, които са най-отпред. Успявам да ги накарам да се присъединят към мен. Колко от това ще отнесат със себе си? Не знам. Но все пак може би поне някои от тях ще запазят спомена си за шоуто.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
