Дворецът на император Галерий в Сърбия е защитен с двойна крепостна стена
Българският град носи името на 16-метровата бойница, оцеляла от „Кастра Мартис”
Звучи примамливо – за един ден могат да бъдат разгледани две римски крепости в две държави – „Кастра Мартис” (В превод „Марсова крепост”) в Кула и „Феликс Ромулиана“ край град Зайчар, Сърбия. Двете са изграждани по едно и също време, но досега не са свързвани в обща история. Открити са в туристичски проект на общината в Кула, който предлага посещения и в двете. За пълното им разглеждане е достатъчен само един ден. Защото двете се намират на близко разстояние. От Видин до „Кастра Мартис“ са 30 км, от границата до Зайчар – 12 км и до римската забележителност – още 11.
Започва се с „Кастра Мартис“. Тя е на „ръка разтояние“ от пътя Видин – Зайчар. Намира се на метри от главния път в самия център на Кула. Строена е в края на третия и началото на четвъртия век на мястото на старо тракийско селище. По това време римската империя се управлява от Диоклециан. Вдига я като
част от веригата крепости
които римляните изграждат за защита на Дунавския лимес (граница). С крепостта при Кула те охранявали важния за тях път от Бонония (Видин) до Сингидунум (Белград).
Визията на крепостта е запазена до днес. Има малко квадрато укрепление и кастел, които са строени през различни периоди. Квадратното укрепление има размери 40 на 40 метра и 4 кръгли кули с диаметър от 12,5 м. Най-високата оцеляла се извисява на 16,5 метра. Предполага се, че градът е наречен Кула заради нея. В укреплението се влиза само от една страна в двор, в който има кладенец и двуетажни помещения, в които е живял комендантът на крепостта. Археолози са доказали, че в едно от помещенията са се съхранявали бойните знамена на римската военна част. Кастелът има формата на неправилен четириъгълник, който е отбраняван от 7 многоъгълни кули. Североизточно от крепостта са открити останки от римска баня. Тя е останала от селището, израсло до крепостта.
Каменната твърдина е разрушена в края на четвъртия и началото на петия век от готи, авари и славяни. Дълго време тъне в разруха, докато през ХІV век българските царе не
решават да я използват за охрана
по подобие на римляните. Все пак, през нея преминавал важен път от Видинското българско царство към Европа.
Пръв за крепостта съобщава пътешественикът Феликс Каниц, който я посещава през 70-те години на 19-ти век. Дълги години историците гадаят дали тази крепост е описаната от него „Кастра Мартис“. В новото време е проучена от археолози. При разкопките са открити земеделски сечива, каменни инстументи, газени лампи, бронзови фибули, монети.
„Кастра Мартис” е най-достъпният археологически обект във Видинска област. Може да бъде разгледана и от главната улица на Кула чрез специално изградена наблюдателна площадка. Стените на квадрибургия са запазени на височина от 2 метра. Не са нужни надграждания. Основите дават добра представа за мащабите на крепостта. От миналата година в нея има и водач, който разказва на посетителите историята на крепостта. В специална зала са подредени находките, които са открити при археологическите разкопки. До неотдавна тези находки са се намирали в историческия музей на Видин, но с построяването на специална зала са пренесени до мястото, където са открити.
Разгледали кулската крепост, туристите се отправят към българо-сръбската граница. От ГКПП „Връшка чука“ до град Зайчар са само 12 км. След още 11 км се стига до Гъмзиград, където е най-известната в Сърбия римска крепост – „Феликс Ромулиана“. Тя е голямата историческа забележителност на западната ни съседка.
Плеяда археолози, архитекти, художници, скулптори посвещават целия си живот
за изучаването на този обект. През 1984 година е открит архиволт с надпис „Феликс Ромулиана“, който е неоспоримо доказателство, че това е дворецът на император Галерий , издигнат на мястото, където той е роден. Историците разказват за открити няколко пласта – археологически хоризонти от енеолита, бронзовата и желязната епоха, период на римско поселение, построяване на двореца на Галерий, съществувал до 311 година. Открито е и късноантично селище, възникнало през пети век и просъществувало до седми.
В крепостта, освен Галерий, е живяла и майка му Ромула. Дворецът е уникален. Защитен е с двойна крепостна стена с 16 кули. През ІV век са достроени още 20 гигантски многоъгълни кули. Главният вход е от Изток, но посетителите влизат от Запад. През последните години са извършени доста реставрационни работи – напълно възстановена е портата на старото укрепление, част от крепостната стена.
През 2007 година дворецът на Галерий е вписан в листата на световното историческо наследство на ЮНЕСКО. Изтъква се, че крепостта е единственото свидетелство за римската сторителна традиция и че групата сгради, съставляващи архитектурния комплекс на император Галерий, са уникални с преплитането на сакралните и мемориалните мотиви.
За изграждане на императорския дворец са използвани най-добрите мрамори и камъни от цялата империя, най-добрите специалисти. Може би затова той е
най-запазеният обект в Европа
от времето на римската империя. Посетителите се дивят на майсторството на скулпторите, изваяли мраморни глави и чудни мозайки.
В историята император Галерий не е останал с положителен образ. Смята се за един от най-непримиримите гонители на християните. На смъртния си одър обаче приема законов акт за толерантност на вярата. Това се случва две години преди император Константин, също роден в Сърбия /Ниш/, да приеме Миланския едикт, който слага край на гоненията на Християнството в империята.
Това са двете съжителстващи си забележителности, които могат да бъдат разгледани за един ден. Започва се с кулската крепост и се продължава със сръбската. Край Зайчар и в самия град има и места за нощуване и подкрепа. Кула все още мечтае за подобна възможност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
