Нуждата от кадри за бизнеса не отговаря на приема, който обявяват университетите
Златна книга за литературни произведения, които да се учат и след 30 години, иска Стефан Кенов
- Г-н Кенов, какво е вашето мнение за промените в закона за висшето образование?
- Промените в закона за висшето образование, които минаха през Народното събрание, са по-скоро козметични. Като цяло промените бяха с една-единствена цел - да се повишат приходите в държавните висши училища. Нееднократно съм заявявал, че е несправедливо отношението в България към частните висши учебни заведения, които реално не попаднаха и в стратегията за висше образование. В крайна сметка се получава разнопосочност на теориите за финансиране, които бяха заложени в закона за училищно и предучилищно образование и налагането на 20-процентов гранд. А именно, двадесет процента от учениците да не заплащат никакви такси, ако едно училище получава средства от два източника - от такси, които се събират от родителите, и от държавна субсидия. Същите хора, които защитаваха тази теория в закона за училищно и предучилищно образование, защитават сега коренно различна теория за закона за висшето образование. Висшите учебни заведения
получават огромна субсидия от 360 млн. от държавата
с която покриват всички свои разходи и в същото време искат огромен прием. Не е тайна за никого, че заложеният прием за 2016-2017 година е съобразен с приема през 2015-2016 година, който е най-големият прием от 10 години досега. При положение, че имаме по-малко деца, които ще завършат средно образование тази година и при това ниско търсене. Миналата година имаше 75 000 свободни места за студенти при завършващи 50 000 абитуриенти, 25 000 места остават свободни. При всичко това и при безплатно висше образование, 25% от студентите предпочитат частните висши учебни заведения. Защо? Защото нямат доверие в държавното висше образование и държавното образование изобщо. Явно частните университети предлагат по-добро образование с по-добри преподаватели и по-добра материална база. Пазарът ясно показва, че една четвърт от българските деца избират частното образование, въпреки че това им струва по-скъпо. Инвестицията на частните висши учебни заведения през последните 10 години е над 1 милиард лева. Държавата такива инвестиции не е направила.
Многократно съм казвал на бившия министър на образованието -г-н Танев, заявих го и пред г-жа Кунева в разговора ни, преди от БДЦ да подкрепим нейната кандидатура, че имаме нужда от нов закон за висшето образование, респективно с нова стратегия.
- Какви са като цяло проблемите в българското висше образование и ще намерят ли те решение със заложеното в новия закон за висше образование?
- Измененията в закона за висшето образование няма да решат основния проблем на образованието - липсата на доверие на родителите и студентите към държавното висше образование като цяло. Стратегията, която беше завещана от министър Коларова и не беше променена по никакъв начин от министър Танев, беше приета с огромно мнозинство от 43-ото народно събрание.
Тази стратегия не е съобразена с нуждата на пазара
В нея се предвиждат неща, които вече се отричат от западноевропейските страни. Франция и Германия говорят за повече професионално образование, тъй като пазарът на труда има нужда от бързо подготвени специалисти, каквито бяха професионалните бакалаври. Огромна е нуждата от професионалисти в сферата на машиностроенето, металургията, където липсва подготвена работна ръка. За пример ще дам едно държавно автотранспортно училище, от което децата излизат със свидетелство за управление категории Б и М, при положение, че в рамките на 5 години се отделят средства от държавния бюджет за това. Накрая на своето обучение детето не получава дори категория С, която му е необходима за професионална реализация. Какъв е смисълът от това средно професионално училище тогава? Липсва връзката между потребностите на бизнеса от кадри и потребностите на администрацията от служители и това, което се прави като прием във висшето образование. Приемът се определя на база на заявките от ректорите на университетите, които заявяват повече бройки, за да могат да получат повече средства. В крайна сметка в държавните висши училища се плаща за това, че си доктор, доцент или професор, а не за това, колко труд си положил, колко преподавателски часа имаш и до каква степен си се занимавал с развитието на науката в това висше учебно училище.
- Защо според вас винаги назрява напрежение при промените на учебните планове и програми?
- Може би несправедливо министър Танев си отиде точно заради учебните програми. Учебните програми трябва да бъдат устойчива система на образованието от първи до дванадесети клас. Те трябва да се приемат в цялост, съобразно възрастта на учениците и задължителния материал, който трябва да бъде приет по време на това образование. Днес пак сме свидетели на
обсъждане на парче на 1. и 5. клас
Поради липсата на време министър Кунева трябва да форсира приемането на съдържанието на учебниците до три месеца, но остават другите класове. За следващата година това, което предложихме на министър Кунева от партия БДЦ, е да се създаде граждански съвет от експерти, хора, които са известни в обществото със своята гражданска позиция за защита на българщината в българското образование, които да съставят устойчиви програми от първи до 12. клас, които да бъдат с дългосрочна визия за българското образование в рамките на 20-30 години. Ако трябва, да се създаде златна книга на българското образование, в която да се упоменат всички произведения, в която да попаднат всички литературни творби, които след обществено обсъждане да се определят за задължително изучаване и всяко следващо управление да е задължено да се съобрази с тези избрани произведения.
- Вие сте вносител на законопроект, който предлага езикът в нормативните документи да бъде книжовен. Как е уреден въпросът до този момент?
- Законът за нормативните актове е приет още през далечната 1973 година, в който е упоменат общоупотребимият български език като задължителен за нормативните актове. В Конституцията на Република България обаче е записано, че българският книжовен език е официалният в страната. За разлика от общоупотребимия език, който включва диалектни, жаргонни и други форми и като понятия се съдържа единствено в закона за нормативните актове. Считаме, че единственият български език е книжовният език, който е нормативно определен, има своята граматика, правопис, които са елементи от този книжовен български език и те трябва да бъдат прилагани в нормативните актове. Според становище на Института по български език към БАН, което поискахме от БДЦ, книжовният език е правилният, който трябва да бъде използван в официални документи на централните органи на власт - президент, Министерски съвет и Народно събрание. Народното събрание трябва да е стожер на българщината и в своята основна законодателна дейност то
трябва да използва единствения официален език, какъвто е книжовният
- Вие сте народен представител от област Бургас, какъв е коментарът ви за отзоваването на турския дипломат от консулството в Бургас?
- Огромен грях на всички правителства от 1989 година насам е, че позволихме на чужда държава да финансира образованието на духовните водачи от различните вероизповедания на територията на страната. Българската държава има достатъчната възможност да финансира обучението на тези хора и аз съм сигурен, че голямата част от българското общество ще се съгласят, че отделянето на няколко милиона лева от бюджета на държавата няма да е особен проблем. От 2017 година българската държава трябва да предвиди отделянето на средства за образование на проповедници на различните вероизповедания. Не бива да се допуска по никакъв начин чуждо финансиране на тези хора в рамките на страната. Това е намеса във вътрешните работи на страната и създава опасност за националната ни сигурност. За един духовен водач, образованието на който се финансира от чужда държава, може да има съвсем основателни подозрения, че той обслужва чужди интереси. Няма място за намеса на каквито и било чужди аташета във финансирането на институции, даващи религиозно образование. Това е работа на българското правителство и на българската държава. На база броя на хората, които изповядат някоя от основните религии в нашата страна, може на квотен принцип да се отделят от правителството средства за получаване на образователен ценз в сферата на вероизповеданията. Това е една мярка, с която можем да ограничим влиянието на чужди държави във вътрешните работи на България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
