- Не толкова чалгата опростачи нацията, колкото омаловажаването на литературното образование
- Младите мислят за любовта, не за болестта
- Децата имат нужда от сюжети, но някой им е внушил, че нямат нужда от "Под игото" и Яворов
- Мечтата на много нашенци е да засънуват на английски
- Питат ме: Като сте чели много, защо не направихте България като Швейцария? Не сме чели достатъчно, казва Славомир Томов в специално интерю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Томов, как обучението по време на пандемия се отрази на младите хора не толкова в образователен, колкото в психологически план?
- Младите хора затова са млади, за да не могат много неща да им разклатят психическите устои. Затова аз не смятам, че пандемията може да промени младите хора. Лошото е, че променя нас - по-възрастните. На младите в тази ситуация им се появи хъс да живеят още повече - бързат да вземат книжки, да ходят по молове, да се разхождат. Моите лични притеснения са, че взеха още по-малко да четат. Младите хора искат да се реализират, а пандемията ги притеснява с това, че ще се реализират по-бавно.
- А не че ще се разболеят?
- Младите хора на мислят болестта. Те са като в Йовковия разказ "През чумавото", където героинята Тиха не мисли болестта, а мисли за любовта и чака болния Величко. Те не ми споделят лични неща, ние с тях учим литература, но те са влюбени, ако не в конкретни хора, то поне в нормалния и пълноценен живот. И не искат този натрапен аномален живот, в който трябва да слагат маски. И не се боят от болестта, за тях тя не съществува. Съществуват някакви ограничения, но те гледат на тях като на диктат.
- Споменахте, че не четат. Как гледат на изпитите?
- Изпитът за тях е вход към един свят, в който ще се чете все по-малко. И това е парадоксът на изпита по литература - четеш литература, за да отидеш на едно място, в което вече няма да ти се налага да четеш. И ето тук възрожденският дискурс се разпада. Аз съм учил за нещо, което съм знаел, че ще го правя цял живот. А те сега четат литература, за да не им се налага никога повече да я четат. А в крайна сметка най-добрите ми ученици искат да емигрират, така че няма как те да четат оттук нататък литературата на български език. Много странно направи Техническият университет, че позволи за неговите специалности да се кандидатства с матура по литература. За мен по-нормално беше тя да остане вход към традиционните хуманитарни специалности. Матурата по литература им дава възможност да продължат образованието си там, където искат. Но там, където искат, страхувам се, литературата не присъства. Аз не казвам дали това е хубаво или лошо, казвам го като факт. И като най-често срещания въпрос, който чувам и не го задават те, а хората от моето поколение - "За какво ще им трябват тези неща?"
- А за какво ще им трябват тези неща?
- За да бъдат хора, естествено, което е най-важното в човешкия живот. Е, в допълнение имам и едни прагматични обяснения, че човек, който се изразява добре, пише добре, се чувства по-комфортно, отколкото ако не ги може тези неща.
- Имате ли ученици, които все пак се интересуват от литература, дори и да не е матуритетна?
- Аз винаги съм казвал, че те се вълнуват от някакви форми на литература, защото и видеоигрите са такава форма, и в тях се измислят сюжети. Литературата я има навсякъде, без нея не може да се живее - дали във филми, дали в сериали, дали в операта, дали на чалга концерт. Децата имат нужда от сюжети. Но някой някъде им е внушил, че те от "Под игото" нямат нужда, че нямат нужда от Яворов. Че, метафорично казано, да се завърнат в бащината къща нямат нужда. Това за мен се нарича културна революция като на председателя Мао. Няма залпове, няма жертви, но тече една културна подмяна, която обезсмисля ценностите на нашето минало. Не толкова чалгата опростачи българина, което е най-актуалната тема в момента, колкото омаловажаването, деформирането и поставянето под съмнение на смисъла на литературното образование.Защо преди 30 години беше срамно да не си чел Стефан Цанев, а сега е абсолютно невъзможно да си чел съвременните български поети? В момента конформизмът е да избягаш от българския език, а не да се отъждествиш с него. Английският език се превърна в ценност, а българският не, въпреки че трябваше и двете да са ценност.В момента има индикации в обществото ни да се върнем към нашата някогашна идентичност, но ние не я съизмерваме с езика и културата, а със съвсем други неща - с ракията, с шопската салата, с хорото, с фолклора, което не е лошо, разбира се. Но не и с езика. Българският език стана един несъпротивляващ се език. Един философ бе казал, че в Европа има един налагащ се език - английският, и един съпротивляващ се - френският. Ние защо не успяхме да се впишем в категорията на съпротивляващ се език? Познавам българи, които от години са в чужбина и все още мислят и сънуват на български. А мечтата на много съвременни българи е да засънуват на английски. Българският език е не този, който ти говориш, а който теб те говори. А у нас в един момент се получава така, че обучението по български език и литература е трамплин за изучаване на чужд език и нищо повече. И това е обидно.
- Говори се за намаляване на изучаваните произведения?
- Няма логика да се зачеркват емблематични произведения на българската класика. Ние имаме много ярки творби и не виждам защо трябва да се намалява техният брой в учебните програми. И това не го казва само държавата, казва го общественият консенсус за българското образование, макар че аз не знам дали имаме такъв консенсус. Как така в "Радини вълнения" Вазов разказва, че сме имали по времето, когато сме били провинция на Османската империя? А сега, като гледам последните програми, в тях се казва - "колкото се може по-малко литература и по-малко произведения". Знаят ли експертите на МОН, че в САЩ се развива идеята, че литературната история и теория са академични дисциплини, които трябва да се изучават в университетите и в училище? Заради езика, заради въображението, заради мястото на човека в света, заради хуманитарната култура. А сегашните ни експерти казват: "Много са претоварени, не трябва да четат". Неотдавна едни мои ученички ми казваха: "Ами Вие сте чели много книги защото сте нямали интернет". Това е тяхното обяснение - ние не сме имали какво да правим и от скука сме чели. Четенето е спасителен остров и аз затова се чудя те как мечтаят и на какъв език мечтаят. А четенето прави човека интелектуално адаптивен, прави го мислещ, реагиращ и критичен към света и към себе си. Най-страшното е, когато човек загуби критичното отношение към себе си.Но моите по-умни ученици са ме питали: "Добре, Вие като толкова много четяхте, защо не направихте България като Швейцария?" И аз нямаше как да им обясня, че това е не защото сме чели, а защото не сме чели достатъчно. Че не сме направили хубавата селекция какво трябва и какво не трябва да се чете. Моите ученици, и да не са чели "Винету", знаят, че това е любимата книга на най-успелия български политик от последните 30 години. Но те не познават тази книга, нито "Островът на съкровищата", нито десетки други книги. А литературата ти дава сюжети, дава ти идентификации. Ние се опитахме да забраним на младите хора да мечтаят чрез нея. И не може сега в училище да идва един от гурутата на съвременната културология и да казва: "Виж сега, на моето дете разказът "Серафим" на Йовков не му е интересен. Да го махнем". Но това е смисълът на преподаването на литература - да провокираш ученика така, че този текст да му стане интересен. На малките деца понякога им е интересно насилието, понякога жълтите новини, понякога глупостите, но нали нашата роля е точно в това - да ги насочваме. Да им стане интересно това, което ще изгражда техния духовен свят. Първичното и елементарното може да е интересно на човека, но така ние отричаме педагогиката. Тя селектира, а някои родители казват: "Не му е интересно "Под игото", дай да го махнем". Какво ще последва? "Не му е интересна Менделеевата таблица, дай да не я учим".Слава Богу, само ние, учителите по литература, сме засегнати от тези реакции, колегите по другите дисциплини не са. Само към литературата родителите предявяват един такъв разкош - непременно трябва да е интересно. Но това не е филмче или клипче.Тук трябва да проявиш интелектуално усилие, точно както го проявяваш за изучаването на чужд език. Някой се изтъпанил и казал: "Защо им е "Под игото", там има непознати думи"? Ами то в това е смисълът - ако всичко е познато, защо да ходиш на училище?
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
