Може да добиваме злато и на Антарктида

Ако продължи повишаването на нивото на световния океан със същата скорост, ще настъпи апокалипсис

Може да добиваме злато и на Антарктида | StandartNews.com
  • На Ледения континент коронавирусът няма как да вирее
  • Полагаме основите на новата научна лаборатория на остров Ливингстън
  • Ако продължи повишаването на нивото на световния океан със същата скорост, ще настъпи апокалипсис
  • Тази зима е най-топлата, откакто се измерват температурите
  • Учените ни откриха дрожди, които лекуват левкемия, казва полярник № 1 проф. дн Христо Пимпирев в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Проф. Пимпирев, 29-ата българска полярна експедиция заминава за базата ни на остров Ливингстън на 30 януари. Този път обаче ще е без Вас - ще я ръководите дистанционно. Как и защо се стигна до това решение?
- Изминалата година бе ненормална за целия свят, заради пандемията от този меко казано странен вирус Ковид-19. Това се отрази и на антарктическата дейност на всички страни, които имат бази, полярни програми и работят в Антарктика. 29 държави, сред които и България са постоянни консултативни членки на Антарктическия договор и управляват този континент.
В резултат на проведените многобройни онлайн заседания на Консултативния съвет по Антарктическия договор, Съвета на мениджърите на Националните антарктически програми, Научния комитет за антарктически изследвания бяха предприети много ограничителни действия за настоящия, отиващ си вече летен сезон. Знаем, че в момента на Антарктида е разгара на лятото. Това е най-активният сезон на Антарктида, наричаме го сезонът на учените, защото сега е времето от годината, в което се правят най-сериозните и най-масовите научни изследвания. Зимата в Антарктида е посветена на наблюдения на звездното небе, астрофизични и палеоклиматични проучвания. Сериозните биологични, геоложки, геофизични изследвания не могат да се правят в периода на постоянна тъмнина.
И така - бяха взети много сериозни мерки, за да не се допусне разпространение на Ковид-19 на Ледения континент. И допреди един месец това бе постигнато - нямаше нито един заболял.
- Какво се случи тогава?
- Пробив с чилийски военен кораб. 30 чилийци бяха заразени на базата "Бернардо ОТХигинс"
- По пътя ли се е появила заразата или на континента?
- По пътя. Привнесена бе от екипажа на кораба. Станцията им се намира на Антарктическия полуостров, сравнително близо до българската. Заразените веднага бяха транспортирани обратно в Южна Америка, където бяха карантинирани. В момента няма коронавирус на континента.
- Как се обяснява фактът, че на Антарктида по принцип няма коронавирус - с климатичните особености или със строгите мерки за безопасност?
- И с двете. Леденият континент не е мястото, където коронавирусът може да вирее. Обществата на хора, които живеят и работят там, са сравнително отделени. Живеят в полярни бази. Има контакти, разбира се, но ако се спазват мерките, вирусът трудно може да се предаде.
- Защо се отложи занимаването на полярниците ни, предвидено за 12 януари?
- Пак заради вируса. Една седмица, след като испанският кораб "Есперидес" тръгна от Испания към Антарктида, на борда бяха установени заразени - въпреки двуседмичната карантина на екипажа от 52-ма души и отрицателните тестове на всички тях. 30 души бяха заразени и корабът се върна в Испания. Прекратено бе неговото участие в Антарктическата програма. Нашите полярници трябваше да пътуват с него.
- Сега как ще пътуват?
- С другия испански кораб "Сармиенто де Гамбоа", с който нашите съседи вчера откриха двете си антарктически бази "Хуан Карлос I" на о-в Ливингстън и "Габриел де Кастиля" на о-в Дисепшън.
- Какви са задачите на 29-ата експедиция?
- Най-важното е, че въпреки трудностите, многократното отлагане и намаления състав - само шест души, експедицията ще се проведе. Групата се състои основно от логистици. Сред тях има електроинженери, механици, лекар, разбира се. Когато полярниците ни бъдат оставени в нашата база на остров Ливингстън, същият кораб ще вземе испанските антарктици. Базите им ще бъдат зазимени и нашите полярници ще останат абсолютно сами.
- Какво ще правят те?
- Шест месеца базата не е била обитавана през тъмната, много студена и снежна полярна зима. Винаги се очакват някакви повреди по сградите, по машините, които трябва да бъдат отстранени. Така че първата задача на полярниците ни е да въведат всички системи в работа. Нашата база е едно малко селище - няколко къщи, хангари, машини, слънчеви панели, генератори, лодки, моторни шейни.
Работим по Национална програма за полярни изследвания, чиято основна част е научната.
- Кои са акцентите й?
- Изпълняват се 12 научни проекта. Те са двугодишни. Миналата година събрахме огромно количество теренен материал и учените има върху какво да работят. В базата ни на остров Ливингстън са оставени много уреди. Имаме геофизична апаратура, която измерва движението на земната кора. Районът е много активен - наблюдават се земетресения и вулканична дейност. На 50 километра има действащ вулкан, чието последно изригване беше преди 50 години. Всички данни се предоставят на световната сеизмологична мрежа. Има няколко метеорологични станции, които измерват метеорологичните показатели на климата (температура, влажност, налягане), дори и когато на Ледения континент е зима и нас ни няма там. Захранват се със слънчеви панели. Трябва да се свалят данните и от тях. Изследването на климатичните промени в Антарктика е една от основните задачи на цялата световна научна общественост. Нашите станции са включени към световната метеорологична мрежа. За да имаме прогнози за климата, трябва да имаме данни от всяка точка на Земята. Имаме мареографска станция, която следи колебанията на морското ниво. Топенето на ледниците вече е осезателно и се вижда с просто око в Западна Антарктида, където е базата ни. Данните също са част от световната мрежа. Те са в помощ за взимането на мерки за ограничаване на бързото глобално повишаване на морското ниво, което може да има катастрофални последици за човечеството.
Записите от уредите ще бъдат свалени и предоставени на учените по проектите, които тази година няма да отидат. Но те ще си завършат изследванията и ще отчетат резултати. Вече са докладвани три нови вида морски безгръбначни, открити в крайбрежната зона.
След няколко месеца предстои да обявим конкурс по Националната програма за полярни изследвания към Националния център за полярни изследвания, самостоятелно звено на Софийския университет за нови научни проекти, които ще започнат да се изпълняват по време на юбилейната 30-ата експедиция през сезон 2021-2022. Специализирана комисия от хабилитирани учени, работили в Антарктида ще оценяват предложените проекти. Очакваме да кандидатстват 50 проекта. От тях ще се класират максимум 15. Изпълнението на Националната програма за полярни изследвания и класирането на проекти на конкурсен принцип води получаването на научни резултати, високо ценени от колегите ни полярни изследователи, както от Европа, така и от останалия свят, с които заедно работим в много тясно сътрудничество.
Другата задача на 29-ата експедиция е, в зависимост от времето, с което имат шестимата ни полярници, да положат основите на новата научна лаборатория.
- Тя с какво финансиране е?
- Тя се финансира От Националната пътна карта за научна инфраструктура, която е част от Европейската пътна карта. Страните, които сериозно работят в Антарктида, инвестират огромни средства. Преди година министърът на образованието и науката на Испания откри тяхната нова постройка в старата им база "Хуан Карлос т" на стойност 15 млн. евро. В момента цял кораб пътува от Гданск към Антарктида с материалите за строежа на новата полярна станция на Полша. Тя ще е на съседния остров Кинг Джордж и струва няколко милиона евро.
- Какви изследвания ще се правят в новата българска лаборатория?
- Изследвания, които могат да се направят само там и водят до много сериозни научни резултати. Те са в почти всички области от науките за земята и живота - биохимия, биология, морска биология, геофизика, геология, минералогия, палеонтология, медицина, климатология и палеоклиматология и др. На Антарктида, например, се намират ензими и субстанции, от които се правят нови лекарства.
- По време на миналата експедиция бяха изолирани микроорганизми - специфични дрожди, които се намират само на Ледения континент и за които учените от Института по  микробиология към БАН в Пловдив вече установиха, че помагат при лечение на левкемия. Докъде стигна изследването?
- Те са на етап създаване на лекарства. Но също като ваксините срещу Ковид-19, първо трябва да бъдат представени на международна комисия за одобрение.
- Казахте, че бързото повишаване  глобалното ниво на световния океан е фатално. Какви биха били последиците?
- Много крайбрежни и гъсто населени региони на земното кълбо просто ще бъдат залети от морските води. В Европа е застрашена Холандия, в Азия - Шанхай, надолу в Южна Азия Бангладеш... Ще станат невиждани миграции към вътрешността на континентите. Това пък ще доведе до големи проблеми с изхранването на населението, защото ще се случат и промени в климата. В Антарктида глобалните изменения на климата са най-ярко изразени. Измененията на климата ги виждаме и у нас. Тази зима е най-топла, от както изобщо се извършват измервания на температурата.
- Бяхте споменал, че в района на базата има полиметални руди, а може би и злато...
- Не може би, със сигурност има...
- Какво следва, когато се открие злато в българската база в Антарктида?
- Ние сме в район, в който има затопляне на климата. Скалите са открити особено през летния период. Нашите геолози ги изследват. Районът се свърза с веригата на Андите в Южна Америка. А, Андите са една от най-богатите на медни и полиметални руди планински части на земята. Включително на злато и сребро. Медта е изключително важна за индустрията - във всяка една батерийка има мед. В момента обаче има мораториум за експлоатацията на тези богатства.
- Докога действа той?
- Още около 25 години. След като изтече, тези 29 държави, сред които и България, които имат равен глас и право на вето по всички въпроси, ще вземат решение какво да се прави с полезните изкопаеми. Важно да подчертаем, че България управлява този континент и то наравно с всички велики сили - САЩ, Япония, Китай, Русия.
- Тоест напълно възможно е след изтичане на мораториума да добиваме злато и други полезни изкопаеми на Антарктида?
- Да, възможно е.
- Дава ли си държавата сметка за влиянието, което България има в лицето на учените на Антарктида и достатъчна помощ ли Ви оказва - финансова, логистична, техническа?
- Предстои ни юбилейната 30-а експедиция. България присъства повече от четвърт век на Ледения континент и го управлява. Това е много сериозна външна политика, икономика, наука, туризъм. В началото действително бе много трудно - работехме със спонсори, хранехме се с дажби, без техника и всичко се носеше на ръце. Вече полярните изследвания са държавна политика. Разбира се, Националната програма за полярни изследвания трябва да бъде разширена о подпомогната с повече средства. Но важното е, че имаме подкрепата на държавата. Не сме съвсем сираци.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай