Д-р Тотко Найденов е роден през 1948 година в Ямбол. Бил е лекар в родния си град, а по-късно журналист и писател. Има повече от 30 публицистични книги, между които и "Защо и как се самоубива българинът". Основател и главен редактор на в. "Български лекар". Баща на трима синове и една дъщеря.
- Д-р Найденов, все по-често ставаме свидетели на трагични самоубийства. Млади хора без време си отиват от този свят. Как си го обяснявате?
- Много е трудно да се открият причините за едно самоубийство. Годишно по света го правят 600 000 души. У нас, в България, през 1992 година, когато писах книгата си, посветена на самоубийствата, жертвите бяха 1400 души. През 2012 г. те са около 800-900 души. Най-уязвима е възрастта 65-69 години.
При социализма хората се самоубиваха най-често по любовни причини: несподелена любов при младежите или узната изневяра при по-старите. Начините са: скок от високо при младите, а при възрастните - обесване. По селата предпочитат хвърляне в кладенец или пиене на отрова: каналин или солна киселина. Всичко е свързано с големи болки. Истинска автоагресия. На Запад използват сънотворни лекарства или светилен газ.
- Кои най-често пристъпват към тази крайна мярка?
- Два пъти и половина по-често се самоубиват мъжете. Защото са по-решителни. Жените предпочитат да правят опити, т.нар. мним шантаж. Обикновено при раздяла. Целта е да изнудят любимия да се върне. Имал съм много случаи като лекар в Бърза помощ, когато някоя дама се е нагълтала с таблетки и се обажда: Елате, жена припадна. Друга пък си беше рязала вените, ама много повърхностно. Това е шантаж. Едно момиче обаче, заради това, че приятелят й я е изоставил, се бе хвърлила под влака. Беше прерязана на две. Всичко става на пияна глава.
- Алкохолът помага?
- Да. Той е много вреден съветник. Когато пиеш, губиш задръжките и чувството си за самосъхранение. Подтик към самоубийството е пълнолунието и магнитните бури. Те объркват хората с лабилна нервна система. И всичко се случва предимно през нощта. Както зачатията, ражданията и смъртта.
- В последно време обаче самоубийствата все по-често не са по любовни, а по финансови причини?
- Човек, за да си посегне, трябва да изпадне в депресия. Не е вярно, че самоубиецът е силен човек. Той е слаб. Той не може да се бори, отказал се е. Има и други причини: самоубийството като вик за помощ. Терминът е на психиатъра д-р Сашо Тодоров. Искам обаче да цитирам Александър Солженицин, с когото съм напълно солидарен: Самоубийството винаги е банкрут.
- А не може ли да бъде средство за протест. Както саможертвата на варненеца Пламен Горанов.
- В този случай да. Това е вик на протест, не на помощ. Много ми е мъчно за него. Страхувам се обаче, че ще има последователи. И се моля Богу да не изляза прав. Това не е начин да се протестира.
- Но ние познаваме Ян Палах, човека, който се запали, въставайки срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор.
- Ян Палах е достоен само за преклонение.
- Но Пламен Горанов е като него?
- Да. Вик на протест. Но не бива да се прави, защото това са млади хора.
- Как влияе стресът за такива решения?
- Усилва ги. Ние, българите, по принцип живеем много самоубийствено. Големият поет Андрей Германов написа книгата "Самоубийствено живеем" и сам се самоуби. Българинът много пуши. Той не може да бъде спокоен, след като види сметките си за парно, ток, вода. Заради бедността си се храним нерационално с много мазнини, сланини запръжки.
- А дълго ли мисли човек, преди да вземе решение да сложи край на живота си?
- Има предварителни симптоми. Той изпада в депресия, започва да се вайка. Усамотява се...
- Споделя ли?
- Нерядко го прави. Особено напуснатите, разведените, изоставените. Те споделят. И тук е вече ролята на близките, роднините, приятелите. Те трябва да го наобиколят, да бъдат с него, да преодолее депресията.
- Вече има няколко случая, когато родител убива себе си и цялото семейство. Защо го прави?
- Това е т.нар. разширена саможертва, както е при военния, който уби жена си, майка й, децата и после себе си.
- Това в България не беше много познато...
- Защото хората нямаха оръжие, а и не се говореше много. Причините пак са икономически, депресия или шизофрения.
- И пак стигаме до Пламен Горанов, който е съвсем различен случай от всички самоубийци.
- Да. Той е едно чисто момче, поетично, писал стихове, правил снимки, слушал музика. Явно е по-чувствителен.
- Пак бягате от думата протест.
- Бягам, защото не искам да е пример за подражание. Грамади от камъни, митинги, скандирания - да, но не и самозапалване. В никакъв случай. Никого не съветвам да прави това. Има много други форми на протест.
- Ако усетите, че някой около вас има намерение да сложи край на живота си, какво бихте направили?
- Ще му вдъхна кураж. Господ ни е дал език да говорим. Трябват вяра и упование. Самоубийството, религиозно погледнато, е нарушаване на плановете на Господ за човека. И в Библията, и в Корана е забранено такива хора да бъдат опявани. За Пламен направиха изключение. Защото той изгоря заради другите. Това е саможертва.
- Съветът ви?
- Никога не посягайте на себе си. Дори на шега. Сервантес е казал: Не се отчайвай от нищо. И в най-тежките случай съдбата винаги оставя една малка отворена вратичка. Хора сме, имаме периоди на подем и падове, но винаги трябва да знаем, че нашият живот не е само наш, а и на родители, близки. Самоубийството е по-тежък грях от убийството, казва свети Августин Блажени.
Жалкото е, че се самоубиваме не само ние, а и нацията. Тази година както никога В България са се родили 62 000 бебета, а починалите са два пъти повече. Изчисленията показват, че само след двеста години и последният българин ще изчезне от белия свят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
