Димитър Ганев, Институт "Иван Хаджийски"
Най-важният момент, който трябва да се открои за отминалите 100 дни от управлението на кабинета "Борисов 2", е, че имаме някакъв позитивен сигнал от гледна точка на разрешаването на политическата криза, в която България бе изпаднала от началото на 2013 г. Тази перманентна криза, в която се намирахме през последните 2 г., като че ли през последните един-два месеца намери своето решение. Виждаме, че все пак имаме правителство и то стабилно, а засега перспективата му не е краткосрочна. Струва ми се, че първите 100 дни ще запомним с една постепенна стабилизация на правителството. То бе създадено с тежки родилни мъки.
В рамките на първия месец имаше сериозни трусове - напрежението между двата лагера в Реформаторския блок бе на висок градус, Патриотичният фронт непрекъснато обмисляше да оттегли подкрепата си. Кабинетът не стартира с много сериозно доверие към него, но пък за сметка на това през последните два месеца забелязваме стабилизация на управленската конфигурация. Като че ли правителството започна по-крехко и се стабилизира впоследствие - рядко явление за България. Практически, въпреки липсата на първоначална еуфория, през последните 3 месеца има ясен тренд на повишаване на доверието към кабинета "Борисов 2" и на оптимизма. Така че първите очаквания, че правителството е временно и е въпрос на дни да отидем пак на избори, да се скарат коалиционните партньори и отново да изпаднем в политическа криза, сега, след 100 дни, изглеждат несъстоятелни. Правителството дори изглежда по-стабилно, отколкото е. Основният стълб на неговата стабилност е безалтернативността му. В момента няма конфигурация, която да може да застане на негово място. Нямаше и сериозна опозиция на кабинета през първите сто дни от управлението му. Затова прогнозата за предсрочни избори до една година няма да се сбъдне, което е добре за правителството. Но през тези първи сто дни имаше само декларация и намерения за реформи, а няма нищо свършено. Ако обаче през първата една година от управлението на "Борисов 2" не се осъществят някакви реформи, то те изобщо няма да се случат. Защото задаващите се местни избори ще са демотивиращ фактор за каквито и да било реформи.
БСП все още се занимава със себе си, отколкото с някаква опозиционна дейност. Предполагам, че решавайки своите вътрешни противоречия, ако изобщо успее да ги реши, левицата ще влезе в по-плътна опозиционна роля. ДПС обаче все по-ясно започва да придобива вид на опозиционна партия. При съставянето на правителството движението заяви подкрепата си за евентуален еднопартиен кабинет на Борисов, после имаше подкрепа за пенсионните реформи, което разколеба опозиционното лице на ДПС. Но през последните месеци движението започна да влиза по-силно в опозиционната си роля, което бе заявено и с категоричното несъгласие с някои от прокараните закони, както и с опита за иницииране на вот на недоверие срещу министър Москов за изказването му срещу ромите. "Атака" е радикална опозиция на всичко и всички и ще се остане в тази роля. Предизвикателствата пред правителството сега са реформите. Ако те не започнат, пред него ще се постави въпросът защо Реформаторският блок изобщо участва в кабинета. Реформаторите станаха част от него на цената на много компромиси, за да бъдат направени реформи. Ако те не се случат, защо те са във властта, самоцелно или? Предизвикателство е и Шенген, но и по този въпрос имам сериозни резерви. Ако правителството стартира реформите, оценката за работата му ще се повишава, ако не го стори обаче - тя ще намалява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
