Преборихме се пациентите да се лекуват свободно в ЕС

Европейският съюз задава политики във всички сфери на развитието на една страна. Здравеопазването не прави изключение, въпреки че правото на международни регулации в него са по-малки. Какви правила ни наложи досега Европейската комисия (ЕК) и каква посока на здравно развитие ще ни зададе в бъдеще? Попитахме д-р Антония Първанова, евродепутат, зам.-председател на групата на АЛДЕ и лидер на НДСВ, както и д-р Ростислава Димитрова, председател на Консултативния съвет по здравеопазване на НДСВ.

Как са уредени правата на пациентите в ЕС, какви са последните заявки за промени?
Антония Първанова: На ниво европейски институции започнахме работа през 2007 г. за общо законодателство. Има страни с много добре разработено законодателство и други, като България, в които този въпрос е уреден между другото или не се прилага на практика. Една от най-мощните инициативи на европейско ниво беше подета от неправителствените организации, с които се изработи харта с 19 точки. Тогава направихме и поредното "издание" на българския Закон за правата на пациентите, но той не се прие. През 2007 г. започнахме кампания за създаването на европейски ден за правата на пациентите, който се отбелязва и досега. Успяхме да се преборим правата им да залегнат в Директивата за трансграничните здравни услуги. Успяхме да направим така, че правото на информираност на пациента да проработи реално със създаването на национални референтни центрове, които казват къде заболяването се лекува по-добре. В Директивата заложихме възможността хората да ползват услуги в чужбина, ако самата страна не може да им ги предостави без закъснение, което би довело до увреждане на здравето. Заложихме и първите параметри на е-здравеопазването. С две думи - тази директива даде първите стъпки за уреждане правата на пациентите.
- Адекватно ли се прилага директивата у нас?
АП: По най-рестриктивния начин се прилага. Дори на някои места, например за редките заболявания, държавата се е опитала да направи още по-големи ограничения от тези в директивата. Предполагам, че неправителствените организации ще се преборят и ще има промени.
- ЕС ще се меси ли все повече в здравеопазването?
Ростислава Димитрова: Все повече ще се засилва влиянието на европейските политики и законодателство в сектор здравеопазване. Например Хартата на основните права, която е неразделна и задължителна част в Лисабонския договор за ЕС, включва достъпа до здравеопазване като основно право. Икономическата и финансова политика на ЕС, насочена към засилената икономическа координация и контрол на публичните финанси, неминуемо засягат и здравния сектор.
АП: Страните сега се измъкват по темата здравеопазване с отговора, че то е въпрос на национална компетентност. Но когато става въпрос за фундаментални права, а здравеопазването е такова, има възможност за намеса от ЕС. Когато здравеопазването е извън договора на ЕС, се създава вакуум, който се попълва от различни практики. В момента ЕК може само да засича ефектите на вакуума или неравнопоставеността. А това са тежки диспропорции - в продължителността на живота има 10 г. разлика между напредналите и изостаналите държави, разликата при заболеваемостта от туберкулоза е 15-16 пъти, а при рака 5-6 пъти. Очевидна е разликата в начина на живот. Последните дискусии по проблема ясно показват, че все повече и повече хора в сектора се обединяват, за да може със сегашната правна рамка ЕК да се намеси и да обърне внимание на страните със съществени пропуски в здравеопазването. Комисията търси начин да се преодолеят всички форми, които ограничават качественото здравеопазване. Също така начини да разшири регулацията върху редица сектори - цени на лекарствата, клиничните проучвания.
- Какви са конкретните идеи за промени в областта на лекарствената политика?
РД: Един от механизмите, които Белгия предлага, е да има различни цени на лекарствата за различните държави - по-евтини за по-бедните. Това обаче е трудно постижимо в рамките на единния европейски пазар. Обсъждат се и други модели, предвид това, че референтно ценообразуване на лекарствата дава противоречиви резултати. Целта е да се повиши достъпността до медикаментите. Защото не може да има равнопоставеност, след като човек се отказва от лечение, защото не може да си купи лекарството.
Друга основна насока е да се залага оценка на медицинските технологии в процеса на реимбурсиране, тоест да се плащат от публичните фондове лекарства, които са по-ефективни. Също така да се осигури по-бърз достъп на генерични лекарства до пазара, сега той е 180 дни по Директивата за прозрачност, но има забавяния.
АП: Да, очаква се да продължи работата по директивата за прозрачност и ценообразуване на лекарствата. Защото, когато се забавя един генерик, очевидно става дума за лобизъм и корупция. Когато се забавя оригинално лекарство обаче, очевидно става дума за липса на пари, защото то е по-скъпо при първото си появяване. У нас прави впечатление, че една част от медикаментите се регистрират с 2-3 г. по-късно, защото ниските им цени тук биха се използвали като референтни за останалите по-богати държави и фирмите няма да могат да спечелят там повече.
Бихме искали за следващия период да се прави здравна оценка не само на лекарствата, а и на останалите видове терапии. Искаме прозрачност на правилата в комисиите по реимбурсиране, за да няма конфликт на интереси. Освен това знаем, че се дават с тайни договорки за известно време лекарства без пари, а след това те стават платени от фондовете. Тези практики на "зарибяване" трябва да са поне прозрачни. Стимулират се лекари да изписват лекарства чрез ходене на конгреси, дават им се ваучери... Тези практики трябва да се прекратят, убедена съм, че такова лечение не е в интерес на пациента. Ще се работи и за спирането на трафика с фалшиви лекарства в интернет, сега 99% от тях се търгуват там.
- Ще се въвеждат ли още по-големи ограничения за тютюнопушенето?
АП: Те вече се въведоха на европейско ниво. На дневен ред е изработването на обща стратегия за справяне с алкохолната зависимост. Идеята е да се ограничава рекламата на всички видове спиртни напитки, а не само на концентратите, за да не се прави имиджово прехвърляне от един вид алкохол към друг.
- В какви други посоки се очакват промени в сферата на здравеопазването?
АП: Бариерите пред достъпа до здравни услуги и иновации често са икономически, затова искаме в следващия мандат да се обсъдят механизмите за налагане на рестриктивни мерки по време на криза или когато правителствата дисциплинират бюджетните си разходи. Това трябва да става само като се гарантира функционирането на равния достъп и качеството в здравеопазването. Другото, върху което ще се работи, е преминаването на специалисти от една страна към друга, което вече нарушава функционирането на системата.
- Как ще се спрат лекарите от правото им да емигрират?
АП: Идеята не е да се спират, а да се решат проблемите, заради които го правят. А основните причини са невъзможността да специализират, лошите условия на труд, ниското заплащане и бъдещето на семейството им.
- За да се решат тези проблеми, трябват финансови промени, ще се заложат ли минимални изисквания за здравния бюджет на страните?
АП: Няма как да стане това, но ЕК може да им заостри вниманието и да предостави възможности за финансиране чрез еврофондовете.
- На какво финансиране за здравеопазването можем да разчитаме от ЕС?
АП: На пълен обем дейности и инвестиции и е добре да се заложат повече мерки за здравеопазване в оперативните програми. Ние положихме максимални усилия темата здравеопазване да фигурира в 4 програми и да бъде подприоритет в Споразумението за партньорство, защото в началото нямаше и думичка за него. За тази цел работихме много активно с Комисията по здравеопазване, министерството и вицепремиера Зинаида Златанова и резултати има. Сега трябва да се определят конкретните приоритети в този сектор. Например да се заложат цели като повишаване качеството на лечение в болниците, а не само да се измерва оборотът им по касата. Защото въпросът не е да приемаш безброй пъти един пациент, а да го излекуваш още първия път. За съжаление засега критерият качество не фигурира при плащането от касата. Може да има финансов ресурс от ЕС и за повишаване на квалификацията на лекарите и стимулиране на специализирането - няма друга сфера, в която специалистите си плащат, за да учат. Може да се използва ресурс и за стимулирането на медицинския туризъм, ресурсът от тази дейност ще подобри като цяло качеството на нашето здравеопазване.
- Въвеждането на единни правила за здравеопазването от ЕС няма ли да остави България извън общия пазар?
РД: Само ако не сме достатъчно адекватни да планираме промените през следващите 7 г., това може да се случи. Миналата година беше въведен нов европейски регламент за стандартизация, който включва и здравните услуги. ЕК още не е започнала работа по тази тема, но скоро ще има стандарти за качество на медицинските услуги и можем да останем извън пазара, ако не инвестираме разумно.
АП: В България е забранено да се говори за здравеопазването като за бизнес, но то е бизнес. По време на кризата то не само че не фалира, а направи ръст от 4%, тоест - независимо какво се случва в държавата, този сектор е работил устойчиво. Защо тогава всички се оплакват, че няма пари, защо секторът печели, а хората не са доволни. Явно този сектор не обслужва интереса на пациента, а само на бизнеса и това трябва да се промени.
- Подобна тенденция има ли и в другите страни?
АП: Да, има тенденция на растеж, но не и на неудовлетвореност. Затова там се инвестира в здравеопазването, защото има огромен потенциал и като заетост, и като услуги. А тук се получава неадекватно положение - колкото повече наливаме пари, толкова повече хората не са доволни.