София. От началото на 2013 г. броят на незаконните мигранти у нас силно нараства, като ясно е бил изразен пик през месеците септември-ноември. Това сочи доклас на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) във връзка със заседание на Консултативния съвет по национална сигурност на 20 ноември 2013 г.
Според данните България е сред страните, които са външни граници на ЕС и търпят във висока степен негативните ефекти от увеличаването на миграционния натиск. Значителна част от задържаните чужденци подават молби за получаване закрила у нас (около 70 - 80% от задържаните).
Желанието за демократични промени стимулира процеси за промяна на действащите режими в Близкия изток и Северна Африка. Успоредно с това се изостриха съществуващите геополитически, етнически и религиозни противоречия. Подобни негативни процеси продължават да са активни и в държави от Централна Азия и Африканския рог, а вероятността за разширяване на зоните на нестабилност остава висока.
Невъзможността за установяване на авторитетно управление и гражданските войни ерозират механизмите за сигурност и създават вакуум, който ефективно се използва от екстремистки структури за разширяване на зоната на действие, в т.ч. за опити за реализация на концепции за държавно управление. На този фон липсата на единна позиция на международната общност за решаване на основните проблеми предпоставят неясната перспектива за нор мализиране на обстановката в ключови за сигурността на регионите държави .
Посочените негативни процеси стимулират миграционни вълни, които традиционно се насочват към държави с по- висок жизнен стандарт. Плановете за постепенно изтегляне на международните сили от Афганистан до края на 2014 г. също се отчитат като стимулиращ миграционните нагласи фактор.
Основният вход на незаконните мигранти е през турско-българската граница, най-често чрез нелегално преминаване през „зелена" граница. Регистриран е изолиран опит за проникване с плавателно средство през морската ни граница.
Изходните маршрути на каналите за незаконна миграция са към Сърбия, Румъния, Гърция и Македония. Към тях се насочва и голяма част от регистрираните кандидати за закрила у нас, които правят опити да напуснат нелегално страната по време на процедурата за предоставяне на статут. Най-голям е относителният дял на мигрантите, които са или се представят за сирийски граждани. Нараства и числеността на нелегалните имигранти от Афганистан и в по -
малка степен от други държави (Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия и др.).
Данните не позволяват извеждане на еднозначен профил. Преобладават непълнолетни лица, несемейни мъже между 15 и 30 години, лица от женски пол. Голяма част са без образование или с нисък образователен ценз и разполагат с
незначителни финансови средства. В общия случай целта им е достигане до държави от Централна и Западна Европа. По
- малък дял от имигрантите заявяват, че имат познати и роднини в България и посочват страната ни като крайна цел. Налице е тенденция незаконните мигранти да не разполагат с документи за установяване на самоличността, което силно затруднява
процедурата за предоставяне на особена закрила, в т.ч. мониторинга за установяване на рискови елементи.
Анализът на състоянието и тенденциите в миграционната обстановка в страната ни очертава следните непосредствени рискове за националната сигурност:
1.Неблагоприятно отражение върху институциите и бюджета
2. Повишаване на терористичната заплаха
3. Прояви на социално напрежение от различно естество
4. Влошаване на криминогенната обстановка
5. Разпространение на заразни заболявания
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
