- Климатичните промени ще докарат нови бежанци от Африка
Доц Георги Бърдаров е преподавател в Софийския университет по икономическа география. По-точно, по етнорелигиозни конфликти. На тях са посветени и първите му два романа - художествена литература, в която преплита интереса си към темата - "Аз още броя дните" и "Абсолво те". Той получи няколко награди за произведенията си. "Стандарт" разговаря с него предимно за демографските промени в страната. И за историята, която той чака да го намери.
- Основният проблем за демографския срив не е ниската раждаемост, а високата смъртност, казва Георги Бърдаров в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Доц. Бърдаров, състоя ли се бейби-бумът, за който толкова много се говореше по време на ковид-кризата?
- В началото на ковид-кризата бяха прогнозирани няколко демографски процеса. Аз бях скептичен към всички от тях, че ще се случат. Но за моя изненада някои все пак се сбъднаха. Бейби-бумът обаче не е сред тях - няма как да очакваме, че когато затворим хората, ще имаме рязък скок на раждаемостта, както е било в миналото. В някои райони имаме леко увеличение, в други имаме спад на ражданията, но няма как да отчетем увеличение в края на годината.
Обаче това, което се случи, макар аз първо да не вярвах, че ще стане, е завръщането на хората към селата. Става дума за младите хора, дигиталните номади - онези, които могат да работят от всяка точка онлайн, където и да са. Много от тях се ориентират към малки населени места близо до столицата, където живеят и работят онлайн.
- А каква е демографската ситуация в страната?
- Винаги съм казвал, че в България основният проблем в демографската ситуация не е ниската раждаемост, която е подобна в цяла Европа. Не е и застаряването. Основният проблем за демографския ни срив е високата смъртност, която стана още по-сериозна по време на пандемията. Вторият проблем е намаляването на младото и активно население. А третият е, че за страна с такава малка територия имаме сериозни демографски дисбаланси - обезлюдяване на Северозападна България, обезлюдяване на Централна северна България, на Странджа-Сакар.
- В същото време има бягство към столицата?
- Не само към София, а и към Кърджали, Пловдив и други големи градове. Но както казах, техните обитатели търсят по-малки села наблизо, където могат да бягат временно и да работят и това вероятно е следствие от пандемията.
- Вие преподавате в Софийския университет етнорелигиозни конфликти. Какво се случва в момента с бежанската криза?
- В момента бежанската криза отстъпи на заден план пред ковид-кризата. Но тя в момента не е най-актуалната в България, защото страната ни е заобикаляна от бежанците предимно по икономически причини. Европа ще продължава да има подобен проблем докато има конфликт с талибаните и Афганистан.Да не говорим, че се очертава още един друг бежански поток - младите хора от Африка на 15-16 години, които трябва да се хранят, трябва да работят и не могат да намерят поминък там. Те биха емигрирали и по още една причина - заради климатичните промени, тъй като скоро няма да имат достъп до вода за пиене или миене.
- На колко езика говорят вече романите Ви?
- Преведени са на няколко, но ще излязат чак през 2022 година. Иначе имам сборник с разкази, а оттук нататък очаквам някоя история да ме намери сама.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
