Броят на пенсионерите, които получават пенсия или добавка от Учителския пенсионен фонд (УчПФ), е нараснал с 19,5% за пет години – от 32 470 в края на 2020 г. до 38 817 в края на 2025 г. Средните размери на „учителските“ пенсии и добавки за същия период са се увеличили над два пъти. Това показват данните от последния информационен бюлетин на Националния осигурителен институт (НОИ), пише vesti.bg.
Учителският пенсионен фонд е първият професионален пенсионен фонд в България. Създаден е през март 1996 г. и работи от 1 януари 1997 г. Целта му е да даде възможност на учителите да се пенсионират по-рано и с по-кратък стаж от останалите заради спецификата на работата им.
За всички учители и възпитатели в системата на образованието работодателят – училища, детски градини и обслужващи звена – плаща изцяло за своя сметка вноска от 4,3% във фонда. През 2025 г. средният брой осигурени учители е бил 98 747. Фондът се управлява от НОИ.
През 2026 г. учителките могат да се пенсионират от фонда на 59 години и 6 месеца при 25 години и 8 месеца учителски стаж. За мъжете изискването е 61 години и 9 месеца и 30 години и 8 месеца стаж.
Фондът изплаща три вида плащания. Ранната пенсия е намалена с 0,1% за всеки месец, който не достига до общата пенсионна възраст, а след това пенсията се поема от фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Учителите, които са придобили право на ранна пенсия, но се пенсионират след общата възраст, получават пенсия в пълен размер от фонда за определен период.
Тези, които не са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране и продължават да работят, получават пожизнена добавка към пенсията. Тя е 0,33% от пенсията за всеки месец, за който е внасяна вноска във фонда след придобиването на правото.
Именно добавките са основната част от плащанията. Близо 95% от всички, които получават пари от фонда, са с добавка. В края на 2025 г. добавките са били 36 978 – с 21,3% повече, отколкото през 2020 г.
Обратна е тенденцията при самите „учителски“ пенсии. Те са намалели със 7,8% – от 1994 до 1839. През 2025 г. обаче са отпуснати 619 нови пенсии – с 9% повече, отколкото през 2020 г.
Най-голям дял от учителите пенсионери (86,5%) са на възраст между 60 и 64 години. Делът на тези между 55 и 59 години е спаднал от 25,4% на 9,1%. Според НОИ причината е, че в тази група са само жени, а пенсионната им възраст расте.
Средната ранна учителска пенсия е нараснала от 509,11 лв. през 2020 г. до 1169,31 лв. в края на 2025 г. – с 129,7%. Средната пенсия в пълен размер от фонда е скочила от 431,43 лв. на 1003,55 лв. (+132,6%).
Средната добавка е нараснала от 95,43 лв. до 219,22 лв. Според НОИ ръстът е резултат от политиките за повишаване на пенсиите през последните години, включително мерките срещу последиците от пандемията от COVID-19.
Коефициентът на заместване на дохода – съотношението между пенсията и заплатата – също расте. При брутния доход увеличението е с около 11 процентни пункта, а при нетния – с около 14 пункта и при двата вида пенсии.
Разходите на фонда за пенсии и добавки са нараснали над 2,5 пъти – от 46,7 млн. лв. през 2020 г. до 119,7 млн. лв. през 2025 г. Почти 80% от тях отиват за пожизнените добавки.
Приходите растат по-бавно – с 84,6%, до 153,5 млн. лв. през 2025 г. Над 91% от тях са от осигурителни вноски. Въпреки по-бавния ръст приходите остават по-високи от разходите през целия период. През 2025 г. фондът е на излишък от 33,8 млн. лв.
Средният осигурителен доход на учителите през 2025 г. е 2798,40 лв. – с 50,9% над средния за страната (1854,22 лв.). За пет години той е нараснал с 67,8%.
Към края на 2025 г. финансовите активи на фонда са 738,5 млн. лв. От тях 465 млн. лв. са в срочни депозити в Българската народна банка, 260 млн. лв. са в държавни ценни книжа, а 13,5 млн. лв. са налични пари по сметката на фонда в БНБ.
От лихвите по ценните книжа и депозитите фондът е получил 13,1 млн. лв. през 2025 г. През тази година той за първи път от 2020 г. отново е участвал в аукционите за държавни ценни книжа.
