Първан Симеонов, "Галъп Интернешънъл"
Правителството на Бойко Борисов е по-стабилно, отколкото изглежда. Неговата стабилност се дължи на няколко фактора. Първо, международният фактор - напрежението между Русия и Украйна, нашествието на Ислямска държава, развитието на Турция, предстоящите избори в Гърция. Всичко, което се случва на юг и на изток от нас допринася в очите на западните ни партньори България да изглежда по-важна. Има по-видим интерес страната ни да е стабилна. В новото правителство наблюдаваме директно дялово участие на западни и по-западни страни. Така че кабинетът разполага с евро-атлантическа идентичност и легитимност. Вторият фактор е фрагментираният парламент, който в същото време дава възможности за гъвкави отигравания всеки път. Създават се тематични коалиции, има независими и съвсем зависими депутати, които чакат на опашка да подкрепят нещо.
Досега винаги е бил налице в обществото един революционен патос: "Да дойде някой нов и да разгони досегашните управляващи и да ревизира техните дела". Днес обаче водещите нагласи са в друга посока: "Да закрепим положението", "Да не клатим лодката", "Да не правим резки движения". Струва ми се, че публиката интуитивно усеща, че нещата са на ръба - и в икономически, и в политически план, което малко притъпява протестната острота. Последните данни на "Галъп" показват, че готовност за антиправителствени протести и нови избори имат едва една десета от хората. Дори привържениците на БСП не са готови за бунтове и извънреден вот. Вижда се известно изтощение от политическия водовъртеж в последните години.
Четвъртата причина за спокойствието на властта е самата опозиция. Едната част - БСП, се занимава със себе си. Другата опозиция - ДПС, проявява демонстративна и искрена добронамереност към управлението. Движението показва един плавен заход отляво надясно с идеята да излезе от левия ъгъл, където рискува изолация, и да се придвижи надясно, връщайки се към добре познатата си роля на балансьор. ДПС навъртяха десетилетие в партньорство с левицата и заради това сегашната им маневра е стратегическа - тя преследва средносрочни и дългосрочни цели.
Петият фактор е икономическата ситуация в страната. През първия си мандат Борисов изглеждаше като лукс. Предхождащият го мандат на Сергей Станишев (2005-09 г.) беше икономически успешен въпреки сянката на кризата и спрените еврофондове. Тогава ГЕРБ дойде като някакъв каприз на избирателите, които си казаха: "Не можем да ги понасяме тия - може да са икономически ефективни, но са политически отвратителни".
Ако през 2009 г. Бойко Борисов изглеждаше като прищявка на масите, сега е необходимост. Хората са се примирили, че няма кой друг. В известен смисъл, премиерът е нашата последна надежда. В народа зрее интуитивното усещане, че ако и сегашните се провалят, сериалът може и да няма продължение. Доминира усещането за липса на алтернатива. Всеки път досега, когато е имало настроения за ликвидация на старите партии, някой нов играч е чакал на резервната скамейка.
Спокойният живот на кабинета се дължи също и на политическата целесъобразност. не мисля, че някоя от партиите в управляващата коалиция в момента има интерес от скорошни избори. Включително и ГЕРБ не са убедени, че резултатът от евентуален вот би и им осигурил по-комфортно управление. Същевременно Борисов има интерес да споделя отговорността, даже да изтиква напред по-шумните лица, като тези от Реформаторския блок, тъй като предстоят непопулярни решения. Дори и да се отложат тези непопулярни мерки, някой ще бъде нужен да изиграе ролята на бушон.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
