Повече от три години след жестокия побой над Християн Пендиков в Охрид съдебната сага около нападението продължава. Делото отново влиза в Основния съд в града. През март 2025 г. двамата подсъдими Илия Спасески и Борче Ангелов получиха по осем месеца затвор за причиняване на тежка телесна повреда, но съдът не прие за доказан мотива за омраза. Именно този въпрос се превърна в един от най-спорните моменти по случая, който предизвика дипломатическо напрежение между България и Северна Македония.
Осем месеца затвор след две години съдебни заседания
На 5 март 2025 г. Основният съд в Охрид постанови ефективни присъди от по осем месеца лишаване от свобода за Илия Спасески и Борче Ангелов. Двамата бяха признати за виновни за нанасянето на тежка телесна повреда на Християн Пендиков, който по време на нападението беше секретар на българското сдружение „Цар Борис Трети“.
Решението беше произнесено повече от две години след началото на съдебната процедура. Процесът многократно беше отлаган заради неявяване на участници, искания на защитата, промени в обвинението и други процесуални обстоятелства.
Според информацията, съобщена тогава от адвоката на Пендиков Стефан Камишевски, съдът не е намерил достатъчно доказателства, че престъплението е извършено от етническа омраза. Това беше съществено разминаване с тезата на прокуратурата, според която нападението е било провокирано от заявеното българско самосъзнание на пострадалия.
Присъдите подлежаха на обжалване, като съдебният спор не приключи с произнасянето на първата инстанция.
Побоят, който предизвика дипломатическа криза
Християн Пендиков беше нападнат вечерта на 19 януари 2023 г. пред заведение край Охридското езеро. Нанесени му бяха тежки травми, включително счупена челюст, увреждания на прешлени и ребра и счупени зъби.
Заради сериозното му състояние българските власти организираха транспортирането му със самолет до София, където той беше настанен за лечение във Военномедицинска академия. Последва операция и продължително възстановяване.
Инцидентът предизвика незабавна реакция от София. Българските институции настояха за ефективно разследване и наказване на извършителите, а случаят се превърна в един от символите на напрежението около правата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония.
Впоследствие Пендиков получи българско гражданство, което му беше връчено от тогавашния вицепрезидент Илияна Йотова.
Обвинението и защитата с противоположни версии
По време на съдебния процес прокуратурата поддържаше тезата, че нападението е свързано с етническата принадлежност и българското самоопределение на Пендиков. Защитата на подсъдимите оспорваше тази квалификация и настояваше, че конфликтът няма отношение към национална омраза.
В съдебната зала бяха разглеждани записи от охранителни камери, свидетелски показания и медицинска документация. Сред доказателствата бяха и документите за лечението на Пендиков в България, които имаха значение за установяването на тежестта на нанесените увреждания.
Първоначално обвинението беше повдигнато срещу Илия Спасески. По-късно като втори обвиняем беше привлечен Борче Ангелов, след което двете производства бяха обединени.
Случаят придоби значение далеч отвъд наказателното дело. За София той постави въпроса за сигурността на българската общност в Северна Македония, докато в Скопие представители на властите и защитата на подсъдимите оспорваха твърденията, че нападението е продиктувано от етническа омраза.
Съдебната развръзка остава важна и за отношенията със Скопие
Подновяването на съдебното разглеждане отново насочва вниманието към въпроса дали и как ще бъде установен мотивът за нападението. Той има особено значение, защото различава престъплението от личен конфликт и престъплението, извършено поради омраза към етническата принадлежност на пострадалия.
Окончателната съдебна оценка има значение както за наказателната отговорност на подсъдимите, така и за продължаващия обществен спор около случая. След многобройните отлагания и първоинстанционните присъди делото остава сред най-внимателно следените производства, свързани с българската общност в Северна Македония.
