Родителите ми искаха да ставам адвокат, споделя Кирякос Аргиропулос, шеф на Кукления театър
Три лимузини набиват спирачки пред Кукления театър на "Гурко". От средната излиза елегантна млада майка с две деца, а след тях върви намусен господин.
Сядат на първия ред. По едно време човекът, който хич не давал знак, че си пада по това изкуство, така се захласнал, че забравил за протокола. Избухнал в искрен смях. Извадил мобилния си телефон и взел да разправя: "Аз съм в Кукления, знаете ли какъв майтап е тук! Запазвам два реда за утре и ще ви докарам всички". Представлението е "Кой има магарешки уши" на Кирякос Аргиропулос, шефа на столичната трупа. Роден в Полша, закърмен с изкуство в Ямбол, той завършва ВИТИЗ при професор Атанас Илков. Режисира над 60 пиеси в България и над 20 в чужбина.
- Вие сте грък, роден в Полша и израснал в Ямбол - каква е вашата история?
- Много объркана. Но вече половин век живея в България. Както казва жена ми (актрисата Пламена Гетова - бел.а.): "Ти си повече българин, отколкото грък". В Ямбол пък ми викаха Киро Поляка. Бил съм на 13-14, когато се преместихме там. Син съм на политически емигранти. Имах щастието да се адаптирам бързо и всички да ме приемат много добре. Никога не съм се чувствал чужденец в тази страна. Тук съм възпитан, тук се образовах, тук натрупах естетически плюсове.
- Как станахте актьор?
- Моите родители искаха да ставам адвокат. Да имам сериозна професия. Но вместо да се явя на изпити, отидох на море. На тях им казах, че са ме скъсали. Аз исках да съм актьор. От години бях част от самодейната група, с която се занимаваше Девка Благоева, актриса в драматичния театър. Доста от нас станаха актьори и завършиха академията. Тя беше много благородна дама, с усет към театъра и към детската психика.
После попаднах в кръга на художниците
В Ямбол имаше общност от хора, изявени в изкуството, които приобщаваха по-младите в тяхното лоно. Това също е голям късмет. И след въпросното лято, когато уж се пробвах за адвокат, ми предложиха да бъда стажант и в кукления, и в драматичния. В кукления вече работеше Жоро Митев, чието име носи театърът днес. Той каза: "Ела при нас, знаеш ли колко е интересно!". Дотогава не бях стъпвал там. Отидох, за да си запълня годината и да понауча нещо. Разбрах, че театралните закони важат и за кукления и така го "открих". Годината се оказа успешна и като млад актьор ме разпределиха да играя в много спектакли. Видяха ме преподаватели от ВИТИЗ. Те ми казваха недвусмислено, че трябва да кандидатствам. И през следващата есен ме приеха. Завърших класа на професор Атанас Илков.
- Не ви ли теглеше към драмата?
- Забравих за нея. Кукленият театър е много разнообразен, пълен с цветове. Ако го владееш добре и си отдаден, можеш да направиш много неща. И да ти е интересно. Както на мен и досега. Чувствам се млад, по детски глупав. Най-талантливите хора са половин деца.
- Има ли отлив от този занаят?
- Отливът е поголовен. Когато ние кандидатствахме, над 100 човека се борехме за една бройка. Хиляди се пробваха на випуск и от тях трябваше да се изберат 15-17 за един актьорски клас. Сега е обратното. Но това е нормално, защото кандидатстват само онези, които имат необходимост и го искат много.
- Чака ли ги светло бъдеще?
- Трудни времена са. Но тези, които завършат куклено актьорско майсторство, могат след това да играят всичко и навсякъде. А някога не беше така - само зад паравана. Сега има свобода и въпросът е дали си талантлив. Навремето се удивлявах, когато ходехме в Западна Европа и срещахме колеги, които казваха: "Ангажиран съм в театрален проект, но вечер работя като барман". Тук се създаде друга структура, под тоталната опека на държавата. Това се запази и след политическото преустройство. И колегите по света ни завиждат по много поводи - за базата, за ателиетата, художниците. При тях това го няма. Имаме представления, които се играят 20 години. Едно от тях е "Трите прасенца". Но вече остаря откъм естетика. Вероятно ще го свалим и ще търсим нов прочит.
- Преди седмица беше премиерата на "Някои могат, други - не"...
- Този текст е писан преди 20 години от Теди Москов и Симон Шварц. Оттогава не е поставян. Симон дойде и предложи да го направим в по-съвременен вариант. Участва и Поли Генова. Аз я гледах в "Аладин" в Музикалния театър и ми направи впечатление. Поканихме я. Тя пее и играе, справя се чудесно. Пиесата не е комерсиална. Това е хубав, съвременен текст за полета на фантазията. Получи се наистина добро представление.
- Има момент, в който птиците танцуват сиртаки в постановката.
- Закачат се с мен. Актьорите и режисьорът Борис Радев са решили да го сложат.
- Какво се промени през годините на вашето шефство?
- Дойдох преди 12 години. Тогава се събираха 20 000 зрители на година, сега стигнахме над 50 000. Не защото има прираст на населението, просто интересът към театъра е по-голям. Ние не правим постановки на конвейер.
Имаме по 27 заглавия в година, това са 400 представления
Повече от едно на ден. Не си правим пиар акции, но всеки ден сме в социални домове, в болници. Постоянни партньори сме с отделенията по хемодиализа. Актьорите четат приказки на дечицата и се стараят да им отклонят вниманието от системите, които са им сложени. Те ги забавляват смислено, не се правят на клоуни. Децата са щастливи, майките още повече, лекарите - да не говорим.
- Преди време търсихте нов дом на театъра, какво стана?
- Малко след като станах директор, реших, че театърът придобива все по-голяма обществена значимост, а не се намира в собствен си дом. Тук, на "Гурко" е вкаран просто в архитектурата, трябвало е да бъде нощен клуб. А мястото на "Янко Сакъзов", направо ми е тъжно, като се сетя за него, е било замислено за хоремаг. Ние искаме да имаме нов, по-голям и удобен дом, защото сме пълни с идеи. Длъжници сме на децата с физически увреждания, защото те не могат да слязат заради архитектурната даденост. Преди седмица ми връчиха проекти - да направим асансьор и най-сетне театърът да бъде достъпен и за тях.
Но ни трябват и репетиционни зали, творчески клубове за деца. Сега имаме пътуващо театрално ателие, посещаваме училища. Даже не смогваме на поканите, които ни отправят. Така че място за нов има, остава да стане ясно дали общината ще намери финансов ресурс.
- Какво ви предстои?
- Осмото издание на международния фестивал за уличен и куклен театър. Ще бъде между 16 и 22 септември. Ще гостуват трупи от Германия, Словения, Чехия, Полша, Франция, Испания, Италия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
