Милко Йовчев: Парите нямат значение, щом си свободен

Милко Йовчев: Парите нямат значение, щом си свободен  | StandartNews.com

Да правиш независим театър е трудно, но си струва риска

Милко Йовчев (1985 г.) е от основателите на театралното сдружение "Реплика" - независимия проект с алтернативни идеи и постановки, който преди дни взе престижното отличие за принос в изкуството "Стоян Камбарев".

Йовчев завършва НАТФИЗ през 2009 година в класа на Пламен Марков и Ивайло Христов. Познаваме го от "Формата на нещата", "Белградска трилогия", "Скъпа Елена Сергеевна", "Истина... отвъд полярния кръг", "Ние сме боклуците от Източна Европа", "Животът се получи", а в киното - "Стъпки в пясъка". Ето какво разказа той за "Реплика" и неизменната комбинация от малко пари и много свобода, която подобен проект представлява.

- Милко, очаквахте ли да получите наградата?

- Да.

- Повечето актьори още от годините в НАТФИЗ се борят за щатна работа в някой театър. Как вие обаче стигнахте до обратната идея - независим театър, много свобода, но и всички ужасии покрай самоиздръжката?

- Завършихме през 2009 г. класа на Ивайло Христов. Той веднага ни взе в Модерен театър - тогава той се правеше със замах, едни от най-добрите актьори в България играеха там, с големи заплати. Направихме на тази сцена дипломното ни представление - "Белградска трилогия", в която играеха още Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Луиза Григорова, Ованес Торосян - всичките тъкмо започваха да трупат популярност в сериалите. Това представление сложи началото на сдружение "Реплика" Режисьор беше Ивайло и направи постановката безвъзмездно. Пари ни даде продуцентът Стефан Алексиев, на който съм изключително благодарен.

Но театърът взе да се разпада. Актьорите започнаха да се разотиват. До последно отказвахме да повярваме. В един момент дойде съдия-изпълнител

и пред очите ни взеха седалките

Бяхме отчаяни.

Пътувахме с "Белградска трилогия" в страната, представлението имаше потенциал да пълни залите, но ни липсваха мениджърски умения, бяхме само актьори и толкова. Но постепенно обаче започнахме да се учим. Срещнах се с режисьора Мартин Киселов, докато репетирах "Формата на нещата", която той постави в театър "София". С него и "Реплика" после направихме "Скъпа Елена Сергеевна" в "Сфумато" - стана прекрасно представление. Срещнахме се и с режисьора Георг Жено, с който започнахме да работим в "Червената къща". Направихме за година и половина 5 представления.

- Ще говорим и за тях. Преди това обаче малко битовизми. Как се справяте? Ти самият си семеен и с дете.

- Не само аз. Останалите също са или с деца, или с дълги връзки. Проектите ни са напълно некомерсиални. Например от представление сме печелили по 20-30 лв. на човек за един месец. Подвиг е да не си на загуба. Всеки от нас работи по още нещо. Аз например съм аниматор - в събота и неделя се занимавам с деца и парите ми идват оттам. Другите преподават също в детски школи през уикенда. Ованес снима филми.

Кандидатстваме по европейски програми, с които поне можем да си подсигурим репетициите. Но има един огромен плюс, непренебрежим: напълно свободни сме. Щатният театър започва да убива изкуството. Актьорите, които принадлежат към нечия трупа, са принудени да живеят като чиновници. Вярно, има някаква сигурност, но каква... 500 лв. на месец. Трябва да поемаш роли, които не харесваш, да работиш с режисьори, на които нямаш доверие. Спира да ти се играе - а щом не ти се играе, какъв е смисълът? Повечето щатни театри са принудени да правят само комерсиални неща. И вината не е в тях, нито в актьорите. Законът за делегираните бюджети ги насочва към масови представления със съмнителни качества. Когато правиш театър и критерият ти е брой продадени билети... наистина, това ли е изкуството? Всичко това ми се струва нездраво и изпитвам голямо съжаление, тъжно ми е. На нашите представления идва малко публика - 30-40 души. Но функцията на театъра е не само да забавлява и да пълни салоните. А да влезе надълбоко;

човек да си тръгне от постановка не развеселен, а променен.

- Вие сте от малкото артисти, които правят документален театър. Как влязохте в този жанр?

- По вина на Георг Жено. С него направихме една пиеса "Истина... отвъд полярния кръг". Страхотно нещо. Пиесата представлява серия от интервюта в руския град Норилск, който е в топ 10 на най-замърсените градове в света. Дотам няма път, стига се само със самолет. Хората, живеещи в Норилск, масово са заразени със СПИН. И разказват историите си. Знаехме, че такава пиеса няма как да е посещавана, защото хората не искат да гледат нещо за подобна среда. Но всъщност в постановката има много дух и дори страст за живот. Това са историите на маргинали: проститутки, наркомани, сводници... Болестта обаче е отключила в тях огромно желание за живот; сякаш не е нещо фатално, но и подарък.

След тази пиеса направихме и "Ние сме боклуците на Източна Европа", която си я написахме ние. Провокативна е на макс - хората или си излизат на средата, или ако удържат до края, преживяват особен шок, който бих нарекъл продуктивен: излизат доволни.

Последният ни проект се казва "Ние. БГ". В тази постановка сме 8 актьори от "Реплика" и 8 роми, които избрахме с кастинг. Дойдоха суперинтересни и отворени хора. Забавлявахме се много с тях, постоянен смях и истинско удоволствие от работата. Премиерата ни е на 26 май.

- Ще запазите ли същия ход? Всичко се крепи на много ентусиазъм, а средата по дефиниция отхвърля повечето независимите проекти.

- В началото не вярвахме, бяхме се отчаяли. Много се радваме на тази награда, защото ще накара хората да се заинтересуват повече от нас. Средата наистина е трудна. Ето малък пример: ако независимо представление е поканено на фестивал и спечели голямата награда, не я получава; пари могат да вземат само театрите, свързани с държавна или общинска институция. Или пък ситуация с конкурс на община София, в който участва общински театър... Как да стане? Нещата са уредени така, че лесно да ти скършат хатъра. Повечето хора си мислеха за нас: "Ще се помъчат една-две години, а после ще заработят на щат". Само дето ние всички сме отхвърляли предложения за такава работа и засега не мислим да приемаме. Абе... ей така стоят нещата: правиш си детските партита и си свободен. Толкова.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай