Често съм се питала доколко безопасна за здравословното състояние на човека е храната, приготвена в микровълнова фурна - променя ли се съставът й, крие ли риск това за здравето? Превръща ли се микровълновата печка от приятел във враг, който трябва да отпиша от моята кухня? Потърсих отговор от един от най-големите специалисти по здравословно хранене и диететика проф. д-р Донка Байкова, ръководител на катедра „Превантивна медицина" към Медицинския университет в София.
"Заблуда е, че химическият състав на храната се променя. Не е установено и излагане на радиация по отношение на околната среда и семейството", категорична е проф. Донка Байкова.
Всъщност "виновници" за притеснението ни за качеството на храната, която се притопля и приготвя в тези фурни, са електромагнитните вълни. Микровълните са форма на електромагнитна енергия, подобна на светлинните или радио вълните. Това са много къси електромагнитни вълни, които имат скорост равна на скоростта на светлината - около 300 км в секунда / затова и така моментално топлят храната ни /. Свойствата на микровълните се използват освен в печките, но също и за телекомуникации, предаване на телевизионни програми, за работата на интернет... Най-известни са обаче като източник на енергия за приготвяне на храна в микровълнова фурна. Тези вълни „бомбардират” водните молекули в храната и те трептят с честота милиони пъти в секунда. Създава се молекулярно триене и храната се нагрява. "Това триене причинява понякога значителни щети на молекулите на храната, разрушава ги или ги деформира. И, разбира се, откриват се вредни ефекти при това свръхчестотно излъчване на тези електромагнитни вълни. Установено е, че някои аминокиселини, които влизат в състава на майчиното мляко и на млечните смеси за кърмачета, под влияние на микровълните се превръщат в D-изомери, които организмът счита за чужди. Оттам нататък се наблюдават евентуално неблагоприятни ефекти върху нервните клетки и на бъбречния паренхим", разказва проф. Байкова. Според нея микровълновата фурна не бива да се използва при притопляне на детска храна, а да се използват конвенционалните средства за това. В никакъв случай да не готвим храната много дълго. Може само да си позволим да я притопляме", са съветите на специалистката. Според нея при готвенето с тези печки се запазват витамини и минерали, но се променят някои белтъчни структури. Разградните продукти на белтъчните храни, аминокиселини от природни форми се превръщат в нетипичните за организма D-изомери. "Съществуват и изследвания, че хора с висок холестерол и нисък хемоглобин не трябва да използват храната, обработена термично основно в микровълнова фурна. Може да се повиши нивото на холестерола. Тези D-изомери организмът не ги припознава като свои и те започват да имат неблагоприятен ефект. Хората с висок холестерол трябва да си приготвят храна в обикновена фурна или на котлон и на ниска температура", препоръчва проф. Байкова. Според нея същото важи и за анемичните жени, които пазят диети и са рискова група.
Каквото и да си говорим обаче, не бива да забравяме, че живеем в 21 век - време на високи технологии и стандарти. А и е доказано научно, че тези уреди са устроени така, че почти не излъчват микровълни извън защитния си кожух. Факт е, че днес микровълновите фурни изпреварват по продажби газовите уреди.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
