Докато се чудим как да върнем младите от чужбина, станахме №1 в света по дипломирани безработни
Преди време едно българско правителство се опита да събере успелите в чужбина българи, за да върне поне част от тях в родината. "Българският Великден", на който обаче България не възкръсна. Само година по-късно същите тези млади хора сложиха фланелки с надпис "Срам ни е от вас". Срам от същите онези хора, които помпозно говореха за завръщането им и не направиха нищо, за да ги задържат.
Днес правителството отново лансира подобна стратегия - връщане на 30 000 български студенти от чужбина, за да живне икономиката ни. Някак е притеснително обаче, че всеки път, когато икономиката забуксува, се сещаме да връщаме младите отвън, а никак не ни идва наум за хората, които завършват и остават тук и на които властта
продължава да гледа като на граждани втора ръка
Нито за родителите на въпросните успели млади, част от които очакват от тях издръжката си, която българската държава не може да им осигури. Които общуват с децата си чрез "Уестърн Юниън" и благодарение само на тях не тежат на бюджета на държавата. Водим света по безработни млади хора, които са завършили училище или университет и не могат да си намерят работа по специалността, а всъщност се каним да върнем още млади хора без особено ясна визия как ще се впишат в икономиката ни. Особено при положение, че в нея доминират най-вече средните и малки предприятия, които се състоят от "Мама, татко и аз" и в краен случай още някой от родата. Къде в тази икономика ще се впише един магистър по бизнес администрация например? Консултанти за образование в чужбина, които следят как се реализират завършилите навън българи, разказват, че родните фирми дори се плашат да назначат някого, който се е дипломирал в чужбина, защото не могат да му предложат заплатата, срещу която той би се хванал на работа. Всъщност основните работни места, на които биват наемани завършилите в чужбина наши сънародници, са предимно в международни компании, които предлагат съвършено различна среда - не само като заплата, а и като организация на работата. За много от другите български фирми скъпоструващият специалист ще бъде нещо като част от една популярна реклама, в която
използваха принтер, за да подпират крак на клатеща се маса
Номерът е не да търсим измислени стимули, за да прилъжем няколко завършили навън българи да се върнат обратно. Ако намерим начин държавата да заработи, те ще се върнат сами. Без да им предлагат бонуси, платени квартири, евтини кредити и други пакетни отстъпки, на които един среден абсолвент, завършил в среден български университет, не може да се радва. Защото е второ качество, съгласно подобни стратегии. А иначе има българи, които действително се връщат. Не бият барабани и не присъстват на помпозни семинари, за да демонстрират привързаност към родината - просто работят. Неотдавна ми се случи да общувам с двама млади информатици под 30 години, които признаха, че с лекота са си намерили нишата в българската бизнес среда и дори нивото на бюрокрация у нас не е успяла да ги стресне. Единият от тях прави популярен ученически сайт, чрез който и най-трудните уроци стават достъпни, и вече има стотици хиляди потребители. Хората, завършили отвън, очевидно по-лесно се ориентират в това да намерят нишите, които трябва да бъдат запълнени, и ще го направят, ако имат усещането за икономическа стабилност на държавата като цяло. Не ако тя привлича единствено тях с преференции, а мачка всички останали, пращайки ги да работят на минимални заплати по програми за временна заетост. Едва тогава ще настъпи истинският "Български Великден". Дори и ако никой не направи кръгла маса, конференция или симпозиум за него.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
