София. Ивайло Захариев и съпругата му Миряна всеки ден са на протестите. Те не се поколебаха да заведат и 5-месечния си син Филип, за да изразят свободната си воля като семейство. Актьорът се бори срещу организираната престъпност не само в "Под прикритие", но и на живо - от улицата той апелира мафията да си отиде веднъж завинаги. "Стандарт" ги разпита за каква промяна настояват, какво ще става в "Под прикритие" и как се справят с родителските ангажименти.
- Имате ли пропуснат ден от протестите?
Миряна: От самото начало сме там. Пропуснахме няколко дни, защото се налагаше. Иначе гледаме да не си организираме нищо друго за вечерите, за да сме на протеста.
- Защо протестирате?
Ивайло: Защото смятаме, че е крайно време в България да се издигнат отговорни и морални управници, които не са свързани с мафията. Искам след 20 години синът ни да не се бори срещу същата организирана престъпност, която и преди 20 години, и днес диктува какво да се случва в държавата.
М.: Обвиняват ни, че не сме конкретни в исканията си, но истината е, че те просто отказват да се вслушат. Искаме достойни и морални хора начело на България. Наясно сме, че това няма да се случи за един ден и само с оставката на настоящото правителство, но това би било добро начало.
- Какви са ви усещанията, как еволюират тези протести, в каква посока?
И.: Забелязваме затвърждаване на позицията на протестиращите и все по-ясно дефиниране на исканията.
М.: Протестите ни събудиха и породиха дебати в дясното. Чува се, че малки партии, които на 12 май разпиляха вота на много дясномислещи хора, вече водят диалог за обединение. Смятам, че ни го дължат и е въпрос на отговорност да преглътнат някои свои различия и да излязат обединени, за да имаме алтернатива.
- Ако правителството си отиде, какво трябва да последва?
И.: Поправям те - когато правителството си отиде и след поправките в Избирателния кодекс, следва издигането на нови лидери и нови избори.
М.: След подаване на оставка има известно време преди разпускане на парламента, в което може да се гласуват промените в Избирателния кодекс, за които настояваме. Наистина има крещяща нужда и от нови хора, в които да се припознаят онези от нас, които в момента се чувстваме тотално непредставени в парламента.
- Кой искате да управлява бъдещето ни?
М.: Самите ние! Крайно време е
да сложим край на олигархичния режим и да влезем в истинска демокрация
Народът да е реално представен и гласът му да се чува.
И.: В България има глад за управници, които зачитат закона и поставят интереса на народа пред своя личен. Те трябва да бъдат пример за почитане върховенството на демократичния закон, а не да се крият зад имунитети. Това е и причината едно от исканията ни да е сваляне на депутатския имунитет.
- Кой е най-големият ни враг?
И.: Тайните структури, които управляват онези, които уж управляват държавата.
М.: Бих добавила - всички онези, които продават гласовете си. И онези, които отказват да се възползват от правото си на глас и не гласуват.
- Какви са хората, които са на улицата?
И.: Хора с убеждение, че има надежда за България.
М.: Не можем да сложим общо определение за протестиращия човек. На улицата има всякакви персонажи, но наистина онова, което ни обединява, е непримиримостта със статуквото и надеждата за по-добро бъдеще.
- Волен Сидеров направи куп неща, с които нонстоп привлича вниманието на медиите...
И.: Ние игнорираме Волен!
М.: Слушала съм редица изказвания на г-н Сидеров в миналото. Той е интелигентен човек и съвсем не е луд. Явно е получил доста пари, за да разиграва този цирк.
- Иво, как го оценяваш - става ли за актьор?
И.: Ами, получава му се. Цяла България го мисли за луд - значи е убедил всички, които наблюдават представлението му.
- Защо според вас управляващите не зачитат волята на народа? Защо не си отиват?
И.: Това е въпрос с повишена трудност! Питаме се това вече 3 седмици. Може би осъзнават, че това са последните им дни във властта.
- Някои смятат, че трябва да им дадем шанс...
М.: Даде им се шанс.
Постигнаха невиждан рекорд от безумия
които разлютиха хората.
И.: Шанс се дава на човек, който се учи и е допуснал грешка. Управляващите показаха, че действията им не са плод на недоглеждане и пропуск, а на лоши намерения и чужди интереси. Те не заслужават повече доверието, дори търпимостта ни.
- Коя е най-голямата смешка, която сте чули от политик?
И.: Не бих искал да поставям в тази класация проявите на Волен Сидеров, понеже появяванията му с палка и пистолет не са смешни. Може би бих споменал Михаил Миков, председателя на парламента - с изявлението до протестиращите и медиите. Беше като реч от тоталитарното управление на БКП.
- Трябва ли да има мажоритарни избори?
И.: Това е доста сложен въпрос, макар причините зад подобно искане да са много правилни. Говорили сме с хора, които са по-добре образовани в политическо отношение, и предложението, което най-много ни допада, е така наречената преференция в пропорционалните листи като вид мажоритарен вот. Това би дало възможност на хора, които по принцип подкрепят дадена партия, която няма подходящ кандидат, на местно ниво да посочат кандидатурата на някого от другите партии, когото познават и уважават повече от избраниците на своята партия.
М.: Важно е и хората да знаят как да упражняват правото си на глас и да искат да го правят. Няма система, която може да реши проблемите на народа. Ние трябва да се образоваме и да се възползваме от правата си, ако искаме тя да работи в наша полза. Затова и подкрепяме исканията за задължително гласуване.
- Как да познаем кои са доблестните мъже, които могат да направят добро на страната си?
И.: В Библията пише "по делата им ще ги познаете". Това важи и за жените.
М.: Наистина това е единственият начин да погледнем отвъд сладкодумието на политиците и да видим реално кой стои пред нас. В XXI век е много трудно някой да скрие миналото си. Всеки има достъп до всякаква информация и трябва да се възползваме от това.
- Вие участвали ли сте в друг вид бунт?
И.: В моето училище искаха да махнат паралелката, в която учех. Наложи се да протестираме, за да не се стигне дотам. През 1997-а също бях на барикадите.
М.: По принцип съм привърженик на мирните действия и усърдната работа срещу статуквото. Рядко са ме ядосвали толкова, че да протестирам.
- Мислили ли сте да емигрирате?
Съпрузите: Рано или късно всеки си задава този въпрос. Мислили сме, но
твърдо сме решени да останем
и да бъдем част от промяната, която България заслужава.
- Някои интересни истории чухте ли от улицата?
И.: Ние се запознаваме всеки ден с все повече хора. Но все пак нека не забравяме, че това не е социално мероприятие, а "мирен бунт". Извинете за оксиморона.
- Не им ли стана хубаво на хората да общуват лице в лице, вън от Фейсбук?
И.: Със сигурност биха предпочели да го правят в други условия.
М.: Грешни са обвиненията, че елитът на София си прави разходки всяка вечер. Кой нормален човек има възможност да отдели по 3-4 часа 7 дни в седмицата, за да крачи по софийските улици... за удоволствие!?
- Не се ли притеснявахте да водите и Филип, все пак е толкова мъничък?
М.: В началото стояхме по-отстрани, но няма проблем. Филип заспива на шум и не му пречи. А и протестът е доста мирен.
- Кой измисли неговите плакати - той се появява с интересни надписи на количката.
М.: "Растат ми зъби, бегайте, докато е време.", "Прабаба ми обеща: Няма да гласува повече за БСП", "Когато падне БСП, мама ще ме води на море"... Те просто си идваха естествено!
- Кои от плакатите и шегите на улицата най ви впечатлиха?
И.: Всеки ден има нови и нови. Впечатлени сме от креативността на протестиращите.
М.: Изумявам се как зад много остроумни и забавни лозунги прозират тъжни и дори страшни истини за управляващите и състоянието на страната.
- Срещнахте ли стари приятели там, които от години не сте виждали?
М.: Да. Срещнах съученици, с които явно сме на едно мнение.
- Иво, къде играеш сега?
И.: Театралният сезон приключи. За есента готвим премиера на представлението Underground на Христо Бойчев. Ще го играем в "Сълза и смях". Иначе продължаваме да изнасяме "Железният светилник" с великотърновската трупа. Обиколихме страната.
Играем и "Спасителят"
представлението за тийнейджъри. Наесен планираме турне с него.
- Какво ще става с Шмекера в следващия сезон?
И.: Като гледам какво се случва в страната, сценаристите ще имат доста материал за творчество. Все още не съм чел нищо от написаното за 4-ти сезон.
- Разкажи за най-сложната каскада.
- Финалът на 3-ти сезон беше доста сложен за заснемане - тежката сцена между героите и екшъна с моторните шейни. Сутринта на снимачната площадка се научих да карам моторната машина. Студът и хлъзгавият път бяха голямо предизвикателство. Освен това машината беше много мощна и се изкушавах да настъпя повече газта. В крайната сцена, когато аз и Джаро слизаме от шейните, снегът беше повече от 2 метра дълбок и трябваше много да внимаваме къде стъпваме.
- Мирянка, що за образ е Филип?
- Ами, бебе като бебетата. Спи, яде, плаче.
- Иво, използваш ли актьорския си талант, за да забавляваш Филип?
И.: Случва ми се често, но мисля, че като поотрасне, ще имам повече поле за изява.
- Това лято е доста музикално, какво гледахте, на кои концерти още ще ходите?
Двамата: Ходихме на Бон Джоуви и на мюзикъла We Will Rock You. Бяха супер. Засега нищо друго не сме планирали.
- Фенове сте на баскетбола, разкажете защо!
М.: Аз съм от Ботевград. Там се раждаш фен на баскетбола. Заведох Иво на няколко мача и той се запали. Освен това съпругът на сестра ми е национален състезател. Няма как да не го подкрепяме.
- Иво, кой ти е давал най-ценния професионален съвет?
И.: Не мога да кажа. Гледам непрекъснато да се уча от хората около мен.
Владо Пенев и Захари Бахаров са ме научили
на много, но повече с пример, отколкото със съвети.
- Как могат хората да са щастливи?
И.: Като следват истинските желания на сърцето си.
М.: Допълвам - много от нещастията в наши дни се дължат на това, че хората са заблудени за реалните си нужди и желания от онова, което се пропагандира от телевизора и въобще заобикалящата среда. Рекламите ни казват от какво имаме нужда и смятаме, че ако си го купим, то ще ни осигури щастие. Звучи банално, но мисля, че това е една от големите трагедии на времето, в което живеем.
И.: Както в притчата за блудния син Добрият баща в лицето на Бог най-добре познава сърцата ни, за да ни направи щастливи.
- Усещали ли сте Божи пръст във ваша напечена ситуация?
И.: Живеем според максимата: "Работи така, сякаш всичко зависи от теб, и се моли така, сякаш всичко зависи от Бог!" Вярваме, че Христос има намеса във всичко, което правим и имаме, и търсим, това да е така.
М.: В тази връзка искаме да видим повече българи да възвръщат вярата си в Бог. Историята ни учи колко важна роля е имала тази вяра в ключови моменти за народа ни. България има нужда от Исус Христос повече отвсякога.
- Всеки ли може да го приеме?
М.: Бог е на разположение на всеки от нас и е нужно само да обърнем очи към Него. Като всяко друго взаимоотношение то изисква активно участие на двете страни. Бог е направил първата крачка, като е дал Сина си за нашето спасение. От нас зависи обаче да приемем тази жертва в живота си и да заживеем според Христови принципи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
