София. Как ще се отрази кризата в Русия и Украйна на България? Този въпрос си задават и политиците, и държавните мъже, и обикновените хора. Но най-важната дума имат хората от бизнеса, които осигуряват работните места и пълнят държавната хазна. Как ще се развие кризата и каква трябва да е позицията на България в сложната обстановка, попитахме Пламен Грозданов, бизнесмен, бивш посланик в Москва и изпълнителен директор и член на УС на съюза "Произведено в България".
- Господин Грозданов, вече има оповестени санкции от Евросъюза за Русия. Възможно е да последват и други. Какво следва за България?
- Всичко зависи от това по какъв сценарий ще се развият оттук насетне отношенията между Русия и Запада. Защото едва ли нещо ще стане преди началото на следващата седмица (17 март, б.а.). Тогава се събират външните министри на ЕС, в неделя е референдумът в Крим за самоопределянето на полуострова. Това са все много важни събития. Освен това се очаква и реакцията на Русия. Но и сега е пределно ясно, че България ще бъде една от страните, която ще е доста потърпевша от влошаването във всякаква степен на кризата в Украйна. Ние и сега търпим загуби, свързани преди всичко с логистиката. Знаете, че износът на български стоки почти изцяло минава през украинска територия. Много от транспортните компании вече отказват да возят през Украйна, други вдигнаха цените. Имаме проблеми с ритмичността на доставките от тази държава, с плащанията. Рублата се обезценява въпреки онзиденшното стабилизиране с мерки на държавата. Все пак Русия има доста сериозен ресурс, вдигнаха основния лихвен процент, интервенираха на пазара и успяха донякъде да я стабилизират. Но в един по-дългосрочен план и в зависимост от сценария, по който ще се развият събитията, българският износ може да претърпи известни ограничения. Те са свързани с това, че руските търговци ще ограничат вноса, ако продължи скокът на рублата, или ще поискат намаляване на цените на нашите стоки. Това няма как да стане, защото те и сега са достатъчно "изпилени". Разбира се, най-големите притеснения са свързани с доставките на газ. Ако те прекъснат или дори не са ритмични, това би нанесло сериозен удар върху бизнеса. Не мисля, че Русия ще отиде на такъв ход, но всичко е възможно. Предвижданията в тази ситуация са много трудни.
- Газът ли е най-големият проблем? Можете ли да посочите кои отрасли ще бъдат най-засегнати?
- Износът на България за Русия не е толкова значителен, някъде около 700 млн. долара годишно. Освен това е доста диверсифициран. Отрасли като цяло няма да пострадат, може би само някои компании. Важен сектор като фармацевтичната промишленост, която изнася значителни количества за Русия, може би ще намери алтернативни пътища за доставяне на стоките си. За съжаление така и не заработи едната част на порт Кавказ, който осигуряваше директен достъп на български стоки до руския пазар. Разбира се, трябва да мислим и за туризма. В момента има спиране, или по-скоро намаляване на записванията за нашите курорти. Но не сме се отказали да участваме в туристическите борси и в Киев, и в Москва. И няма как иначе, защото това са едни от най-перспективните дестинации за нашия туристически пазар. Може би в краткосрочен план ще има някакво намаляване, но не мога да дам сигурна прогноза, защото по принцип туристите и от Украйна, и от Русия се записват в последния момент. След два месеца ситуацията може да е съвсем друга.
- Ами ако след два месеца започнат да кръстосват военни кораби в Черно море?
- Това едва ли е възможно, аз не вярвам в такъв сценарий. Но при всички случаи не е добре за нас. И от Европейския съюз всички ще пострадаме, защото търговският оборот на ЕС с Русия е около 350 млрд. евро, колосална сума. Само износът на ЕС към Русия е някъде към 150 млрд. Инвестициите също са огромни - от притока на чужди инвестиции в Русия над 75% са от Европа. Само инвестициите на Германия са над 20 млрд. евро. Русия е третият по големина външнотърговски партньор на ЕС след САЩ и Китай. Гледайки тези числа, ситуацията се очертава доста сложна. Голяма част от енергийните ресурси, които ползва ЕС, са руски. Затова всички ще бъдат много внимателни, когато вземат решенията. От друга страна, трябва да се действа, защото не може да не се отговори на предизвикателствата от руската страна.
- Бизнесът е категорично против присъединяването на България към каквито и да било санкции, военни учения и дори изявления против Русия. Възможно ли е това, можем ли да си го позволим?
- Песимист съм, че санкциите ще бъдат строги, не вярвам да се случи. Санкции като безвизово пътуване на руски граждани, спиране на търговско-икономически споразумения, отказ на Русия да участва в международни форуми, включително и на Г8 - да, възможно е. Но спиране на търговско-икономическите взаимоотношения - не ми се вярва. И министър- председателят Пламен Орешарски, и външният министър Кристиан Вигенин се изказаха против въвеждането на икономически санкции срещу Русия, защото те ще ударят всички държави, а България - особено силно. Като знаем енергийно колко силно сме зависими от Русия, колко са ни важни руските и украински туристи, а туризмът дава 13% от БВП на страната ни, трябва много внимателно да преценяваме нещата.
- Смятате ли, че нашите политици могат да направят внимателна и трезва преценка на ситуацията и могат ли да вземат най-доброто решение?
- Допреди 4-5 дни нямаше ясна позиция по въпроса. Последните дни обаче вече се оформи една доста прагматична позиция от страна на българското правителство, което е много добре. Доста активно започна да действа и външният министър, а само това е правилният път.
- Вие сте член на УС и изпълнителен директор на "Произведено в България". Поредният пробив, който постигнаха българските производители във взаимоотношенията с големите търговски вериги, задоволява ли ви, или това е само първата крачка?
- Българските стоки имат достъп до пазара чрез големите вериги. Проблемът е, че условията на този достъп трябва да са еднакви с всички останали участници. За нас е особено важно да има процес на регулация на действията на определени структури, наричани картели и монополи. Когато някой разполага със значителна пазарна и преговорна сила, регулациите са необходими. Точно затова настояваме за промени в Закона за защита на конкуренцията, които с активното ни лобиране беше вкаран в 40-ото народно събрание, но така и не видя бял свят. Причината е, че доста по-силни други лобисти успяха да го спрат. Миналия петък шестима депутати успяха да вкарат нов проект за промени, надяваме се председателството да му даде зелена светлина и да се гледа в икономическата комисия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
