София. Наскоро известният с успешните си дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург адвокат Михаил Екимджиев осъди Столична община да му плати обезщетение за неправомерно вдигнатата му с паяк кола.
Екимджиев е завел дело и срещу въпросната наредба на Столичната община, която според него противоречи на Закона за движение по пътищата.
- Адвокат Екимджиев, преди три години пак имахте проблеми със столичен "паяк". Как приключи историята тогава?
- Унизително е, след като си направил всичко, за да се увериш, че си паркирал на разрешено място, няколко часа по-късно да видиш, че колата ти я няма. След уплахата, че е открадната, се оказа, че тя "легално" е отнета от служителите на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) при Столична община. Вероятно заради пловдивската регистрация, вероятно заради мародерските навици на някои служители. На т.нар. наказателен паркинг следва втора доза унижение. Диалектно говорещ полицай, с тежък ланец на врата ни обясни, че не го интересуват нито правата ми, нито факта, че не съм нарушител. Даже на висок тон ме прати да се оплача на кмета Фандъкова. Това стана пред очите на дъщеря ми, която същия ден се беше явила на кандидат-студентски изпит за специалност "право". Слава Богу, тя вече е студент в трети курс. Надявам се, ако влезе в сила блестящото съдебно решение на Административен съд-Пловдив и, ако успеем и да отменим цялата сбъркана транспортна наредба на СО, тя да получи добър урок по гражданска самозащита в правова държава.
- Какво следва да направи всеки гражданин, ако смята, че е жертва на произвол?
- Трябва да преработи гнева, провокиран от безобразия, не в безадресни псувни и ругатни, а в нещо рационално и полезно - в търсене на отговорност от институциите.
Като процедурни стъпки в случаи, подобни на моя с "паяка", на първо място е обжалване пред административен съд на мярката, изразяваща се в принудително вдигане и преместване на автомобила. Когато съдът установи, че налагането й е неправомерно, идва вторият ход - дело за обезщетение. Достатъчно е да се докажат със свидетели обичайните за такава ситуация вреди - притеснения, стрес и унижения от действията на общинските служители. Третият ход е да се прецени дали текстовете от наредбата, по които гражданинът е санкциониран, не противоречат на нормативен акт с по-висша юридическа сила. В случая на ЗДП и Правилника за приложението му. Както всички шофьори знаят, според ЗДП спирането и паркирането е забранено само на означените с пътни знаци и маркировки места. Столичната наредба обаче налага диаметрално противоположна логика. Според нея в центъра на София може да се спира, при това срещу заплащане, само на изрично разрешените за спиране и паркиране места.
- Публична тайна е, че наредба не отменя закон. Тогава на какво законово основание се позовават столичните общинари?
- Общинските съветници се позовават на текст от Закона за нормативните актове, според който с наредби могат да бъдат регулирани въпроси от местно значение. Т.е. те приемат, че спирането и паркирането в центъра на европейска столица е въпрос от местно значение. Т.е. хора от цял свят, които посещават София с автомобили, се оказват подчинени на феодални норми с местно значение, а не на общовалидните правила и знаци. Завел съм дело, с което съм обжалвал наредбата като цяло и отделни нейни разпоредби, визиращи правилата за спиране и паркиране. Делото е насрочено на 11 април в Административен съд София-град.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
