Едно време, ако си безработен, значеше, че си отказал да се продадеш, казва мегаактьорът
Холивуд продължава да произвежда блокбъстъри, но вече много трудно създава звезди като тези от миналото поколение. Ал Пачино, Джак Никълсън, Робърт Дювал, Дъстин Хофман - колко са съвременните актьори, които могат да ги надминат? Последният от четиримата изброени даде интервю пред "Independent". Хофман е вече на 77, но твърди, че продължава да се учи. Има лошо мнение за съвременното кино и не изглежда никак като старческо мрънкане - напротив, логиката в думите му е силна. Последният му филм е "Boychoir" - история за строг диригент на момчешки хор, който упражнява натиск върху едно талантливо момче, за да може да реализира максимално възможностите си. Сюжетът впрочем прилича на хита от Оскарите тази година "Камшичен удар". Но Хофман многократно е доказвал, че може да превърне всеки филм в класика. Ето какво заяви мегаактьорът пред "Индипендънт".
- Господин Хофман, какво мислите за киното в момента?
- В момента телевизията е в тотален възход. В най-доброто си състояние, в което някога е била. А киното е абсурдно. От 50 години се занимавам с кино и виждам добре, че в момента то е ударило дъното. Филмите се правят, пишат бързо, играят бързо, заснемат бързо. Чак не мога да повярвам докъде сме се докарали. "Абсолвентът", с който станах известен, все още е филм, който превъзхожда сегашните. И това е, защото има превъзходен сценарий, по писането на който са прекарани три години. Заснет е между четири стени, с малък брой актьори, но въпреки всичко имахме цели 100 дни! Сега всичко става набързо и затова е толкова зле.
- Вашата кариера имаше страхотен старт - първо "Абсолвентът", после "Крамър срещу Крамър", дойде ред и на "Рейнмен"...
- Честно, това беше абсолютна аномалия. Гледам на началото на кариерата си като на откачен инцидент. "Абсолвентът" ми даде летящ старт и ме превърна моментално в звезда. При повечето актьори се случва друго. Започваш да играеш евфеместично наречените "поддържащи роли". И ако имаш късмет и трудолюбие, вземаш да ставаш наистина добър в поддържащите роли. И тъкмо когато ти се струва, че е време да те сполети успехът, навършваш едни определени години (за съжаление жените ги навършват още по-рано)
и тогава ти казват, че си на възраст, подходяща само за поддържащи роли
Това е омагьосан кръг. За радост, аз го избегнах. Беше страхотен шанс за мен с "Абсолвентът". Никълс твърди, че е изгледал над 1000 души за кастинга за ролята. Говореше се, че ще я получи Робърт Ретфорд, но Никълс не искаше да е той, защото е прекалено красив, за да е загубеняк.
- Преподавате онлайн уроци по актьорско майсторство. Всеки може да плати 90 долара, за да получи 24 урока от вас.
- Дори и след 50 години в професията, самият аз все още се уча и се опитвам да подобря майсторството си. Най-добрата помощ, която можеш да получиш в киното, е от друг актьор - защото той разбира натиска, който получаваш, за да свършиш добра работа. Повечето хора си мислят, че ние живеем в общност, в която всеки за всеки е вълк. Но не е така. Обичам актьорите, обичам да работя с тях. Всеки знае какво е усещането да дойде режисьор при теб и да ти каже "Имаме нужда от повече енергия". Като в онези затворнически филми, в които трябва да говориш от ъгълчето на устата... Актьорите си помагаме, защото сме в една и съща клопка.
- С какво бихте се занимавали, ако не е киното?
- Обожавам пианото. Мисля, че
джаз пианист е професия, която също би ме направила много щастлив
Но нямам достатъчно талант, за да преследвам музикална кариера. Обичам пианото повече от всичко, но не мога да свиря достатъчно добре, за да се прехранвам с него. Ако Бог сега ме потупа по рамото и каже - никакво повече играене, никакво повече режисиране, но ще можеш да си джаз пианист... Но няма как. Не мога да чета дори нотите и нямам добър слух. Но може би ще опитам, макар и на тези години.
- Разкажете за ранните си години в в Холивуд.
- Тогава имаше достойнство в това да се провалиш. Беше по-престижно, отколкото да играеш в - пази боже - сапунена опера или пък реклами. Никой не си го признаваше тогава, не се говореше за това. Тогава ако си безработен, значи си отказал да се продадеш. Тогава живеех с Джийн Хекман и Робърт Дювал в един апартамент. Всички работихме нещо странично. Аз трябваше да пиша по 90 думи на минута за рекламна агенция, Дювал вземаше нощни смени в пощата. Хекман обаче беше най-зле - носеше мебели по шест етажа. Аз исках всъщност да работя при него, но бях физически неподготвен. Хекман тогава можеше да носи сам хладилник на гърба си. Опитах - издържах половин ден... Тогава ни отказваха на всички. Цяло десетилетие чакахме в тази ситуация. Работехме глупавите си работи, плащахме наема и в един момент старанията ни започнаха да се отплащат. Ходехме по много кастинги постоянно. На тях идваха и много холивудски знаменитости. Веднъж видях една бледа руса жена - вените й си личаха, беше много слаба. Казах си - как прилича на Мерилин Монро това момиче. И тя като мен - съжалих я - иска да влезе в киното. После обаче разбрах - това беше действително Мерилин Монро. Почина на следващата година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
