Вторник,

Акад. Марков: Гоце можеше да ни спаси от национални катастрофи 

От: Валери Роев -
555
Акад. Марков: Гоце можеше да ни спаси от национални катастрофи 
A
A
A
  • Сравняват го с Левски, защото той е Апостол на Македония и на Одринска Тракия
  • Той има качества на политик и дипломат, твърде различен е от другите войводи, казва акад. Георги Марков
  • Борил се е за автономия на Македония по модела на Източна Румелия
  • Ж.п. линията София-Кюстендил-Скопие трябвало да се построи още по времето на Османската империя
  • Кукуш и Солун са били люлката на Българското Възраждане

- Акад. Марков, навършват се 150 години от рождението на Гоце  Делчев, често сравнява с Васил Левски като деец за освобождението на Македония и Одринско.

- Сравняват го с Левски, защото той е Апостол на Македония и на Одринска Тракия.

Но двамата са в различни епохи. Гоце Делчев действа вече при други условия, когато има българска държава. Тя помага на българите в Македония и Одринска Тракия не само финансово, но и с кадри, офицери, войводи. Всичко това е минавало  през Кюстендил – вратата към Македония.

Така че, Гоце Делчев е работил при по-благоприятни исторически условия.Той е роден в Кукуш - български град. Това е един от центровете на Възраждането. Симеон Радев, който е от Ресен, пише за Македония, че е „Люлката на Българското Възраждане“. А Кукуш е един от центровете - 90 на сто от жителите са българи. Неслучайно гърците унищожиха града през 1913 г. и построиха друг град - Килкис.

Гоце е завършил българско училище в Кукуш, след това и българска гимназия в Солун. След това е учител, следвал е във Военното училище в София. Той се самоопределя приживе като българин. 

- Тази годишнина съвпада със знакови взаимни посещения на правителствата на България и Северна Македония.

- За съжаление новото правителство избута историческата комисия накрая. Казват – първо бизнес, инвестиции, инфраструктура. Добре, но историята е в основата.

Това надграждане става въз основа на миналото – то няма как да се пренебрегне. Тази ж.п. линия, за която се говори, трябваше още от времето на Османската империя да се построи.

Още я няма тази връзка София-Кюстендил-Скопие.Миналото не е въпрос за пари, то не може да се фалшифицира. Аз казах навремето, че не бих участвал в такава комисия да преговарям чий е Гоце  Делчев. Това е унижение за националния герой.

Като съм ходил в Македония са ми казвали – „Гоце и Даме са наши, вие си вземете Тодор Александров и Иван Михайлов“.

Това в Скопие съм го чувал много пъти. Гоце  и по възпитание, и по произход си е българин. Загива като българин. Яворов го е написал това в първата му биография.

- Какви са били отношенията между Яворов и Гоце Делчев?

- Имали са изключително близки отношения. За разлика от тези между Яворов и Сандански. При Сандански има и залитания, има и политически убийства.

Яворов не е бил в добри отношения с него. Гоце като интелигентен човек много е държал Яворов да издава вестник на организацията, да пише статии, да разпространява и превежда книги за Македония.

И двамата са били интелигентни, за разлика от Сандански. Яне Сандански е голям български войвода с всичките си недостатъци, но Гоце е на друго равнище.

- Споменавате политическите убийства. Като че ли със смъртта на Гоце Делчев отминава периодът на вътрешен мир в македонската организация...

- Така е. При Гоце има търпимост. Той се е стремил да ги разбере войводите.

При Яне – не е било така. Знаете, че той чрез Тодор Паница убива Борис Сарафов, убива и Иван Гарванов.

Започват политическите убийства във ВМРО точно от Яне Сандански.

Разбира се, неговите противници не му прощават – и него го убиват през 1915 г., за съжаление. Но Сандански има голям грях за началото на убийствата, на братоубийствата във вътрешната организация. 

- Спори се за политическите възгледи на Гоце Делчев, той самият се е определял като социалдемократ? 

- Имал е такива възгледи, но тогава той е бил младеж. Маршал Йозеф Пилсудски, който възстанови полската държава, има едно много интересно изказване. Той е бил социалист на младини и след това е гонил комунистите в Полша.

Той казва: „В края на XIX век да бъдеш младеж и да не бъдеш социалист, е нещо учудващо. Като млади бяхме за социална справедливост“. Знаете, че е и проф. Александър Цанков е бил социалист на млади години, Бенито Мусолини също е бил социалист.

Това е обусловено исторически тогава – младите са ставали социалисти. Имало е такова влияние и при Гоце, но то не е като при Яне Сандански и Димо Хаджидимов, където е много по-силно.

- Какви са причините да не завърши Военното училище и свързано ли е това с политическите му възгледи?

- Имал ги е тези леви убеждения. Но причината да не завърши е, че неговият випуск се забавя в производството в първо офицерско звание с шест месеца.

По разни организационни и финансови причини. Той напуска, защото си остава подофицер, а не толкова затова, че е бил социалист.

След това се завръща в Македония като учител. Но това, което е научил във военното училище, много му помага в неговата кариера на войвода и на Апостол на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия.

Той е бил добър военачалник, за разлика от някои други местни войводи, които са били като старите хайдушки войводи. Гоце приема и офицери, които идват в организацията. Имало е тайни офицерски братства. Техните членове обаче временно напускат военната си служба, защото ако загинат в Македония и Одринско и ги разкрият, че са действащи български военни, би станал дипломатически скандал.

Те отивали там като на боен стаж. Много български офицери минават през този стаж като войводи. Гоце ги е приемал. При него няма конфликт с Върховния македоно-одрински комитет – така наречените върховисти. Той всъщност успява да успокои това противопоставяне между върховисти и вътрешни. Бил е добре политически ориентиран човек и имал качества на дипломат. Той е задграничен представител в София – среща се и с политици, и с държавници да им иска оръжие, помощи, кадри. Твърде различен е от другите войводи.

- Какво не знаем за него, има ли наслагани някакви грешни представи?

- Има. Дълго време – през онези 45 години при социализма, освободителното движение в Македония и Одринска Тракия го деляха на левица и десница. Върховистите били десни, докато Гоце бил от левицата. Това не е вярно. Той не е Сандански, не е Димо Хаджидимов.

Гоце е един български патриот. Той се е позовавал и се е опирал и на българската държава. Разбира се, различните правителства са имали различно отношение към организацията, защото Великите сили са били против четническото движение. А чети са минавали през границата.

Османската империя дори подава протестна нота до Великите сили заради това. И Великите сили, особено Русия, са „дърпали ушите“ на тукашното правителство. Не е било лесно и не винаги правителството е можело да помогне на организацията – говоря за Илинденско-преображенското въстание. Казват - защо правителството не е помогнало като се намеси.

Но как да го направи като България още не е била готова за война. Освен това, тази война би била не само с Османската империя. Сърбия и Гърция също са били готови да ни нападнат, защото те са били против автономна Македония като втора Източна Румелия. 

- Това също е спорен въпрос - каква е била доктрината на Гоце Делчев - за автономна Македония или имало идея тя да се присъедини впоследствие към Княжеството?

- Той е знаел, че не може да се обяви пряко присъединяване към България. Не само заради Османската империя и Великите сили –това и Берлинският конгрес го е постановил. Тогава всички съседи щяха да скочат срещу нас като през 1913 г. при Междусъюзническата война. 

Гоце е бил много много внимателен в изявите си, за разлика от Върховния комитет. Той има точно това дипломатическо чувство. Той има търпението да се изчака, не да се бърза. Защото по-късно знаем, че 1913 г. завършва с национална катастрофа.

В историята няма „ако“, но ако Гоце Беше жив през 1913 г. може би по-инак щяха да се развият събитията.

- Ако Гоце Делчев беше жив можеше да се избегне националната катастрофа?

- Така е. За съжаление тези, които го наследиха искаха „или или“ - всичко или нищо. Ето докъде ни доведе този максимализъм през лятото 1913 г. – до национална катастрофа. Не една, а две. 

- А имал ли е Гоце Делчев визия за постоянно независима Македония?

- Не. Това е по-късно при Иван Михайлов в началото на 30-те години. Но забележете - за независима Македония като Швейцария на Балканите.

Както немскоезичните швейцарци преобладават в две трети от страната, включително столицата Берн, така и българите да преобладават в една независима Македония. Иван Михайлов говори за независима Македония, но с преобладаващо българско население. Гоце Делчев е бил за административна автономия в Македония както в Източа Румелия. И да се изчака търпеливо във времето, да не се избързва. 


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички