Четвъртък,

Време е от вузовете да отпаднат хвърковатите чети

От: Стела Стоянова -
1005
Време е от вузовете да отпаднат хвърковатите чети
A
A
A
  • Финансирането на вузовете ни превърна в ловци на глави
  • Липсват близо 2000 хидроинженери, казва заместник-ректорът на УАСГ проф. Славейко Господинов

Удължаване на семестъра няма, запазихме датите за приемните изпити
Качеството ще дойде с конкуренцията
На студентския спорт трябва да се отделя много сериозно внимание

- Проф. Господинов, как приключи онлайн обучението в УАСГ?
- В УАСГ е трудно да има пълноценно онлайн обучение, защото студентите трябва да боравят със специфична апаратура и със софтуер, който е много скъп и те не могат да си го позволят на личния компютър. По тази причина не е възможно то да се реализира сто процента. Но такъв нюанс на обучението е възможен, а и трябва да се развива, тъй като се оказа, че в него има доста потенциал. Разрешава го и законът, и новите учебни планове за определени специалности. Другото, което е важно, е че в университета има регулирани професии - архитектура, геодезия. Това са професии, които обществото и правителството са признали за значими. При тях императивно не може да се предвиди дистанционно обучение. Що се отнася до обучението в електронна среда, ние водихме статистика всяка седмица и мисля, че резултатите са добри и обнадеждаващи за бъдещето на този тип обучение.
- Ще има ли удължаване на семестъра?
- Практически удължаване на семестъра няма, запазихме и датите за приемните изпити. Изпитите ще се провеждат по усмотрение на преподавателите и в по-голямата си част ще бъдат присъствени. Между другото, обучението в електронна среда също е присъствено. Имаше желание от някои студенти по някои дисциплини да се проведе обучение в електронна среда - например езиковото обучение може да бъде по такъв начин, както и по някои други хуманитарни дисциплини. Там няма проблеми. Проблемът е, когато на изпита студентът трябва да покаже умения да работи с определена апаратура, със софтуер, с географски информационни системи - там трябва да бъде присъствено, при спазване на съответните мерки.
- А как стои въпросът с приемните изпити?
- Те са присъствени. Минаха изпитите по математика и рисуване, като кандидатите са разположени не на два метра, а на десет.
- Има ли увеличение на кандидатите?
- Не и няма как да го очакваме, защото тук играят роля и други фактори - демографски, преразпределение на приоритетите. Правителството и образователното министерство дават в последните години приоритет на инженерните специалности, но това според мен все още не е станало част от манталитета на обществото. Нямаме увеличение на кандидатите, но процентното съотношение на кандидатите в едни или други специалности се запазва - най-търсени са архитектурата, геодезията, строителните специалности. Специалностите, които в годините са се наложили и поддържат интерес от страна на младите хора. Нямаме нови специалности за тази година, защото се стараем да не се разширяваме много и да разкриваме екзотични специалности, за които няма интерес от страна на работодателите. По-скоро отваряме специалности, които животът е средата налагат - разкрихме ландшафтна архитектура, преди време и урбанизъм, управление на инфраструктурни европейски проекти. Това са все специалности, които влизат и в нашето професионално направление "Архитектура и строителство", и са наложени от живота.
- По Вашето мнение, какви промени трябва да се направят в Закона за висшето образование, така че неговото качество да се подобри? Включително и при акредитацията на университети?
- Качеството ще дойде, както и в други сфери, когато има конкуренция. При сегашната постановка да се субсидира висшето училище на базата на брой студенти, по принуда превръща ръководствата на университетите в "ловци на глави". Тоест търсим по всякакъв начин да запълним определена бройка, която в много случаи не е държавнически обоснована. По този начин ние не слагаме акцента върху подготовката в средното образование на тези, които ще продължат обучението си, а акцентираме върху бройката, за да получим повече средства. Това трябва да се промени. Може би държавата и нейните органи на базата на дискусии трябва да установят кои са реалните държавни приоритети. Къде има нужда да се интервенира със средства и други помощи. Ако трябва да дам пример в нашата сфера - в областта на хидротехническото строителство има недостиг на кадри. Миналата година успяхме да извоюваме специалността "хидротехнически инженер" да бъде защитена. Това означава, че държавата гарантира подготовката на преподавателския състав независимо от броя студенти. Но интересът към някои специалности спада не защото не са атрактивни и съвременни, а защото доста време в обществото се прокрадва мнението, че бизнесът има нужда не чак толкова много от инженери, колкото се нуждае от техници. Това достига до родители и до потенциалните ни кандидати, които си казват: "Ха, какво ще правя, като завърша?" Въпреки че в момента държавата има нужда от 2000 инженери по хидротехническо строителство, които да се грижат за язовирните стени, да могат да проектират такива съоръжения. Аз говоря от позицията на човек от УАСГ, но това се отнася и за други университети - субсидията на базата на приет студент е порочна практика. Навремето тя е работила, но в днешно време не е добра практика. Това е все едно да напълниш един отбор със събрани отвсякъде спортисти и да искате големи резултати. Те нямат предварителната подготовка.
- А какво трябва да стане по отношение на акредитацията?
- Трябва окончателно да отпаднат тези хвърковати чети - преливането на преподаватели от едно звено в друго. Да се отчита факта къде преподавателят е на основен трудов договор, а и да се отчита материалната база на висшето училище, както и неговото международно признание. В момента има опити за класация. И класацията е реална, но съотношението между точките не е реално. Разликата между точките е минимална - 5,56 - 5,53, а разликата всъщност е в единици. Това също има отношение към държавната субсидия, така че трябва да се потърси вариант за по-обективна оценка. Ако се направят тези промени и нашите университети вече не са зависими от броя записани студенти, а в същото време могат да поддържат високо ниво на преподавателския състав с достойни заплати, възможности за научноизследователска работа, това ще даде възможност да се адаптираме към университетите в Европа. Където, знаете, в началото фунията е отворена, всеки може да бъде приет, но изискванията след това са строги и вече за бюджета на университета няма значение колко души ще завършат след това.
- Споменахте за недостига на хидроинженери - това ли е причината за плачевното състояние на язовирните стени?
- Това е една от причините. Няма хора, които да налагат и следят за някаква методика, която да следи за промени и пробиви в тези съоръжения.
- А другите?
- Другите са свързани с държавната политика. Сега има проблясъци - в университета дори се проведе кръгла маса заедно с Агенцията за метрологичен контрол, но когато е изгубена една инерция, наваксването е трудно.
- Какво друго трябва да се промени във висшето образование?
- За мен един от основните въпроси е студентският спорт. Аз около 7 години съм бил председател на Асоциацията за университетски спорт и съм участвал в две универсиади. Направи ми впечатление, че в Банкок на електронното табло бе изписана една мисъл на краля, че младите хора трябва да имат висше образование и да се занимават със спорт. И на терена бе строен целият министерски съвет - подготовката на универсиадата бе възложена на всички министри. Слава Богу, в Закона за младежта е записано, че студентите трябва да имат 240 часа спорт, но това е по два часа на седмица. Все пак е нещо. Но на студентския спорт трябва да се отделя много сериозно внимание, младите хора трябва да се движат, още повече че спортът възпитава в дисциплина.


Всички новини от категория Образование.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички