Петък,

Половината студенти у нас не завършват

От: Стела Стоянова -
1741
Половината студенти у нас  не завършват
A
A
A
  • Проектът на Националната карта на висшето образование е публикуван за обществено обсъждане
  • На един преподавател по математика се падат двама учащи

Около 50% приетите студенти в 1-ви курс така и не изкласяват да сложат тога. Те напускат следването си още във втори или трети курс без да завършат. Това са данни на екипа, изготвил проекта на Националната карта на висшето образование. Тя е особено важна за съдбата на университетите ни, тъй като преди време бе оповестено, че до нейното приемане в страната няма да се разкриват нови висши училища или дори филиали. Тя трябваше да направи анализ в кои специалности има свръхрием и в кои - недостиг на студенти. Както и кои области у нас са пренаситени с университети и къде може да се помисли за разкриване поне на филиали, така че младите хора да не изтичат от родния град към столицата, след което да забравят да се върнат. Занапред картата ще се използва като инструмент за вземане на решения за разкриване на филиали, за определяне на приема, заедно с рейтинговата система на университетите. В момента тя все още е проект, публикуван за обществено обсъждане. Анализът в нея обаче

показва една доста печална гледка

- че общоизвестната максима: "Само който не е влязъл в университет, той не е завършил", е на светлинни години от истината."Картата сочи, че широко отворената врата в началото на висшето образование не означава, че всеки може да завърши", заяви просветният министър Николай Денков. Намаленият брой завършващи е характерен за всички висши училища с изключение на тези, които са със силно мотивирани студенти - медицина, фармация, стоматология. Денков обаче заяви, че това е по-добрият модел за университетите - да има широк достъп, след което завършват само онези, които имат качества и мотивация.Картата, направена в МОН, показва, че висшето образование у нас страда от различни по характер и дълбочина дисбаланси. Един от най-фрапиращите примери е с предлаганите места за специалност математика, към която от години министерството опитва да насочи студентите - 80 на сто от тези места остават незаети. Преподаватели в математически факултети го обясняват с факта, че най-добрите млади математици избират следване в чужбина, а от оставащите тук малцина издържат селекцията. Картата показва шокиращите данни - на един преподавател в специалност математика средно се падат... двама студенти.

Най-голяма натоварване имат преподавателите по педагогика

като на един лектор се падат 33-ма студенти. Но тъй като част от финансирането на университетите се формира на базата на броя обучавани студенти, съществува риск в някои университети това финансиране силно да се свие. Тогава то трябва или да бъде компенсирано по други линии или преподавателите да бъдат съкратени и да се попадне в омагьосан кръг - капацитетът да намалее още повече.  За сметка на това пък половината кандидат-висшисти у нас са "струпани" в 8 от общо 52 направления, сред които икономика, педагогика, медицина, информатика, право. Висшите ни училища имат капацитет, който успяват да запълнят едва наполовина. Националната агенция за оценяване и акредитация сочи, че в момента вузовете у нас могат да обучават 407 616 млади хора, а броят на студентите, благодарение и на демографската криза, и на конкуренцията от чужбина, е наполовина.Но ако

университетите у нас са запълнени на 50%

а половината от приетите не успяват да завършат, това оформя една доста печална картина. С под 30 процента от обявените места са и специалности като физика и химия, към които в момента държавата дава мило и драго да насочи зрелостниците. Но ако училището не ти е дало добра основа, какъв е шансът да завършиш? Картата посочва и сериозни дисбаланси на висшите училища по региони - най-много вузове са групирани в Югозападния район, което е логично, защото той включва София и Благоевград. Близо 50 на сто от всички студенти в страната учат тук. Само два университета обаче са в Северозападния район на планиране - Медицинският университет в Плевен и Военното училище в Долна Митрополия, като в тях учат едва десет на сто от студентите в България. Много от гимназистите, завършили училище в този район, се насочват към специалност икономика, но на неговата територия няма университет, който да я предлага. Ако имат възможност, отиват да учат другаде, но след това шансът да се завърнат в родните градове намалява. Авторите на анализа показват, че няма друг район в страната, който да се отличава с такова драстично разминаване между търсене и предлагане на висше образование. Част от специалностите пък въобще не се изучават никъде, освен в столицата.Демографските анализи сочат, че нарастване на броя на студентите от България може да се очаква едва след 7 години. Дотогава ще трябва да търсим варианти за

привличане на студенти от чужбина

но те и без това са концентрирани в специалност медицина, към която интересът е огромен. В по-дългосрочен план намаленият брой на ражданията показва, че след около 13 години броят на студентите ще е още по-малък, отколкото сега и ще продължава да се свива. В момента 63 на сто от студентите се обучават в професионални направления, където има ниска степен на реализация.Анализът показва и друго - ако изследването се прави по професионални направления излиза, че направление икономика е в много неизгодна позиция. Това е така, защото специалността се предлага раздробено в много университети - над 20 в цялата страна. Ако се предлагаше само в четирите най-големи, картинката би изглеждала по съвсем различен начин. Картата предлага индикатори, по които да се анализира ситуацията - един от главните е тежест на дипломата, приложение на придобитото висше образование - тоест дали завършилият действително работи по него, както и данни за приноса към осигурителната система.След приемането на документа вече ще се допуска откриване на нови висши училища в някои региони след обосновано становище на МОН или ресорните министерства, че там има търсене на кадри или че подобна специалност се търси, но не се предлага. След откриването на съответния филиал или висше училище за срок от пет години други подобни структури в същото направление няма да могат да бъдат откривани. Вузовете са разделени в четири групи според качествата и реализацията на студентите си и точно е посочено в кои направления могат да се откриват филиали, в кои не бива и къде може да има само оптимизация и консолидация между отделните университети. Дали в резултат на това положението с висшето образование у нас ще се подобри - не е ясно. Препоръки за връзка с пазара на труда е имало и преди, демографски срив - също. Така от години програмите се пишат, керванът си върви, а митовете и вицовете за висшето образование ни пречат да видим реалните му проблеми.  


Всички новини от категория Образование.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички