Американският президент Доналд Тръмп обяви, че Илон Мъск е възстановил достъпа на Украйна до сателитната система „Старлинк“, чието ограничаване затрудни украинските военни операции срещу Русия. Изявлението последва информация на „Уолстрийт джърнъл“, че Тръмп лично е потърсил милиардера и е настоял ограниченията да бъдат премахнати. Държавният глава отказа да потвърди разговора, но подчерта, че услугата отново работи, предаде Ройтерс. Междувременно той предприе два нови хода в енергийната политика на САЩ - задейства извънредни правомощия за подкрепа на петролната индустрия и обяви вноса на вятърни турбини за заплаха за националната сигурност.
Важното е, че той го възстанови
Пред журналисти в четвъртък Тръмп беше попитан дали действително се е обадил на Илон Мъск, за да поиска възстановяване на пълния достъп на Украйна до сателитната мрежа.
„Не искам да коментирам това, дали аз съм се обадил или някой друг се е обадил. Предполагам, че няма значение. Важното е, че той го възстанови“, заяви американският президент.
Според „Уолстрийт джърнъл“ Тръмп е разговарял с основателя на „СпейсЕкс“ и е изразил недоволството си от продължаващите ограничения върху работата на системата. Изданието се позовава на американски официални представители, запознати с контактите между двамата.
Малко след предполагаемия разговор системата започнала да функционира по-нормално. Американски и украински представители обаче уточнили, че подобрението не означава пълно възстановяване на предишните възможности.
Дроновете на Украйна останаха със сериозни ограничения
„Старлинк“ има ключово значение за комуникациите на украинската армия. Системата осигурява спътников интернет, използван за координиране на подразделения, предаване на информация и управление на определени безпилотни апарати.
Ограниченията, наложени през октомври, засегнаха военната версия на услугата, известна като „Старшилд“. По информация на „Уолстрийт джърнъл“ Илон Мъск е разпоредил забавянето, като решението е затруднило както украинските ударни дронове, така и апаратите, използвани за прехващане на руски въздушни атаки.
Част от ограниченията са били свързани с използването на терминалите при движение с висока скорост - особеност, която засяга определени операции с безпилотни летателни апарати.
Украински представители съобщиха пред американското издание, че след намесата на Тръмп работата на системата се е подобрила, но все още не е достигнала предишните си параметри.
Зеленски не потвърди пълното възстановяване
Украинският президент Володимир Зеленски заяви в четвъртък, че ограниченията върху „Старлинк“ все още не са напълно премахнати. Той изрази надежда през следващите дни да разговаря с американския държавен секретар Марко Рубио.
Позициите на Вашингтон и Киев се разминават и по въпроса кой е взел първоначалното решение за ограничаване на услугата.
Тръмп отрича да е разпореждал забавянето. В сряда Марко Рубио заяви, че решенията за достъпа на Украйна до системата са в правомощията на „СпейсЕкс“ и Илон Мъск, а не на Белия дом.
„Това се регулира от частен търговски договор, който определя как може да се използва тяхната система и при какви скорости“, обясни Рубио, цитиран от Ройтерс.
По-рано американската агенция съобщи, позовавайки се на двама американски представители и западен служител, че според тях решението е дошло от Белия дом. Тази версия е била подкрепена и от Зеленски, но отхвърлена от американската администрация.
Руският дизел изостри отношенията между Тръмп и Зеленски
Спорът около „Старлинк“ се разиграва на фона на сериозно напрежение между Вашингтон и Киев.
Тръмп обяви споразумение за закупуване на руски дизел и се отказа от нови санкции срещу Москва. Американският президент настоя Украйна да прекрати нападенията срещу руски петролни рафинерии, които допринасят за затрудненията в доставките на горива.
Той отправи и публични призиви към украинците да сменят Зеленски, припомня Ройтерс.
В четвъртък Русия нанесе нови балистични удари срещу Киев, докато Украйна изпрати стотици дронове към Москва. Интензивният обмен на удари продължи въпреки подновените американски дипломатически усилия за прекратяване на войната.
Извънреден ход на Тръмп за петрола
На този фон Белият дом предприе мащабна стъпка за укрепване на американската петролна индустрия.
Тръмп подписа президентски меморандум, с който определи добива на петрол, рафинирането, тръбопроводите и съхранението на течни горива като дейности от жизненоважно значение за националната отбрана.
Документът задейства правомощия по Закона за отбранителното производство от 1950 г., приет по време на Студената война. Това позволява на федералните власти да използват финансови стимули, държавни поръчки и други механизми за подкрепа на определени енергийни проекти.
Според меморандума САЩ изпитва затруднения да осигури своевременно необходимия капацитет заради ограничения във финансирането, продължителни процедури за разрешителни, инфраструктурни проблеми и прекъсвания във веригите за доставки.
Документът не посочва конкретни проекти, които ще получат финансиране. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс обаче вече обяви, че администрацията възнамерява да използва закона за разширяване на мощностите на рафинерия на компанията „Делек Ю Ес Холдингс“ в Тексас.
Скъпите горива притискат Белия дом
Новите мерки идват след рязкото поскъпване на петрола и дизела вследствие на войната между САЩ, Израел и Иран, започнала в края на февруари.
Военните действия ограничиха международните енергийни доставки, а украинските нападения срещу руски рафинерии допълнително задълбочиха недостига на горива.
Според Ройтерс поскъпването създава политически затруднения за Тръмп преди изборите за Конгреса на 3 ноември, когато Републиканската партия ще се опита да запази контрола си върху двете камари.
Проучване на Ройтерс и „Ипсос“, приключило в понеделник, показва, че едва 36% от американците одобряват начина, по който президентът управлява икономиката.
През 2025 г. САЩ е произвеждала средно около 13,6 млн. барела суров петрол дневно, което я прави най-големия производител в света. Въпреки това американският пазар остава засегнат от нарушенията в глобалната търговия със суровини и горива.
Миналата година Тръмп подписа законодателни промени, предвиждащи 1 млрд. долара за енергийни проекти, определени като критични за националната сигурност.
Тръмп обяви вятърните турбини за заплаха
В отделно решение американският президент постави под въпрос сигурността на внасяните в САЩ вятърни турбини и техните компоненти.
С президентска прокламация Тръмп прие заключенията на Министерството на търговията, според които чуждестранното оборудване създава рискове за киберсигурността, електропреносната мрежа, радиолокационните системи и въздушното движение.
В документа се посочва възможността за неоторизиран дистанционен достъп до определени компоненти, което според американските власти би могло да доведе до смущения в енергийните доставки.
Друг аргумент са потенциалните нарушения в работата на радарите, използвани за управление на въздушния трафик, метеорологични наблюдения и военни цели.
Администрацията посочва и нарастващата зависимост от чуждестранни производители на оборудване за вятърната енергетика.
Тръмп отново изрази критичната си позиция към вятърните електроцентрали, които смята за недостатъчно надеждни заради зависимостта им от атмосферните условия.
Германия, Франция и Дания сред засегнатите
Въпреки констатациите за заплаха за националната сигурност, президентът не наложи незабавно нови мита върху вятърните турбини.
Вместо това той разпореди на Министерството на търговията и американския търговски представител да започнат преговори със съответните държави партньори.
В срок до 180 дни администрацията трябва да получи доклад за напредъка на разговорите. Ако те не доведат до приемлив резултат, Тръмп може да разгледа допълнителни ограничения, включително вносни мита.
Мярката следва разследване, започнало през август 2025 г. по силата на Раздел 232 от Закона за разширяване на търговията, който позволява ограничения върху вноса при установена заплаха за националната сигурност.
Сред основните доставчици на вятърни турбини и компоненти за американския пазар са Мексико, Франция, Индия, Дания и Германия, показват търговски данни, цитирани от организацията „Американ екшън форум“.
Към момента на съобщението Американската асоциация за чиста енергия, която представлява компании от сектора, не беше представила официална реакция на новата президентска прокламация.
