Русия постигна впечатляващ пробив в износа на петрол, превръщайки суровите води на Арктика в стратегически търговски маршрут към Азия. От началото на навигационния сезон през юли до средата на октомври по Северния морски път са транспортирани около 20 милиона барела руски петрол - близо 50% повече от целия обем за миналогодишния сезон. Неочакваният скок идва на фона на войните в Украйна и Иран, нарушенията в международното корабоплаване и рекордните цени за превоз с танкери. Данните са потвърдени от търговци, съобщи Ройтерс.
Три горещи точки направиха Арктика привлекателна
Северният морски път свързва западните пристанища на Русия с пазарите в Азия през покритите с лед води на Северния ледовит океан. Дълги години маршрутът се смяташе за твърде опасен и скъп заради суровите климатични условия, необходимостта от ледоразбивачи и високите такси за преминаване.
През тази година обаче геополитическите сътресения рязко промениха сметките.
Нарушенията на корабоплаването през Суецкия канал, Ормузкия проток и Черно море принудиха международните петролни търговци да търсят алтернативни пътища.
Войните в Иран и Украйна допълнително изостриха кризата в морския транспорт. Тарифите за превоз с танкери достигнаха рекордни равнища, а поскъпването на енергийните доставки засили инфлационния натиск върху световните пазари.
Американският суров петрол стана прекалено скъп за редица азиатски рафинерии, които започнаха да търсят алтернативни доставки от Близкия изток и Латинска Америка.
При тези обстоятелства дори високите разходи за преминаване през Арктика започнаха да изглеждат приемливи в сравнение с традиционния маршрут през Червено море.
Москва откри и друго голямо предимство
Освен икономическите ползи Северният морски път предоставя на Русия и важен стратегически инструмент.
Маршрутът се контролира от Москва и позволява доставките да заобикалят голяма част от европейските води, където през тази година многократно бяха задържани танкери, превозващи руски петрол.
Така Русия получава алтернатива, която намалява зависимостта й от традиционните търговски направления и част от рисковете, свързани с ограниченията върху морския транспорт.
Според търговци тази комбинация от високи световни транспортни разходи и по-голям контрол върху маршрута е основната причина за рязкото увеличение на доставките през Арктика.
Още 10 милиона барела до края на сезона
Най-впечатляващото е, че тазгодишният резултат все още не е окончателен.
Предварителните оценки показват, че до края на навигационния сезон по Северния морски път могат да бъдат превозени още между 5 и 10 милиона барела петрол.
Ако прогнозата се сбъдне, общият обем ще достигне 25-30 милиона барела при едва 13 милиона през миналия сезон.
Това би означавало почти двойно, а при по-благоприятно развитие дори над двойно увеличение спрямо 2025 година.
Ръстът вече се усеща и при големите руски петролни компании.
Главният изпълнителен директор на „Газпром нефт“ Александър Дюков съобщи пред журналисти в Москва, че компанията планира да увеличи доставките си по арктическия маршрут с около 35% спрямо миналата година.
Новият петролен гигант влиза в играта
Допълнителен тласък на доставките дава и мащабният проект „Восток ойл“ на държавния петролен гигант „Роснефт“.
Проектът в северната част на Русия, който беше открит миналия месец, вече допринася за увеличаването на товарите по Северния морски път.
Москва възлага големи надежди на развитието на петролната инфраструктура в Арктика, разглеждайки я като важен елемент от пренасочването на енергийния износ към азиатските пазари.
По маршрута се транспортират не само петрол, но и значителни количества втечнен природен газ и други товари.
Очаква се доставките на втечнен природен газ също да се увеличат след началото на новите арктически превози.
Путин постави амбициозна цел
През септември на икономически форум във Владивосток Владимир Путин обяви, че Русия очаква годишният товарооборот по Северния морски път да се удвои до края на десетилетието.
Целта е през маршрута да преминават 70 милиона тона товари годишно.
Това е значително по-широк показател от износа на петрол, тъй като включва втечнен природен газ и останалите превозвани стоки.
За постигането му ще са необходими допълнителни инвестиции в пристанища, ледоразбивачи и транспортна инфраструктура.
Въпреки рязкото увеличение на доставките арктическият маршрут продължава да крие сериозни рискове. Ледената покривка, суровото време и ограниченият навигационен сезон остават пречки пред превръщането му в целогодишна алтернатива на традиционните морски пътища.
