Петък,

Свещи на вятъра

От: Failed to load user -
6593
Свещи на вятъра
A
A
A

Запознах се с Чочо Попйорданов, когато трябваше да правя първото интервю в живота си. Той - изгряваща звезда, голямото дете на Малък градски театър (зад канала), вече набелязан от пресата за секссимвол на киното ни след ролите си в "Любовното лято на един льохман" и "Граница". С непобиращи се в никакви рамки хъс за живот и хъс за игра - както стана ясно от разговора, който твърде скоро изостави диктофона и стереотипните ми въпроси, набелязани за в случай, че в разговора остане "дупка" (Коя е мечтаната ви роля). Изостави и чашата кафе, за да се прехвърли на първа и сетне на втора бутилка вино - докато се извиси към теми, твърде далечни и недостъпни за всякакъв вид вестникарски интервюта. Защото

Чочо си беше Чочо още тогава

- дух, който по никакъв начин не би могъл да бъде затворен в бутилката, все едно по какъв тертип е правена. Вземаше от живота с пълни шепи - и животът му отмъсти, угасявайки свещта му твърде рано по твърде нелеп начин. По Възкресение - сякаш го беляза.

Така и не разбрах коя е била мечтаната роля на Чочо и дали я изигра - знам обаче, че във времена като нашето всеки дух, избрал да бъде свободен, е обречен на самота. И вероятно - на саморазруха. Онова, което ядеше Чочо отвътре и което се превърна в негов демон, е същото, което прегаря всеки раним и чувствителен човек, позволил си да живее във време, което е глухо за живота. При това - да живее на неговия ръб, готов всеки момент да отплува натам, където натискът на демоните ще се стопи и превърне в сън. Натам, където за изгарящите ни страсти има и знак, и милост, и надежда. Чочо живя на ръба - и падна от него, превръщайки метафората в буквалност. Не искам да пиша негова епитафия и да се питам какво би поставил в небесния театър с учителите си Крикор Азарян и Тодор Колев. Сигурно ще е нещо много хубаво - но бих искала да го видя тук и сега...

Смъртта му сама по себе си се превръща в метафора на времето, което се е вкопчило в нас

и краде, краде от живота ни

Колкото и да не го искаме. Колкото и да се опитваме да забравим за истинските неща, превръщайки дори светлия ден на Възкресение в помия от скандали за СРС-та и политици, боядисващи се със скоростта, с която се боядисват яйца. Твърде дълго се опитваме да балансираме между политическите страсти и Страстите Христови - а онези, които не умеят, се превръщат в маргинали, в хора, лишени от упование, в свещици, оставени на вятъра. И на милостта на Бог, който твърде често се скъпи на нея. И няма кой да им я даде, освен ние, живите. Твърде много хора живеят, разяждани от демони, които няма кой да заглуши - и вечните безпаричие, безработица, безпътица и разни други "без" са само подробности от пейзажа, знаци без стойност в огромните пространства на самотата, която ни изпълва. Църква и държава призоваха българите да не се самозапалват - но няма как да ни призоват да не се поддаваме на разрухата, която е вътре в нас

Нашите демони са вергилиевци в един ад

от който няма завръщане - и за жалост все повече българи държат ключа към него. Празниците ни може и да са светли, но душите ни започнаха да се превръщат в обиталища на мрака. Затова сме длъжни да пазим всяка свещица - тя ни е нужна, за да го прогони. Поне за малко. Една прекършена на Великден свещ ни помогна да си го припомним.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички