Конституционната реформа на съдебната система трябва да бъде много по-мащабна от обявената от правителството. За да е успешна реформата, трябва предварително да определим каква е целта, какво не функционира и какво искаме да променим в съдебната система. Без това не може да се върви напред, а само ще преливаме от пусто в празно.
Ефективността на съдебната система зависи от три фактора: Първо, справедливост, което означава наказанието да съответства на престъплението. Второ - бързина на наказването, защото колкото по-отдалечено е наказанието от престъплението, толкова по-малко е неговото поправително и превантивно въздействие. И трето - неотвратимост на наказанието, което означава след всяко престъпление неизбежно да следва наказание.
Какви средства трябва да се използват за постигането на тези три цели?
На първо място трябва да се засили инстанционният контрол, т.е. контролът на по-горните съдебни инстанции върху по-долните. Анализът на съдебната практика показва, че твърде много присъди се отменят или изменят от по-горната инстанция поради нарушения на процесуалния или материалния закон.
Днес съществува изключително развита система от многобройни контролни органи в съдебната система - инспекторат на ВСС със сътрудници, Министерство на правосъдието с безброй инспектори и сътрудници, ВСС със сътрудници. Всички тези контрольори получават твърде високи заплати. А резултат от тяхната контролна дейност не се вижда. По-точно - те не работят. Виждат се само някакви началници, които като замаяни обикалят телевизиите и облъчват обеднелия, болен и смачкан народ с лозунги, как щели да направят съдебна реформа, тия щели да махнат, ония щели да сложат и така да оправят работата.
Контролът на Върховния административен съд върху кадровите решения на ВСС е противоконституционен. Конституцията постановява, че ВСС налага тежките дисциплинарни наказания. Той назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. А като се приема, че решенията на ВСС подлежат на обжалване пред ВАС, с това се пренася решаването на въпроса в друг орган - в съда.
Тежко нарушение на процесуалната дисциплина е забавянето на насрочването и решаването на делата, и написването на решенията. Нарушаването на сроковете често е признак за корупция. Това нарушение трябва да влече след себе си тежка отговорност за виновните.
Нищо подобно няма в нашата съдебна система. Тия дни по телевизията една скандално известна съдийка от Софийския градски съд, самообявила се героически за жертва на политическа репресия, ни разясняваше как щяла да реформира прокуратурата. А всъщност тя е известна с това, че пет години е държала в бюрото си решено дело срещу подсъдим банкер, докато изтече абсолютната давност. На пръв поглед "малко позабавила решението, щото била претоварена". Няма съмнение обаче, че за това "леко забавяне" тя е била щедро възнаградена.
По въпроса за разделянето на ВСС има аргументи "за" и "против". Повечето от тях са вече обсъдени. Лично аз не виждам полза от разделянето на ВСС. Колкото по-малоброен е един орган, толкова по-голяма е възможността да се въздейства върху него.
Има разум в предложението да се намали срокът на мандата на ВСС на 3-4 години. Членовете на ВСС извършват административна дейност, те администрират. А по професия са магистрати - съдии, прокурори и следователи. Е тогава да отиват и да правораздават, а да не се заседяват на административна длъжност.
Мандатът на ВСС може да се прекрати само на конституционно основание, т.е. само на такова правно основание, което е предвидено в конституцията. Това прие Конституционният съд преди двайсетина години при последното предсрочно прекратяване на мандата на ВСС.
Относно решение 3 от 2003 г. на КС. Това решение е предизвикано от мен. Като главен прокурор през 2002 г. аз поисках от Конституционния съд да тълкува разпоредбата на чл. 158, т.3 от конституцията, предложих становище и го аргументирах. И КС прие моето тълкуване. А то е, че определените в конституцията държавни органи и връзките между тях образуват системата на държавата, конституционния модел. Тази система на държавата, установеният баланс между властите и техните органи може да се променя само от Велико народно събрание.
По-специално за органите на съдебната власт това означава, че статутът, мандатът, начинът на избиране, правомощията на тези органи и т.н. може да се променят само от ВНС.
Това решение и до днес играе положителна роля в нашия държавен и обществен живот.То не позволява на партиите да изменят конституцията според партизанските си интереси, да моделират съдебната власт, за да я овладеят, и да се разправят с политическите си противници. Във връзка с това звучи странно призивът на Кунева да се изпълнява особеното мнение към решението на КС, а не самото решение. Тук се присъединявам към съвета, който й даде бившият конституционен съдия Георги Марков, да чете повече. Що се отнася до становището на Георги Близнашки, който беше много буден студент и извървя дълъг път от любимец на академик Ярослав Радев до днешните му превъплъщения, не приемам мнението му, че въпросното решение на КС било писано от непрофесионалисти.
Смятам, че прокуратурата е най-контролираният държавен орган.
Първо, главният прокурор периодично се отчита пред Народното събрание. Второ, всички кадрови и финансови въпроси на прокуратурата се решават от ВСС - той назначава, уволнява и наказва прокурорите. Трето, съдът контролира най-важния акт на прокурора - обвинителния акт. Прокурорът обвинява, но съдът решава дали да осъди или оправдае обвиняемия.
Днес съдът разрешава събирането на доказателства при досъдебното разследване (претърсване и изземване, освидетелстване, обиск, задържане и изземване на кореспонденция, използване на СРС). Съдът взема мерките на процесуална принуда в стадия на досъдебното разследване (отстраняване на обвиняемия от длъжност, обезпечаване на конфискацията и гражданския иск, забрана за напускане на страната). Съдът задържа и освобождава обвиняемите. По такъв начин съдът е сериозно ангажиран със събирането на доказателства. А на тези доказателства се основава обвинението. Съдът, с други думи, е ангажиран и с обвинителната функция. Това нарушава в известен смисъл конституцията, която възлага на прокурора обвинителната функция, а на съда - решаващата функция (да осъди или оправдае обвиняемия). Е, какъв по-голям контрол над прокуратурата може да има? Остава само да се закрие прокуратурата и обвиненията да се формулират в партийните централи, а лидерът на управляващата партия да изпълнява по съвместителство и длъжността главен прокурор. Това е отрицание на правовата, демократична държава. Главният прокурор не може да бъде подчинен на политическото мнозинство в парламента.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
