Докато православните християни у нас скърбят за патриарх Максим, над църквата отново пролази грозната сянка на разкола. Стана ясно, че междувременно "алтернативният" митрополит Инокентий е подал документи за регистрация на нова Българска православна църква.
На пръв поглед това е дребна провокация без особени изгледи за успех. Със Закона за вероизповеданията, приет през 2002 г., Светият синод начело с покойния патриарх Максим получи регистрация "ex lege", тост чрез самия закон. Именно върху тази юридическа основа през лятото на 2004 г. от храмовете с полиция бяха прогонени разколниците, подчинени на митрополит Инокентий. "Алтернативните" епископи успяха да осъдят България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и дори получиха обезщетение от 50 000 евро за нанесените им материални и нематериални щети. Съдът постанови, че българската държава е нарушила правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, но отхвърли техния иск за близо 700 млн. евро.
Тежкото разделение на БПЦ започна непосредствено след 10 ноември, като в началото бяха вечерните бдения със свещи и
гоненето на комунистическия дявол от жълтите павета
По времето на първото синьо правителство на Филип Димитров се стигна дотам, чиновник да уволни патриарха, а мутри да превземат Синодалната палата. СДС предаде властта на "патриарх" Пимен и застана на негова страна при избухналия разкол с мотива, че църквата е пропита от комунисти и ченгета.
"По-късно се оказа, че водачите на разкола до един са агенти на ДС, включително покойниците", отбеляза богословът Калин Янакиев. Сега е ясно, че скритото намерение е било не толкова да се разбие православието, колкото шайката на Пимен да сложи ръка върху апетитни имоти и сгради за десетки милиони долари. През 2004 г., когато лъжедуховниците бяха изметени от окупираните от тях църкви и манастири, се разбра, че обществената подкрепа за тях клони към нулата. Дори политиците от СДС и ДСБ, които през 2004-а бранеха с телата си леговището на алтернативния синод - църквата "Света Параскева", от частите на МВР, бързо се отдръпнаха и умълчаха. Почти всички свещеници
пък се покаяха и получиха опрощение
от патриарх Максим.
Последователите на митрополит Инокентий бързо се стопиха, а и започнаха да се карат помежду си. Разгърна се тежък конфликт между Инокентий и ковчежника отец Камен Бараков, който загина в съмнителна катастрофа миналата пролет.
Към днешна дата едва ли са останали православни извън най-неукротимите сини агитки, които да се присъединят към алтернативния синод в случай, че той бъде регистриран от съда под някаква форма. Очевидно е за всички, че делото на покойния Пимен и наследника му Инокентий се ограничи до охулването на църквата, разбиването на авторитета на вярата, заграбването на имоти и прането на пари. Разколът бе и тежко изпитание за патриарх Максим, който и преди 1989 г. имаше нелеката задача да опази паството в грубата епоха на тоталитарния атеизъм.
За негова чест той не отвърна на безкрайните хули и компромати, запази благородство и великодушие през изстъпленията на еретиците. Никого не прокле и никого от покаялите се не отблъсна и даде прошка на всички. Патриархът надживя враговете си и в крайна сметка успя да укрепи единството на БПЦ, което мнозина не могат да му простят.
Православната църква има пред себе си немалко проблеми и предизвикателства, като първото от тях е да избере достоен архиерей по безспорен начин, за да затвори устите на критиците си и да изкорени напълно риска от разкол или вътрешни междуособици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
