Антоний Гълъбов, политолог
- Все по-вероятна изглежда коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок. Какъв смисъл има тя обаче - идеята на коалиция е получаване на мнозинство, което не би било възможно в случая?
- Така е, но от друга страна нека да се върнем към това, че всъщност от 2001 г. насам това би било първата коалиция, обединяваща партии от едно и също политическо семейство. Най-общо казано, това би било относително по-ясен профил в идеологически и политически план на едно коалиционно управляващо мнозинство. Големият въпрос е в това, че дизайнът на целия този процес даде дефект. От самото начало е ясно, че се намираме в нова ситуация, в която партиите ще търсят съгласие помежду си, за да избегнат необходимостта от повторно явяване на избори. Страхът от явяване на избори е изключително силен фактор, но срещу него стои друг страх и той е страхът от власт. В конкретния случай единственото разумно решение би било да се върви към програмно правителство, което е формирано около ясна управленска програма с мандата на ГЕРБ, което да може да разчита на необходимата парламентарна подкрепа за реализирането на програмата. Така че дефектът в дизайна, който избра ГЕРБ за водене на консултации и преговори, беше в това, че всъщност съсредоточи вниманието си върху съставянето на коалиционен кабинет, а не върху развитието на пространства на съгласие в парламента.
- Според вас реалистично ли е ГЕРБ да получават различно мнозинство според различните проблеми и закони, които се опитват да прокарат?
- Това е реалистична идея. Само че в комплекса на програмно управление. Ако ГЕРБ има нужната компетентност да уговаря стъпките на тази програма, да търси съгласие по всяка една от тях в парламента, това, отново казвам, е в модела на програмно управление. С ясен набор от задачи, с ясни критерии за оценка на постигнати резултати, което да разчита на подобна ситуативна подкрепа, да разчита на плаващи и тематични мнозинства в Народното събрание и всичко останало. Това, разбира се, е ситуация на изключително усилие от страна на политиците, но е за предпочитане пред опита да се изгради коалиционен кабинет, който в крайна сметка ще загуби маневреност, за да спечели формално мнозинство.
- Дали следващото правителство ще има силата да сложи край на културата на протеста?
- Не, защото протестният потенциал в българското общество остава много висок и защото протестите са израз на един много по-дълбок проблем. Партийната система в сегашния си вид фалира. Дните от 5 октомври го показват много ясно. Без съмнение това са избори, в които голяма част от участвалите в изборите са представени в парламента, според някои това число е над 95%. Но същественият въпрос е в друго. Имаме дълбока криза на легитимност на цялата партийна система. Нямаме ефективното разбиране за това, че партиите съществуват, за да представляват интересите на своите граждани. На този фон напълно естествено е протестната нагласа да продължава да съществува. Тя няма да затихне в този си вид, в който ние очакваме. Тя ще подлежи на спонтанна мобилизация. Същественият проблем е и в това, че ние имаме политически и корпоративни субекти, които са заинтересовани да предизвикват подобен тип събития. Големият въпрос е в това, че протестите сами по себе си не означават нестабилност. Ако имаме едно правителство, което има ясен хоризонт, което има ясни цели, което адресира адекватно дневния ред на българското общество, протестите не биха могли да застрашат неговата политическа стабилност. Проблемът би дошъл от това да няма протести, но едновременно с това да нямаме и управление. Бяхме свидетели на този период от време във втората половина на мандата на кабинета "Орешарски".
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
