Пазарът си отмъщава за командването на цените

Пазарът си отмъщава за командването на цените | StandartNews.com

По-добре е да се увеличат помощите за бедни вместо да се контролира печалбата

Иван Нейков, бивш социален министър, директор на Балканския институт по труда и социалната политика

Идеята на ВМРО за фиксирана надценка за
основни хранителни продукти ме върна много назад. Върна ме в едни години, в които в едни големи сгради във всички градове се решаваше какво ще се произвежда, колко ще струва, казваше се колко апартамента може да има едно семейство, казваха се много други неща.
Смятам, че това предложение няма нито икономическа логика, нито има някаква пазарна възможност да бъде въведено. По-скоро според мен има чисто PR цел, защото предлагащият го знае, вероятно знае, че не може да бъде постигнато такова нещо.
Този подход, който се предлага – да увеличиш потреблението на хората чрез ограничаване на производителите, просто е улица без изход. Ако искаш да помогнеш на хората да живеят по-добре,

увеличавай доходите, а не намалявай цените

Защото стигнеш ли до този подход да регулираш цените, пазарът ще ти го върне тъпкано – просто в един момент ще доведе дефицит.
В България има модел, и то това е европейска програма, при която се предоставят храни на нуждаещи се хора. По определени показатели са избрани тези граждани и на тях им се предоставят безплатно хранителни пакети. Следователно, ако искаш да помогнеш на най-нуждаещите се, просто анализирай плюсовете и минусите на тази програма, т. нар. „Хранителни пакети". Разшири я, дай възможност на нови групи хора да бъдат включени в нея и тогава ще постигнеш тази цел, която искаш: да подкрепиш най-нуждаещите се. Но да въвеждаш изкуствени параметри на цени, да ограничаваш печалба?
На пазара може да се действа само с пазарни механизми. Това важи и за предложението на земеделския министър търговските вериги да продават хляба без печалба. Извинявайте много, ама да кажем: „Продавайте хляба без печалба" !
На кого? Част от големите вериги продават на дребните търговци. Значи ще отиде някой дребен търговец, ще купи 200 хляба без печалба и след това ще сложи своята печалба, и ще го продаде отново на крайния потребител. Няма логика.
Не само няма логика – няма да срещне никаква подкрепа.
Какво ще направи голямата верига? Ако по някаква причина го стиснем за врата търговеца от голямата верига и го накараме да продава без печалба хляба, той ще вдигне печалбата на брашното, ориза и захарта, така че да си изкара печалбата от хляба, която по някаква причина съм го принудил частично, временно или при някакви условия да не я обявява. Такава намеса на държавата в пазарната икономика според мен надхвърля разумните граници. Трябва да има държава, разбира се, и в търговията, трябва да има контрол, но да почнеш да диктуваш е прекалено.
Според мен и тези, които настояват за подобни идеи, също знаят, че това е малко удар в празно пространство. Търси се явно омекотяване на напрежението с подобни предложения. Пазарът наистина има своите закони – аз не казвам добри или лоши, но има своите закони. Всъщност вече на много места цената на хляба си беше коригирана в последните няколко седмици или месец. И сега какво ще направим? Ще натискаме големите вериги, за да се юрне народът да купува от големите вериги и хляб, за да могат малките производители да бъдат принудени да се върнат обратно цените. Ако има спекула, ако има свръхпечалба, ако има неразумно определяне на цените при малките производители на хляб, купувачът сам ще намери решение, което да доведе до равновесие цената. Подобни такива намеси, в които ще казваме на търговеца колко да продава, според мен не е най-разумната мярка.
Заради кризата след 2008 г.

имахме няколко години на задържане на цените

на стоки, на енергия, на труда, имахме години на замразяване на минималната работна заплата. На всички беше ясно, че е временно решение, че рано или късно ще се стигне до ситуация, в която отново пазарът ще стигне някакво друго равновесно положение. В продължение вече на може би стана повече от година енергоносителите, петролът, газта се увеличават на световните пазари. В такава ситуация държава, която е изцяло зависима от вноса на енергоносители, много трудно може да заявява „Не, няма да увеличавате цените" или нещо от тоя род. Мисля, че сме в период следкризисен, в който потреблението и от страна на промишлеността, от страна и на бита нараства, което ще доведе и до нарастване на някои от цените. Дали ще ги мотивираме новите цени на доматите с петрола – вече е друг въпрос.
Човек ще помисли, че ги поливаме с бензин доматите. Но извън шегата, влизаме в такъв, посткризисен период, в който трябва да очакваме и ръст на цените, трябва, между другото, да очакваме и ръст на инфлацията, което ще доведе до естествен натиск за увеличаване и на цената на труда, т.е. за скок на заплатите.
Винаги сме в ситуация, в която пазарът реагира много по-бързо, отколкото реагира работодателят спрямо работниците си или държавата спрямо бюджетните служители. Никак не беше случайна и тази радваща няколкостотин хиляди души новина за увеличаване на бюджетните заплати през следващата година. Именно защото разчетите сочеха подобен ръст на енергоносители, с всички последици по-нататък върху практически всички стоки, включително и хранителните. И сигурно чисто изпреварващо беше лансирана идеята за ръст на заплатите в бюджетната сфера.

(Пред Агенция Фокус)

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай