До преди три години "Лудогорец" беше напълно неизвестно отборче за българите. Събираше по 100 души във "В" група, не се различаваше от който и да е селски тим от околията. В четвъртък вечер същият този отбор събра 38 000 зрители на националния стадион. Към 1500 дойдоха от Разград. Останалите не бяха запалянковци на "Лудогорец". Нито някакви нечувани патриоти. Бяха просто българи, обединени от успеха.
Успех е ключовата дума, която направи "Лудогорец" феномен. Да, у нас няма футболна култура като в Англия. Затова и децата не се раждат от "Левски" или от ЦСКА. У нас децата стават от отбора, който има успехи. Не само хлапетата, а и техните татковци, даже техните майки. Успехът не е присъща дума за съвременна България. Той е огромно изключение в наши дни. Като "Лудогорец". Колко неща у нас се мениджират като в споменатата Англия и са на европейско ниво? Сигурно има. Но най-популярното е "Лудогорец". Сред обикновения българин има дефицит на национално самочувствие. То ни е клюмнало ужасно от доста време насам. И футболният шампион направи чудото. Върна ни гордостта, куража и хъса. Макар и временно. Затова и на стадиона в четвъртък не дойдоха толкова запалените фенове, колкото хора, търсещи онова, с което могат да бъдат горди. Кирил Домусчиев го долови. С последните си думи на стадиона архитектът на явлението "Лудогорец" направи много лично обръщение към българите. Не към феновете. Към всички хора. Призова ги да вярват в мечтите си, да не се отказват от тях, да ги преследват докрай. Призна, че сам е минал по този път, бил е пред отказване заради негативизма и трудностите. Но продължил. До "Лацио"! Силни думи, които останаха нечути покрай футболните емоции. Домусчиев обаче не говореше за спорт. Сякаш и той за първи път си повярва в четвъртък, че днешна България може да ражда успехи, а не само скандали.
Пътят е начертан в Разград, а София, Пловдив, Бургас и Варна могат да се учат. Преди 5 години това изречение щеше да заслужи незабавна психиатрична помощ. Не и сега. Елементарно, ще кажат някои - въпрос на пари. Вярно, но само банкнотите не вършат работа. Десетки кредитни милионери и мутробизнесмени изхарчиха и повече във футбола за едното нищо. В Разград наложиха подобрен модел "Гриша Ганчев" и не сбъркаха. Разбира се, в основата е Кирил Домусчиев. Той не просто се запали по футбола, а направо гори за проекта си. Но не повтаря чуждите грешки да влиза по съблекалните и да реди състава. За футболния му кардинал почти не се говори, но пък в "Лудогорец" няма по-твърда величина. Казва се Методи Томанов. Притежава репутацията на безукорно честен и скромен човек. Ще ви го кажат и Домусчиев, и Любо Пенев, с когото бяха в ЦСКА. При Мето не пеят мениджъри, комисионери и познати търгаши. Звучи невъзможно в пропуканата от корупция действителност. Но е факт. Следват двата удара на Домусчиев с треньорите. Шапки долу пред Стойчо Стоев, но да не забравяме и пионера Ивайло Петев. Останалото е късмет, без него са обречени даже и в колос като "Байерн". Инвестиции, честност, компетентни кадри и целувка от Фортуна. Тези 4 фактори се събраха по едно и също време на едно и също място. И формулата проработи. Както каза Домусчиев, Господ го погледна в четвъртък вечер. Погледна и всички останали българи, които се радваха на футболния успех. Дано са се заразили с бацила "Лудогорец": хора, България не сме останали само последните цървули на Европа!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
