Розовият блян 42-ият парламент да успее да съчини и приеме чисто нов Изборен кодекс се отдалечава с всеки изминал ден. Вчера заседанието на Народното събрание беше провалено поради липса на кворум при отсъствието на ГЕРБ и "Атака" и окупирано от жива верига навън. След близо 2 седмици масови протести дните на депутатите изглеждат преброени. Освен липсата на време другата спънка за приемането на нов кодекс с 300 члена и 100 параграфа е в тоталното разногласие между партиите, гражданските организации и различните групи протестиращи върху ключови постановки: дали да има мажоритарен вот в два тура за половината или за всички депутати, или само преференции, дали да гласуваме електронно и машинно или само с бюлетини.
-------------------------------
Какофонията от улицата вчера се пренесе и в неработещия парламент, където заседаваше парламентарната комисия за промени в изборното законодателство. 14 от влиятелните граждански организации бойкотираха заседанието и поставиха ултиматум - първо оставка на кабинета на Пламен Орешарски, нови избори най-късно през октомври и чак тогава обсъждания по кодекса.
Всъщност депутатите още през февруари изпуснаха шанса си да изпълнят исканията на протестиращите. Тогава си направиха оглушки всичките парламентарни сили - ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака" и Синята коалиция. Какво искаше улицата през зимата? Oлекотен режим за участие на граждански листи и независими кандидати. Намаляване на задължителния депозит от 10 000 лв. на 2-3 хиляди лв.
Премахване на задължителната подписка от 7000 души. Безплатен достъп на мераклиите за депутати до обществените медии наравно с тези от големите партии. Връщане на
преференциалния вот с праг 9 или 5%
Някои от бунтарите поискаха дори и сваляне на изборната бариера от 4 на 3 или 2%. Но в 41-вия парламент гласуваха единствено козметични промени като ограничаване на броя на застъпниците до 1 на секция и купуване на копирни апарати за всички около 12 000 секции.
14-те организации, начело с Института за развитие на публичната среда, които вчера бойкотираха заседанието, извадиха вчера списък с нови искания. Те настояват за възстановяване на преференцията в пропорционалните листи, създаване на актуален регистър на избирателите. Както и да се изработи дефиниция за политическа реклама и всяко платено съдържание в медиите да е ясно обозначено. И искат за издигане на независим кандидат подписката да бъде не повече от 1% от избирателите. Както и да се даде възможност всеки избирател да провери дали фигурира в някоя партийна подписка. А решенията на избирателните комисии да подлежат на съдебен контрол.
Известният познавач на изборните технологии проф. Михаил Константинов също излезе с пакет от предложения. Най-радикалното сред тях е въвеждането на особена
смесена система по германски образец
Половината от народните представители се избират мажоритарно, но пък броят на депутатите, представители на всяка политическа партия, е пропорционален на гласовете, подадени за нея. "Всички тези приказки за фалшификации, които се изговориха през последните години, бяха чиста глупост и те само разколебаха хората", коментира проф. Константинов пред "Фокус". Според него няма нужда от изцяло нов кодекс, а трябва да се промени единствено главата, която касае избора на депутати.
Под яростния натиск на улицата партийните мастодонти обаче започнаха да омекват. Изненадващо ГЕРБ взе обратен завой и се превърна в застъпник на гражданските искания. Цветан Цветанов поиска по-лесна регистрация на независимите кандидати и намаляване на подписката до 3000 души, както и задължителният депозит да падне на 1000 лв. БСП продължава да вижда панацеята в машинния вот - избирателят да натиска копче на специална машина, като хартиените бюлетини остават в историята. Според червените една машинка струва до 500 евро
целият масраф ще струва 42 млн. лв.
- с купуването, монтирането, обучението и т.н. Манолова твърди, че машините ще осуетят опитите за манипулации като купуването на цели комисии и шашмите с бюлетини. Основната пречка обаче се очертава да бъдат скъсените срокове - ако кабинетът падне, до извънредните избори ще има само 2 месеца, през които ще трябва да се направи обществена поръчка, доставка, монтаж, обучение на членовете на комисии, застъпниците и наблюдателите, както и да се проведе образователна кампания сред хората. Допълнителният риск от машинния вот е, че дори дребна техническа грешка в някое село може да лиши от глас хиляди гласоподаватели.
Истината е, че докато политическата криза се задълбочава, става все по-вероятно парламентът да се ограничи с козметични промени в Изборния кодекс, без да има времето и спокойствието за съчиняване на нов или по-радикални промени в настоящия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
