Коментар на Първан Симеонов:
Досега протестът мина през няколко ясно обособени етапа. Първият беше стихийното недоволство от избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, който бе горещата фаза. Силната атака доведе до пропукване в самата БСП. Зейнаха латентни пукнатини в самата партия в рамките на часове. По-късно бунтът достигна до позиционна фаза, някакво окопно сражение, при което от другата страна на фронта се настани ярката фигура на Волен Сидеров. Кулминацията на тази битка стана една сряда, когато "Атака" не се яви в обсадения парламент и провали пленарното заседание. За мнозина това прозвуча като "Парламентът е обсаден и не може да работи".
Това беше първият момент, в който управляващите видимо почнаха да мислят за отстъпление. Това изпитание бе преодоляно и навлязохме в нов етап, в който почнахме да свикваме постепенно с мисълта, че протестиращите си протестират, а управляващите си управляват - странно мирно съвместно съществуване в рамките на студената война. Очакваше се да победи този, който има по-здрави нерви. БСП започна да се втвърдява, след като електоратът на червената партия
се почувства удрян и застрашен
Изглеждаше, че БСП може да удържи със завиден политически инат, а протестът вървеше към изтощение.
Стигна се обаче до денонощната обсада на парламента и обиколката с белия рейс миналия вторник, което вля нова енергия в протеста. Събитието попадна в редица европейски медии. И двете страни пък намериха в случката това, каквото търсеха. Властта каза, че това е новото грозно и агресивно лице на протеста, което извършва вандалщини. Улицата си намери нова митология - кръвта, барикадите, романтиката - това са много силни символи. Станахме свидетели на ново разгаряне на протеста, стигна се и до очакваната му радикализация.
Досега протестът беше твърде философски, артистичен и миролюбив, наподобяваше хепънинг. Дори мнозина от протестиращите смятаха, че ако не се стигне до гореща фаза, до някакво директно стълкновение, то едва ли бунтът ще успее. Струва ми се, че сега навлизаме в нов етап, тъй като протестът проявява склонност към преговори. Отделно идва и летният отпускарски сезон. Когато и депутатите излязат във ваканция, Улицата ще започне да върти на място. Далеч по-любопитно ще бъде през есента, когато хората се върнат от почивка.
Ситуацията е непредвидима. Очаквам управляващите да запазят линията на политическо упорство. Ще се надяват до последно да не се стигне до извънредни избори и ще се откажат да говорят за вот дори през месец май 2014 г. В същото време ще се стремят да решат социалните проблеми или т. нар. февруарски дневен ред. По този начин кабинетът "Орешарски" се надява да лиши протестиращите от възможен съюзник. Есенно-зимният сезон по принцип поражда повече социални напрежения. Ако към протеста за правила и ценности се прибави и социалното недоволство, тогава дните на правителството ще бъдат преброени. Последното изследване на "Галъп" показва, че 77% подкрепят февруарските протести, 47% симпатизират на сегашните, а 31% подкрепят защитниците на Орешарски.
През есента вероятно ще дойде нов импулс за протеста и
ще се продължи играта на котка и мишка
около институциите на властта. Рестартирането на шествията вероятно ще накара и управляващите да се замислят наистина дълбоко какво ще правят. Улицата ще продължи да търси артистични и креативни форми за изразяване на недоволството, като не е изключено да влезе в диалогичен режим, което обаче е нож с две остриета. От една страна, само с преговори може да се постигне решение. От друга, когато един протест започне да излъчва лица и говорители, веднага ще изникне болезненият въпрос с лидерството и легитимността и ще предизвика разнобой в редиците им.
Всъщност нито една от двете страни не желае искрено да седне на масата за преговори. Управляващите нямат нужда от този диалог, те имат нужда от спокойствие, за да управляват. Протестиращите също нямат нужда от диалог, защото знаят, че протестът ще започне да изглежда колаборационистки, а не красиво непримирим както сега. Подозирам, че властта ще се опитва да финтира до последно и ще влезе в диалог, само когато прецени, че този диалог ги легитимира и опасността от оставка е преминала. Борисов изненадващо поиска предсрочни избори през май, но невинаги може да се търси в изявленията му някакъв важен знак. Може и да е проявление на фриволния провокативен стил на бившия премиер. Възможно е също така той да разбира, че ГЕРБ не са в най-добрата си формата след скандалите с тефтерчето на Златанов, напускането на Фидосова и обвинителните актове срещу Цветанов. Последните проучвания пък показват, че БСП към момента е мобилизирала електората си. Известно е, че всяко правителство губи доверие с течение на времето и за Борисов ще бъде по-изгодно вотът да бъде през май, когато червената партия ще бъде в по-слаба форма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
