Изявлението на Клаус-Дитер Борхард от Еврокомисията, че двустранните споразумения за изграждането на газопровода "Южен поток", сключени между Русия и България и останалите 6 държави, трябва да бъдат предоговорени, не е само наш проблем. Проектът е трансграничен, така че засяга всички участнички в него. Самото изявление обаче е напълно логично и предизвестено. Отдавна е известно, че новите енергийни проекти в ЕС трябва да се подчиняват на Третия енергиен либерализационен пакет. Философията на този пакет е да либерализира пазара, в конкретния случай - газовия, при спазването на няколко важни условия, сред които собствеността на газопреносната мрежа и свободен достъп до нея.
Това означава всичките национални и транзитни газопреносни мрежи в ЕС да бъдат свързани в единна система, която дава възможност за директно и реверсивно транспортиране на газ. Мрежите трябва да дават възможност за достъп до тях на всички участници на газовия пазар, във всеки момент, така че количествата газ, които постъпват в ЕС, да се движат свободно и съобразно потребностите. Това е и основното условие за развитието на спот пазара, който ще е алтернативата на дългосрочните договори за доставка на природен газ.
Какъв е проблемът?
Проблемът е, че всички договори, които сключва Русия, са двустранни и дългосрочни - а това, разбира се, противоречи на идеята за спот пазара. Тъй като Москва транспортира природния газ от 6000 км, е възприела и прилага спрямо потребителите практиката take or pay, т.е. "вземай или плащай", а по отношение на транзита - ship or pay, т.е. - транзитирай или плащай. Единствено чрез тези задължителни за клиентите клаузи в дългосрочен план се планира паричният поток и се гарантира връщането на кредитите на банките, които признават само гаранциите за бъдещи приходи. Защото, ако в даден момент тръбата остане празна, този, който е поел ангажимента да купи или транзитира газ, трябва да си плати. Сега тази практика обаче влиза в противоречие с пакета на ЕС. Само че ЕС тук е в малко по-особена позиция. Всъщност крайната цел на Брюксел е да се получи през руската транзитна мрежа достъп до азерски, туркменски и казахстански газ. Нещо, срещу което се съпротивлява Москва, тъй като то ще наруши нейния газов монопол в ЕС и възможността й да се представя като единствен продавач на природен газ, добиван на Изток.
Що се отнася до нашата страна - струва ми се, че в подписаното споразумение 50% от капацитета на "Южен поток" са потенциално резервирани за достъп на трети страни. Презумпцията е, че ако някога евентуално разработим наши нови находища, спокойно да можем да се включим в газопровода и да доставяме български газ за европейския пазар.
Да, изявлението на представителя на ЕК е предизвестено, но сега се явява големият въпрос
как ще отговори Русия на неговото предизвикателство
Защото със същия статут всъщност е и "Северен поток", а както всички виждаме, той работи без проблеми. Предполагам, че Русия дълго време ще се съпротивлява, но мисля, че в крайна сметка би трябвало да се съгласи трети страни да имат достъп до "Южен поток" на територията на ЕС.
Едва ли обаче Москва ще се съгласи на достъп на трети страни до тръбите на нейна територия, което може за известно време да блокира реализацията на "Южен поток". Инерцията на проекта обаче е голяма, така че, ако има забавяне, то едва ли ще е голямо.
Тук искам да отбележа, че през цялото време трябва внимателно да наблюдаваме ситуацията в Украйна. Ако там опозицията съумее да наложи своята европейска ориентация, тогава напълно е възможно да се сложи край на проекта. В крайна сметка всички знаем, че "Южен поток" е политически проект. Украинската газопреносна система има близо 150 млрд. куб. м газ годишен капацитет и дори да се наложи тя да бъде основно обновена, това ще струва по-евтино, отколкото изграждането на "Южен поток". Ако обаче опозицията в Украйна не спечели, тогава проектът става още по-актуален и това е от ясно по-ясно.
Според мен проблемът няма да се реши за ден или два - ще има много тежки преговори между ЕС и Русия. Струва ми се, че все пак Русия ще тръгне към някакви остъпки, макар и частични, за да може проектът "Южен поток" да се реализира. А Москва има достатъчно аргументи в своя полза, още повече че проблемът досега е поставян много пъти и тя явно има готовност да го реши. В противен случай проектът би станал небанкируем и не би се реализирал. А ЕС има нужда от него, защото той ще гарантира огромна част от доставките на природен газ.
(Записа Белчо Цанев)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
